Инголфр Арнарсон (на исландски: Ingólfur Arnarson) и съпругата му Халвейг Фродесдаттер обикновено се смятат за първите постоянни скандинавски заселници в Исландия. Според преданието те основават Рейкявик през 874 г.

Произход и източници

За живота и делата на Инголфр основните сведения идват от средновековни исландски летописи и саги — предимно от Landnámabók (Книгата за заселването) и от трудовете на историка Ари Йоргилсон (Ari Þorgilsson), живял през XII в. Тези източници са съставени векове след описваните събития и комбинират историческа информация с устни предания, поради което точните дати и детайли често подлежат на критичен анализ от съвременните изследователи.

Легендата за пристигането

Според Landnámabók, Инголфр напуска днешна Норвегия, след като се замесва в кръвна вражда. По слухове и предания той научава за остров, открит по-рано от Гардар Сваварсон, Флоки Вилгердарсон и други, и отплава за Исландия. Заедно с доведения си брат Hjörleifr Hróðmarsson той стига до новите брегове. Когато сушата се приближила, Инголфр хвърля в морето своите високостоящи столове (в исландската традиция öndvegissúlur) и се заклева да се установи там, където боговете решат да ги изведат на брега. По-късно двама от неговите роби претърсват крайбрежието в продължение на години и намират стълбовете в малък залив — мястото, което според преданието става основа за Рейкявик.

Ирландските монаси и конфликтът с робите

Средновековните извори, в това число и Ари Йоргилсон, дават и сведения за предишно присъствие на островите — рландски монаси и отшелници (в исландските текстове често наричани „papar“). Тези монаси по всяка вероятност са били келтски християни, които са живели самостоятелно по крайбрежията. Ари отбелязва, че мнозина от тях напуснали, когато дошли новите скандинавски заселници, несъвместими по начин на живот и религия с тях.

В легендата Хьорлейфр (Hjörleifr Hróðmarsson) е убит от свои ирландски роби в резултат на жестоко отношение. Инголфр преследва и унищожава убийците на Вестманайяр — архипелага, който според преданието получава името си от думата vestmann („западняк/западен човек“), наименованието, с което северняците обикновено обозначавали ирландците и другите келти.

Наследство и съвременна оценка

Името Рейкявик (на исландски Reykjavík) често се превежда като „димният/димящият залив“ — вероятно от геотермалните изпарения, които правят района особено видим. Археологически разкопки в района на съвременния Рейкявик са открили останки от ранни селища и постройки, датирани в края на IX — началото на X в., което дава подкрепа за ранното заселване на района, макар да не доказва безусловно всеки детайл от сагите.

По предание синът на Инголфр, Торстейн (Þorsteinn Ingólfsson), се свързва с началото на организираното обществено управление в Исландия и с установяването на първите събрания, които по-късно оформят Алтинг — старейшият парламент в Европа, официално свикан около 930 г. Въпреки че традицията приписва ролята на основател на селището и на основоположник на политически институции на родовете на първите заселници, историческата картина е по-сложна и включва множество пришълци в продължение на няколко десетилетия.

И днес името на Инголфр фигурира в исландската памет като символичен първопоселенец: в Рейкявик и в исландската културна традиция има паметници, улици и препратки, свързани с неговото име. В същото време съвременните историци и археолози продължават да изследват материалните доказателства и литературните източници, за да уточнят кога и как точно се е развило ранното заселване на Исландия.