Закон на Харди-Вайнберг
Законът на Харди-Вайнберг е разработен независимо от английския математик Г. Х. Харди и немския лекар Вилхелм Вайнберг. Тази концепция е известна още като равновесие на Харди-Вайнберг, теорема на Харди-Вайнберг или принцип на Харди-Вайнберг. Понякога името на Вайнберг се поставя на първо място.
Законът е в основата на популационната генетика и продължава да се преподава на студентите и днес. Той гласи, че съотношението на алелите на всички гени във всяка популация ще остане едно и също, освен ако не бъде нарушено (смутено). Това се отнася за всички локуси върху всички хромозоми в популацията. Възможните смущения са:
Мутация на гена ♦
♦ малък размер на популацията, при който могат да възникнат случайни ефекти като генетичен дрейф и инбридинг. Приема се, че популациите Н/В са безкрайни по размер.
♦ асортиментно чифтосване вместо случайно чифтосване. На практика това би довело до разделяне на популацията на малки групи, вж. точка по-горе.
♦ миграция към или от изследваната популация.
От това следва, че всяка систематична промяна в честотата на алелите в популацията трябва да се дължи на въздействието на една или повече от тези причини. Разбира се, както при всички аспекти на Менделеевото наследяване, очакваните съотношения на алелите са вероятности. Именно поради тази причина са разработени статистически тестове за значимост, като например стандартните грешки.
Въпреки че всички промени трябва да се дължат на смущения, не всички смущения водят до промени. Класическият случай е балансиращата селекция, като например предимството на хетерозиготите: "Хетерозис: хетерозиготът в даден локус е по-приспособим от двата хомозигота". Балансиращият подбор води до равновесна популация с пропорции на Харди-Вайнберг
Обобщение
Законът позволява да се предскажат честотите на генотиповете, като се познават честотите на гените.
Ако алелите A и a са в съотношение p и q, трите зиготни типа AA, Aa и aa са в съотношение p2: 2pq: q2.
По този начин уравненията могат да се записват в термините на алелните честоти, а хипотезите за начина на унаследяване на фенотипите могат да се проверяват на базата на популационни данни.
Въпроси и отговори
В: Кой разработва закона на Харди-Вайнберг?
О: Законът на Харди-Вайнберг е разработен независимо от английския математик Г.Х. Харди и немския лекар Вилхелм Вайнберг.
В: Какво е другото име на закона на Харди-Вайнберг?
О: Концепцията е известна още като равновесие на Харди-Вайнберг, теорема на Харди-Вайнберг или принцип на Харди-Вайнберг.
В: Какво гласи законът?
О: Законът гласи, че съотношението на алелите на всички гени във всяка популация ще остане същото, освен ако не бъде нарушено. Това важи за всички локуси върху всички хромозоми в популацията.
Въпрос: Кои са възможните смущения, които могат да повлияят на честотата на алелите?
О: Възможните смущения са генна мутация, естествен подбор, малък размер на популацията, при който могат да възникнат случайни ефекти като генетичен дрейф и инбридинг, асортиментно чифтосване вместо случайно чифтосване и миграция към или извън изследваната популация.
Въпрос: Как настъпват промените в честотата на алелите?
О: Всяка систематична промяна в честотата на алелите в дадена популация трябва да се дължи на въздействието на една или повече от тези причини.
В: Балансиращият подбор ли е пример за смущение, което води до промени в честотата на алелите?
О: Не, балансиращият подбор, като например предимството на хетерозиготите, може да доведе до равновесна популация с пропорции на Харди-Вайнберг, без да води до промени в честотата на алелите.
