Хайдарабад

История

Археолозите са открили обекти от желязната епоха в Хайдерабад на възраст 2500 години. Тези обекти са открити в близост до Хайтнагар и Рамоджи Филм Сити и съдържат погребения и инструменти. Кралете на Кутуб Шахи управляват Хайдерабад до 1687 г., когато градът е превзет от моголите. Мохамед Кули Кутуб Шах е владетел на Кутуб Шахи, който нарежда построяването на Чарминар като джамия. Наваб Абдул Хасан Шах, който е известен като Таниша, е последният владетел на Кутуб Шахи в Хайдерабад преди Аурангзеб да го превземе през 1687 г. Аурангзеб обявява Асаф Джах за управител на Хайдерабад. Така се поставя началото на династията Асаф Джахи, която управлява Хайдерабад до 1948 г.

През 1947 г. Хайдерабад става княжеска държава след сътрудничество с Индия. Но скоро низамът трябва да подпише документ за присъединяване към Индийския съюз, за да стане Хайдерабад част от Индия. На 1 ноември 1956 г. провинция Хайдерабад е разделена на Карнатака, Махаращра и Андхра Прадеш на базата на езика. Така Хайдерабад попада в общността на говорещите телугу и по този начин става столица на Андхра Прадеш. На 2 юни 2014 г. е образуван щатът Телангана, който се отделя от Андхра Прадеш и запазва столицата си Хайдерабад.

Сега градът се развива в областта на информационните технологии с четири колежа по информационни технологии, включително JNTU (Технологичен университет "Джавахарлал Неру"). Издигането на международното летище и недвижимите имоти оказват голямо влияние върху развитието на Хайдерабад.

Гробницата на Мохамед Кули Кутб Шах близо до крепостта Голконда в Хайдерабад, Индия.

География

Хайдарабад е разположен на платото Декан, на 500 метра над морското равнище, и по-голямата част от района е скалиста. Основната култура, която се отглежда, е ориз, а други култури са бенгалски грам, фъстъци, захарна тръстика и слънчоглед. Хайдарабад е основан на брега на река Муси през 1591 г. Днес този район е известен като стария град, където съществуват Мека Масджид и езерото Хусейн Сагар. В района има много официални сгради и този район е много стар. В последно време Хайдерабад е обединен със Секундерабад. Това е довело до създаването на голям, обединен и населен град с много села около него.

Климат

Климатът в Хайдарабад е горещ, влажен и сух. Мусонният или дъждовният сезон е от края на юни до края на октомври. Всяка година в града падат средно по 32 инча дъжд. Най-високата температура, регистрирана някога, е 51,5 °C (113,9 °F) на 2 юни 1966 г. Най-ниската регистрирана температура е 1,1 °C (43 °F) на 8 януари 1946 г. Вечер и сутрин е по-хладно, тъй като градът е разположен високо над морското равнище.

Население

Населението на града е над четири милиона души. Хиндуистите са мнозинство, а мюсюлманите са 40% от населението. Мюсюлманската общност в Хайдерабад е най-голямата в Телангана. Мюсюлманите са разположени главно в стария град и около него. Християните са малко на брой в града. Сред известните църкви са тези около Абидс и Секундерабад като катедралата "Свети Йосиф".

Масджид в Мека

Култура

Архитектура

Чарминар всъщност е основан като джамия, а по-късно археологическият отдел го превръща в паметник. Чарминар отдавна е символ на Хайдерабад. Името му означава "Четири минарета". Кулите се издигат на височина 48,7 м над земята. На горните етажи на сградата има джамия с 45 места за молитва.

Фортът Голконда е бил столица на царството на Кутб Шахи. През XVI в. той е център на оживена търговия с диаманти. Външната стена на форта е с дължина 10 км.

Мека Масджид е една от най-старите джамии в града. Мохамед Кули Кутуб Шах започва да я строи през 1617 г. Моголският император Аурангзеб завършва строежа през 1694 г. Джамията е изработена от гранит. Основната зала на джамията е висока 75 фута, широка 220 фута и дълга 180 фута. В нея могат да се поберат едновременно десет хиляди богомолци. Входните арки са изработени от единични плочи от гранит. Смята се, че тухлите на Мохамед Кули са направени от пръст, донесена от Мека. От тях е изградил централната арка на джамията. Това обяснява името на джамията.

Дворецът Чоумахала е бил столица на династията Асаф Джахи. Низамът приемал тук официални гости и кралски посетители.

През 1872 г. наваб Викар ал-Умра построява двореца Фалакнума. Дворецът включва скулптури на художници от Флоренция.

Език

В Хайдарабад се говори предимно телугу, урду и хинди. Сред образованите хора се говори и английски. В говорената тук телугу са примесени няколко думи от урду. Тъй като урду е смесен с телугу и фарси, се появява нов диалект - хайдерабадски урду. Телугу се различава в различните части на щата, но езикът остава един и същ.