Човешки микробиом
Човешкият микробиом (или човешка микробиота) е съвкупността от микроорганизми, които живеят в нас. Те живеят по кожата, в слюнката и устата, в очите, в червата и останалата част от стомашно-чревния тракт. Те включват бактерии, археи, гъбички и едноклетъчни еукариоти ("протозои"). Всеки човек носи в себе си много повече от тези микроби, отколкото е броят на човешките клетки в тялото. Човешкото тяло има около 100 трилиона клетки и носи около десет пъти повече микроорганизми само в червата.
Микробиомът е "екологичната общност от коменсални, симбиотични и патогенни микроорганизми, които буквално споделят пространството на тялото ни". Първоначално терминът е въведен от Джошуа Ледерберг. Той смята, че микроорганизмите, живеещи в човешкото тяло в условията на здраве и болест, са важни. В много научни статии се прави разграничение между "микробиом" и "микробиота", за да се опишат съответно колективните геноми на микроорганизмите, които живеят в дадена екологична ниша, или самите микроорганизми. Според първоначалните дефиниции обаче тези термини до голяма степен са синоними.
Някои от тези организми са полезни за хората. Повечето от тях обаче нямат известен ефект. Те са просто симбионти: живеят с нас. Тези, които се очаква да присъстват, са членове на нормалната флора. При нормални обстоятелства те не причиняват заболявания, а дори могат да помогнат на здравето ни. Проучванията през 2009 г. поставиха въпроса дали здравето ни се уврежда, ако намалим тази биота. Това със сигурност се отнася за чревната флора.
Въпреки че "флора" се отнася по-скоро за растения, отколкото за бактерии, терминът "чревна флора" е широко използван и познат на биолозите. "Биота" се отнася до общия сбор от организми в дадена екосистема. Терминът "микробиота" е най-подходящ за бактерии и други микроорганизми, но несъмнено често ще се използва и "флора".
Обсъжданите микроби обикновено са непатогенни (не причиняват болести, освен ако не се развиват необичайно); те съществуват в хармония и симбиоза със своите гостоприемници.
Изследователите са научили, че голяма част от микробите, открити в човешкото тяло, не са бактерии, а много стар клас едноклетъчни организми, наречени археи. Те включват метаногени, които произвеждат метан и могат да причинят метеоризъм.
Колонии на Yersinia enterocolitica, растящи върху XLD агарови плочки
Staphylococcus aureus, увеличен х50 000, изображение от трансмисионен електронен микроскоп
Escherichia coli : дългогодишен обитател на червата ни
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява човешкият микробиом?
О: Човешкият микробиом (или човешка микробиота) е съвкупност от микроорганизми, които живеят върху нас, като бактерии, археи, гъбички и едноклетъчни еукариоти.
В: Колко клетки има човешкото тяло?
О: Човешкото тяло има около 100 трилиона клетки.
В: Какво е изработил Джошуа Ледерберг?
О: Джошуа Ледърбърг въведе термина "микробиом".
В: Каква е разликата между "микробиом" и "микробиота"?
О: Най-общо казано, "микробиом" се отнася до колективните геноми на микроорганизмите, които живеят в дадена екологична ниша, докато "микробиота" се отнася до самите микроорганизми.
В: Всички микроби ли са полезни за хората?
О: Не, повечето микроби нямат известен ефект и са просто симбионти, които живеят с нас. Тези, за които се очаква да присъстват, са членове на нормалната флора и не причиняват заболявания, освен ако не се развиват необичайно.
В: Какво представлява чревната флора?
О: Чревната флора се отнася до популацията от микроби, които се намират в човешките черва или червата. Тя може да включва бактерии, археи, гъбички и други едноклетъчни организми.
В: Какво представляват метаногените?
О: Метаногените са вид археи, които произвеждат метан и могат да причинят метеоризъм.
