Хайдерабад — столица на Телангана: история, население и култура
Открийте Хайдерабад — столицата на Телангана: богата история, мултикултурна сцена, 12.2 млн. население, градът на перлите, низамите и киното Рамоджи.
Хайдерабад (произнася се (/ˈhaɪdərəbɑːd/ ( слушам) HY-dər-ə-baad)) е столицата на щата Телангана и един от най-големите градове в Индия. С население в метрополитенския район от над 12,2 млн. души население, той е важен икономически, културен и исторически център. Хайдерабад е класифициран като град от категория А-1 по отношение на приоритетите за развитие. Известен е още като града на перлите и като града на низамите. Жителите на Хайдерабад се наричат хайдерабадци.
Кратка историческа справка: Хайдерабад е основан през 1591 г. от султан Мухаммад Кули Кутб Шах на брега на река Муси. През XVIII в. градът преминава под властта на управителя Низам Асаф Джах I, който поставя началото на династията на Асаф Джахи (известна още като Низамите). Общо са управлявали десет низама; последният от тях е Осман Али Хан, Асаф Джах VII. През вековете Хайдерабад се развива като кръстопът между персийската, индийската и европейската култури, което личи в архитектурата, кухнята и езиковото многообразие.
Забележителности и архитектура
Градът е известен с редица исторически и културни забележителности: Чарминар — емблематичен паметник в центъра на стария град; крепостта Голконда, която впечатлява с военна архитектура и акустични особености; дворецът Човмахала и големите джамии като Мека Масджид. В града се намира и Salar Jung Museum — една от най-големите частни колекции в света, както и множество старинни базари, в които се търгуват бижута, копринени тъкани и перли.
Култура и език
Културният живот на Хайдерабад съчетава елементи от деканската (Deccan) и северноиндийската традиция. Основните езици са телугу, урду и английски, но в града се говорят и хинди и други регионални езици. В изкуството са развити деканската миниатюра и занаяти като изработката на бижута и копринени изделия. Кулинарният профил е прочут с хайдерабадския биряни, халеем, кебапи и сладкиши, които носят комбинация от персийски и местни влияния.
Икономика и индустрия
Хайдерабад е важен икономически център с развита информационна технология и фармацевтична индустрия. В града и околностите се намират големи IT паркове (напр. HITEC City), фарма компании и центрове за научноизследователска дейност. Традиционните занаяти — особено обработката на перли и изработката на бижута — продължават да имат икономическо значение.
Киноиндустрия и филмови студия
В града се намира филмовият град Рамоджи, който се простира на площ от над 2000 акра (8,1 км2; 3,1 кв. мили). Това е един от най-големите филмови комплекси в света и привлича продукции с различна големина. Местната филмова индустрия на Урду в Хайдерабад понякога се нарича The Hyderabad Deccan Urdu film industry (известна също като Deccanwood), като в града и регионите около него наличието на много студиа подпомага различни национални и регионални продукции.
Транспорт и връзки
Хайдерабад има добре развита транспортна мрежа: международно летище, наскоро разширен (Rajiv Gandhi International Airport), градски метро (Hyderabad Metro), влакови връзки и големи автомагистрали. Градската мрежа включва и автобуси и таксита, улесняващи достъпа до индустриални и туристически зони.
Образование и изследвания
В града има множество висши училища и изследователски институти, сред които исторически важният университет Османия, както и частни и държавни институции, предлагащи образование в областта на инженерството, медицината, правото и хуманитарните науки.
Празници и обичаи
Местните празници отразяват религиозното и културно многообразие: големи тържества са Eid, Diwali, както и регионални фестивали като Bonalu и Bathukamma. Те включват религиозни церемонии, улични процесии, музика и традиционна кухня.
Хайдерабад съчетава древна история и модерна икономика, предлагайки богато културно наследство, разнообразна кухня и динамичен градски живот. За посетителите това е място с впечатляващи паметници, оживени пазари и силно присъствие на кино и изкуства.
История
Археолозите са открили обекти от желязната епоха в Хайдерабад на възраст 2500 години. Тези обекти са открити в близост до Хайтнагар и Рамоджи Филм Сити и съдържат погребения и инструменти. Кралете на Кутуб Шахи управляват Хайдерабад до 1687 г., когато градът е превзет от моголите. Мохамед Кули Кутуб Шах е владетел на Кутуб Шахи, който нарежда построяването на Чарминар като джамия. Наваб Абдул Хасан Шах, който е известен като Таниша, е последният владетел на Кутуб Шахи в Хайдерабад преди Аурангзеб да го превземе през 1687 г. Аурангзеб обявява Асаф Джах за управител на Хайдерабад. Така се поставя началото на династията Асаф Джахи, която управлява Хайдерабад до 1948 г.
През 1947 г. Хайдерабад става княжеска държава след сътрудничество с Индия. Но скоро низамът трябва да подпише документ за присъединяване към Индийския съюз, за да стане Хайдерабад част от Индия. На 1 ноември 1956 г. провинция Хайдерабад е разделена на Карнатака, Махаращра и Андхра Прадеш на базата на езика. Така Хайдерабад попада в общността на говорещите телугу и по този начин става столица на Андхра Прадеш. На 2 юни 2014 г. е образуван щатът Телангана, който се отделя от Андхра Прадеш и запазва столицата си Хайдерабад.
Сега градът се развива в областта на информационните технологии с четири колежа по информационни технологии, включително JNTU (Технологичен университет "Джавахарлал Неру"). Издигането на международното летище и недвижимите имоти оказват голямо влияние върху развитието на Хайдерабад.
Гробницата на Мохамед Кули Кутб Шах близо до крепостта Голконда в Хайдерабад, Индия.
География
Хайдарабад е разположен на платото Декан, на 500 метра над морското равнище, и по-голямата част от района е скалиста. Основната култура, която се отглежда, е ориз, а други култури са бенгалски грам, фъстъци, захарна тръстика и слънчоглед. Хайдарабад е основан на брега на река Муси през 1591 г. Днес този район е известен като стария град, където съществуват Мека Масджид и езерото Хусейн Сагар. В района има много официални сгради и този район е много стар. В последно време Хайдерабад е обединен със Секундерабад. Това е довело до създаването на голям, обединен и населен град с много села около него.
Климат
Климатът в Хайдарабад е горещ, влажен и сух. Мусонният или дъждовният сезон е от края на юни до края на октомври. Всяка година в града падат средно по 32 инча дъжд. Най-високата температура, регистрирана някога, е 51,5 °C (113,9 °F) на 2 юни 1966 г. Най-ниската регистрирана температура е 1,1 °C (43 °F) на 8 януари 1946 г. Вечер и сутрин е по-хладно, тъй като градът е разположен високо над морското равнище.
Население
Населението на града е над четири милиона души. Хиндуистите са мнозинство, а мюсюлманите са 40% от населението. Мюсюлманската общност в Хайдерабад е най-голямата в Телангана. Мюсюлманите са разположени главно в стария град и около него. Християните са малко на брой в града. Сред известните църкви са тези около Абидс и Секундерабад като катедралата "Свети Йосиф".
Масджид в Мека
Култура
Архитектура
Чарминар всъщност е основан като джамия, а по-късно археологическият отдел го превръща в паметник. Чарминар отдавна е символ на Хайдерабад. Името му означава "Четири минарета". Кулите се издигат на височина 48,7 м над земята. На горните етажи на сградата има джамия с 45 места за молитва.
Фортът Голконда е бил столица на царството на Кутб Шахи. През XVI в. той е център на оживена търговия с диаманти. Външната стена на форта е с дължина 10 км.
Мека Масджид е една от най-старите джамии в града. Мохамед Кули Кутуб Шах започва да я строи през 1617 г. Моголският император Аурангзеб завършва строежа през 1694 г. Джамията е изработена от гранит. Основната зала на джамията е висока 75 фута, широка 220 фута и дълга 180 фута. В нея могат да се поберат едновременно десет хиляди богомолци. Входните арки са изработени от единични плочи от гранит. Смята се, че тухлите на Мохамед Кули са направени от пръст, донесена от Мека. От тях е изградил централната арка на джамията. Това обяснява името на джамията.
Дворецът Чоумахала е бил столица на династията Асаф Джахи. Низамът приемал тук официални гости и кралски посетители.
През 1872 г. наваб Викар ал-Умра построява двореца Фалакнума. Дворецът включва скулптури на художници от Флоренция.
Език
В Хайдарабад се говори предимно телугу, урду и хинди. Сред образованите хора се говори и английски. В говорената тук телугу са примесени няколко думи от урду. Тъй като урду е смесен с телугу и фарси, се появява нов диалект - хайдерабадски урду. Телугу се различава в различните части на щата, но езикът остава един и същ.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е населението на Хайдарабад?
О: Населението на Хайдерабад е над 12,2 милиона души.
В: С какво е известен Хайдерабад?
О: Хайдерабад е известен като града на перлите или града на низамите.
В: Кой основава Хайдерабад?
О: Хайдерабад е основан през 1591 г. от султан Мухаммад Кули Кутб Шах.
В: Кой е управлявал след основателя на Хайдерабад?
О: След основателя градът е управляван от моголския губернатор Низам Асаф Джах I, който след това основава династията Асаф Джахи (известна още като Низамите).
Въпрос: Колко низама е имало общо?
О: Имало е общо 10 низама, като последният е Осман Али Хан, Асаф Джах VII.
В: Какво представлява Ramoji Film City?
О: Ramoji Film City е комплекс от филмови студия, който се простира на площ от над 2000 акра (8,1 км2; 3,1 кв. мили).
В: Какво е Deccanwood?
О: Deccanwood (известен също като филмовата индустрия Hyderabad Deccan Urdu) се отнася до филмовата индустрия, базирана в и около Хайдерабад.
обискирам