Анастасио Сомоса Гарсия (1896–1956) е президент и диктатор на Никарагуа, който упражнява практически контрол над страната от средата на 1930-те години до смъртта си през 1956 г. Управлението му остава известно с широко разпространена корупция и клиентелизъм, но поради антикомунистическата си ориентация той получава значителна подкрепа от Съединените щати. Роден е на 1 януари 1896 г. в Сан Маркос, Никарагуа.
Ранен живот и образование
Произхожда от заможно семейство — син е на богат плантатор на кафе. Получава част от образованието си в Филаделфия, където се запознава със своята бъдеща съпруга Салвадора Дебайл Сакаса (името и връзката остават важен елемент от социалните и политическите му връзки). Благодарение на семейните връзки и политическия контрол семейство Сомоса изгражда широки икономически интереси.
Възкачване на власт
След установяването на реда след въоръжените конфликти в началото на 30-те години Сомоса бързо концентрира власт в своите ръце. През 1936 г. печели президентските избори (встъпва в длъжност през 1937 г.) и поема контрола над Националната гвардия. В съдържанието на властта той комбинира формални институции с въоръжени структури, чрез които да потиска опозицията и да гарантира своето доминиране.
Управление, икономика и корупция
Сомоса и семейството му разширяват богатствата си чрез инвестиции в земя, транспорт, недвижими имоти и производство. Под негово влияние държавните ресурси често се канализират към лични и роднински интереси; назначава членове на семейството и близки на ключови държавни постове, контролира партийните структури и влияе върху съдебната и законодателната власт, както и върху съдебната система. Това му дава почти абсолютен контрол над политическия процес, включително чрез манипулирани избори, цензура и репресии срещу действителни или предполагаеми противници.
На международно ниво, антикомунизмът и стабилността, които Сомоса обявява, го правят полезен партньор за САЩ в контекста на нарастващото напрежение през 30-те–50-те години. Американската подкрепа допринася за укрепване на Националната гвардия и за легитимиране на режима външнополитически, въпреки критиките за нарушения на човешките права.
Атентат и последици
На 21 септември 1956 г. Сомоса е прострелян в град Леон от поет, известен с опозиционните си възгледи и протест срещу режима. Той умира осем дни по-късно от последиците на раните. Убийството не прекъсва влиянието на семейството — властта преминава към неговите синове, като по-малкият син Л'uis Анастасио Сомоса Дебайл заема президентския пост и семейството продължава да доминира в политиката на Никарагуа още десетилетия.
Наследство
Правлението на Сомоса оставя противоречиво наследство: от една страна — стабилност и икономическо развитие за някои сектори, от друга — силна репресия, институционална корупция и силно изкривяване на обществените ресурси в полза на една малка елитна група. Династията, основана от Анастасио Сомоса, продължава да влияе върху Никарагуа до падането ѝ през 1979 г. при победата на Сандинистката национална освободителна фронта, което слага край на почти четиридесетгодишното управление на семейството в страната.
