Домът на Лотарингия е фамилия, която произхожда от херцогство Лотарингия в днешна Франция. По-късно фамилията управлява самото малко херцогство Лотарингия, а след това управлява и Великото херцогство Тоскана. Императрица Мария Терезия е омъжена за херцог на Лотарингия, като по този начин обединява дома на Лотарингия с далеч по-могъщия дом на Хабсбургите.

Произход и обединение с Хабсбургите

Домът на Лотарингите (Lothringen) проследява корените си до средновековните владетели на Лотарингия. Ключов исторически момент е брачният съюз между Мария Терезия от рода на Хабсбургите и Франц Стефан от Лотарингия (по-късно Франц I, император на Свещената Римска империя). Този съюз дава началото на новата династична линия, известна като Хабсбург-Лотарингия (Habsburg-Lorraine или Хабсбург-Лотарингени), която съчетава наследствата и претенциите на двата рода.

Великото херцогство Тоскана и европейски роли

След събитията от Войната за полското наследство Франц получава правата върху Тоскана и става велик херцог на Тоскана, което осигурява допълнителна европейска база за новата династия. От този момент нататък потомците на Мария Терезия и Франц управляват широк набор от владения и заемат най-високите монархически титли в Централна Европа.

Основни представители и управленски периоди

  • Мария Терезия (1717–1780) — ключова фигура: чрез Прагматическата санкция осигурява наследството на Хабсбургите за своите деца и провежда важни административни и военни реформи.
  • Франц I (Франциск Стефан) — първият император от линията Хабсбург-Лотарингия (коронован през 1745 г.), съпруг на Мария Терезия.
  • По-късни императори от дома Хабсбург-Лотарингия включват Йосиф II, Леополд II, Франц II (който по-късно се провъзгласява за император на Австрия като Франц I), Франц Йосиф I и последният управляващ император Карл I.

Титли и владения

През вековете домакините на Хабсбург-Лотарингия носят множество кралски и императорски титли. Сред най-важните са:

  • Император на Свещената Римска империя (до 1806 г.)
  • Император на Австрия (от 1804 г. нататък)
  • Крал на Унгария и Бохемия
  • Крал на Галиция и Лодомерия, Хърватия, титулярни претенции към Йерусалим и др.

След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгарската империя през 1918 г. тези титли престават да имат държавно-правна сила и остават единствено в титулатурата и историческата памет.

Великото херцогство Тоскана — управлението и края

Линията на Хабсбург-Лотарингите управлява Великото херцогство Тоскана до средата на XIX век. През 1859–1860 г., в процеса на италианското обединение, великото херцогство е присъединено към Кралство Сардиния (по-късно Кралство Италия) и властта на херцозите от династията в Тоскана окончателно приключва.

Съвременна линия и титулатура

Основната и понастоящем единствена останала линия, известна като Хабсбург-Лотарингия (Хабсбург-Лотаринги), продължава да съществува като фамилен род. Понастоящем домът се оглавява от Карл Хабсбург (известен също като Карл фон Хабсбург или Карл Хабсбург-Лотаринги), който е титулярен император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Галиция и Лодомерия, Хърватия, Илирия, както и титулярен крал на Йерусалим. Тези титли са символични и не носят държавна власт, но отразяват историческото наследство на династията.

Значение и наследство

Династията Хабсбург-Лотарингия е едно от най-влиятелните династични семейства в европейската история — политически, културно и дипломатически. Нейните владения и брачни връзки оформят картата на Европа в продължение на няколко века, а административните и реформаторски политики на представители като Мария Терезия и Йосиф II остават тема на широко историческо изследване.