Механизмът от Антикитера е уникален механичен калкулатор — древногръцки аналогов компютър и оратория, открит при корабокрушение край бреговете на Антикитера в началото на XX в. (1901–1902 г.). Устройството е изработено от бронз и дърво и представлява сложен набор от зъбни колела, циферблати и дисплеи, които изчисляват и показват астрономически цикли.

Откриване и датиране

Фрагментите на механизма бяха намерени на потънал кораб близо до остров Антикитера, между Пелопонес и Крит. На останките от кораба бяха намерени и различни монети. Има монети от Пергамон, датирани между 86 г. пр. н. е. и 67 г. пр. н. е., и монети от Ефес, датирани между 70 г. пр. н. е. и 60 г. пр. н. е., което позволява да се заключи, че корабът е потънал около 70–60 г. пр. н. е. Счита се, че механизмът е конструиран в I в. пр. н. е. или малко по-рано.

Устройство и строеж

Вътрешността на механизма представлява сложна система от спирални и планетарни зъбни колела, които работят заедно, подобно на механичния часовник. Когато механичният ключ се задвижи, предавките превеждат едно- и двуцифрени стойности в движение на показателите и дискoвете.

Когато механизмът е открит, той се състоеше от силно корозирали метални пластини и множество фрагменти. Много от частите са били изгубени заради дългото време на морското дъно и фрагментацията. Нито една от скалите не е пълна, а единствено някои индикатори са запазени частично.

Функции и показания

Устройството можело да предсказва астрономически положения, затъмнения, движенията на Слънцето, Луната и вероятно на някои от планетите. Това позволява да се използва и като календар. Имало е три големи циферблата и три малки. Основните функции включват:

  • Слънчев календар, показващ дните и месеците, както и вавилонския зодиак;
  • Лунно-слънчев календар, показващ месеците и фазите на Луната;
  • Календар, показващ циклите на затъмнения — минали и бъдещи — за Слънцето и Луната (включително саросен цикъл);
  • Календар, показващ годините, в които ще се провеждат паневритмични игри (или олимпийски игри).

Освен основните индикатори, анализите предполагат наличие на сложен механизъм за показване на аномалистичното движение на Луната (разликата между средна и истинска лунна скорост), което изисква допълнителна предавка, симулираща елиптичната й орбита. Някои реконструкции предвиждат и показване на позициите на видимите планети, но поради липсата на директни доказателства това остава дискусионно.

Изследвания и реконструкции

Първоначално, преди използването на рентгенови лъчи, за да се покаже какво има "вътре", беше трудно да се прецени какво прави механизмът. Съвременни неразрушаващи техники — рентгенография, компютърна томография (CT) и дигитална фотография с висока резолюция — разкриха скрити надписи, детайли от зъбните колела и повърхностна орнаментика. Надписите съдържат повече от 2000–3000 гръцки знака и описват инструкции и астрономически данни.

Бройката на зъбните колела и индикаторите е предмет на различни оценки: част от реконструкциите посочват около 30 зъбни колела, други — до 37. Проектът "Изследване на Антикитера" е изготвил подробни реконструкции, като към запазените части са добавени липсващи елементи според логиката на механизма; в зависимост от модела се предлагат различни броеве на зъбни колела и индикатори.

CT-сканирането и 3D-моделирането позволиха да се възстанови работата на механизма и да се демонстрира как едно завъртане на дръжката би предизвикало синхронизирани движения на циферблатите и индикаторите. Тези реконструкции подкрепят идеята, че машината е била използвана за практическо и образователно наблюдение на астрономически цикли.

Значение и влияние

Механизмът от Антикитера се счита за най-сложното механично устройство, известно от Античността. Той демонстрира изключително високи познания по механика, астрономия и изработка на прецизни редуктори. За дълго време подобни механизми не са били конструирани отново — някои изследователи посочват, че едва през Средновековието и Ренесанса възможностите за изграждане на сложни часовникови механизми отново се развиват наравно с тези на Античността.

Откритието промени разбирането за технологичното ниво на елинистичната наука и за практическото приложение на астрономията в древността. Механизмът е връзка между теория и инженерство — пример за това как научни знания могат да бъдат реализирани в прецизно устройство.

Настоящо състояние и изложение

Понастоящем по-голямата част от запазените фрагменти на механизма са изложени в бронзовата колекция на Националния археологически музей в Атина. Там посетителите могат да видят оригиналните фрагменти, както и експериментални реконструкции и мултимедийни демонстрации на работата на устройството.

Въпреки че много от частите са изгубени или повредени през вековете, комбинацията от археологически находки, технически анализи и исторически изследвания продължава да разкрива все повече подробности за това изключително постижение на древната наука.