Етнически малцинства в Азербайджан: състав, история и демография

Открийте състава, историческото развитие и демографските тенденции на етническите малцинства в Азербайджан — задълбочен анализ, карти и ключови факти.

Автор: Leandro Alegsa

24-09-2025 11:53

Тази статия е посветена на етническите малцинства в Азербайджан.

Състав и основни етнически групи

Азербайджан е дом на разнообразие от етнически общности. Сред по-значимите малцинства са:

Лезгини — една от най-големите малцинствени групи, основно в североизточните райони;
Талиш — концентрирани предимно в южната част на страната по границата с Иран;
Авари, Курди и други кавказки народи — представени в планинските и западни райони;
Руска общност — исторически значима особено в градовете и в съветския период;
Арменци — преди конфликта за Нагорни Карабах имаше значителни арменски общности, днес тяхното присъствие в пределите на контролирана от Баку територия е малко;
Евреите (включително горско-еврейската общност) — традиционно концентрирани в Баку и някои села;
Тати, Уди, грузинци, украинци, гърци, асирийци — по-малки общности с дълга историческа непрекъснатост в региона.

Географско разпределение

Етническите групи в Азербайджан често са свързани с конкретни региони: североизтокът привежда Лезгините, югът — Талишите, планинските райони и западните части приютяват различни северокавказки и кавказки групи. Големите градове (Баку, Гянджа, Сумгаит) събират представители на много общности и често служат като центрове за икономическа и културна интеграция.

Езици и религии

Официалният език е азербайджанският (туркоезичен), който се използва във всички държавни институции и основно в образованието.
Сред малцинствата се говорят множество езици: лезгински, талишки, аварски, руски, татски, уди и други. Руският остава важен междуетнически комуникативен език, особено сред старите поколения.
В религиозно отношение мнозинството от населението в страната (включително повечето етнически малцинства) са мюсюлмани — основно последователи на шиитското течение, но има и сунити. Освен това съществуват християнски общности (православни руснаци, грузинци и някои уди), както и еврейски религиозни общности и други малки вероизповедания.

Исторически контекст

Територията на днешен Азербайджан е била кръстопът на племена и империи — персийски, арабски, османски и руски — което е формирало многослойна етническа и културна картина. В съветския период населението претърпя значителни промени: миграции, индустриализация, урбанизация и политики, които понякога поощряваха русификацията и междуетническото смесване.

Конфликти през края на XX и началото на XXI век, най-вече този около Нагорни Карабах, доведоха до значителни човешки и демографски промени — масови изселвания, премествания и промяна в етническия състав на някои райони.

Демографски тенденции и преброявания

Официалните преброявания и независимите оценки често се различават и подлежат на дискусии. Общи тенденции включват:

урбанизация — много представители на малцинствата се преместват от селските райони в градовете;
емиграция след разпада на СССР — значителна част от някои общности (особено руснаци) емигрираха към Русия и други държави;
асимилация — постепенна загуба на езикови и културни черти сред част от по-малките групи, особено при младите поколения;
влиянието на конфликти — локални епизоди на протичане и размяна на население оказаха силно въздействие върху етническата карта.

Права, образование и култура

Конституцията на Азербайджан гарантира равни права и забранява дискриминацията по признак на етнос. На практика обаче осигуряването на културни и езикови права варира. Някои ключови точки:

образованието се провежда основно на азербайджански; съществуват училища и програми за обучение на руски език и в някои райони на съответните малцинства;
културни центрове, съюзи и неправителствени организации поддържат традиции, фолклор, библиотеки и медии на малцинствените езици;
медийното пространство предлага издания и предавания на няколко езика, но достъпът и финансирането могат да бъдат ограничени;
представителството в централната и местната власт зависи от регионалната демография и политическите практики; някои общности имат по-широко участие в публичния живот, други са по-слабо представени.

Предизвикателства и перспективи

Основните предизвикателства пред етническите малцинства в Азербайджан включват социална и икономическа интеграция, опазване на езиковото и културно наследство, последиците от конфликти и миграционни вълни, както и нуждата от по-широк достъп до образование и медии на майчин език.

Перспективите зависят от държавните политики, регионалната стабилност и усилията на самите общности да запазят идентичността си. Междуетнически диалог, подкрепа за двуезични и културни програми и икономическо развитие в граничните и селските райони могат да улеснят хармоничното съжителство и да намалят натиска за асимилация или емиграция.

Заключение

Етническите малцинства в Азербайджан формират важна част от историческата и културна мозайка на страната. Макар да са малцинство по численост спрямо азербайджанските етнически групи, те допринасят с различни езици, религиозни традиции, занаяти, музика и кулинария. Балансът между опазване на това многообразие и социалната интеграция остава ключова задача за обществото и държавата.

Данни

Въпреки че повече от 91% от населението са етнически азербайджанци, в Азербайджан има много етнически малцинства, включително руснаци, украинци, грузинци, евреи и други малцинства. Броят на повечето от тези етнически малцинства обаче е малък.

История

След края на Съветския съюз, независимостта на Азербайджан и войната в Нагорни Карабах почти всички арменци (извън сепаратисткия регион Нагорни Карабах) бягат или са депортирани от страната. В същото време почти всички азербайджанци избягаха или бяха депортирани от Армения и Нагорни Карабах.

Повечето руснаци и други малцинства също са напуснали страната и продължават да я напускат. В резултат на това Азербайджан е станал етнически по-чист.

Население на Азербайджан по етнически групи 1926-2009 г.
Етническа група	Преброяване на населението през 1926 г. ¹		Преброяване на населението през 1939 г. ²		Преброяване 1959 ³		Преброяване на населението през 1970 г. ⁴		Преброяване на населението през 1979 г. ⁵		Преброяване 1989 ⁶		Преброяване 1999 ⁶		Преброяване на населението през 2009 г.
Етническа група	Номер	%	Номер	%	Номер	%	Номер	%	Номер	%	Номер	%	Номер	%	Номер	%
Азербайджанци	1,437,977	62.1	1,870,471	58.4	2,494,381	67.5	3,776,778	73.8	4,708,832	78.1	5,804,980	82.7	7,205,464	90.6	8,172,800	91.6
Lezgins	37,263	1.6	111,666	3.5	98,211	2.7	137,250	2.7	158,057	2.6	171,395	2.4	178,021	2.2	180,300	2.02
Арменци	282,004	12.2	388,025	12.1	442,089	12.0	483,520	9.4	475,486	7.9	390,505	5.6	120,745⁸	1.5	120,300⁸	1.35
Руснаци	220,545	9.5	528,318	16.5	501,282	13.6	510,059	10.0	475,255	7.9	392,304	5.6	141,687	1.8	119,300	1.35
Talysh	77,323	3.3	87,510	2.7	85	0.0					21,169	0.3	76,841	1.0	112,000	1.26
Avars	19,104	0.8	15,740	0.5	17,254	0.5	30,735	0.6	35,991	0.6	44,072	0.6	50,871	0.6	49,800	0.56
Турци	95	0.0	600	0.0	202	0.0	8,491	0.2	7,926	0.1	17,705	0.3	43,454	0.5	38,000	0,43
Татари	9,948	0.4	27,591	0.9	29,370	0.8	31,353	0.6	31,204	0.5	28,019	0.4	30,011	0.4	25,900	0,29
Tat	28,443	1.2	2,289	0.1	5,887	0.2	7,769	0.2	8,848	0.1	10,239	0.1	10,922	0.1	25,200	0.28
Украинци	18,241	0.8	23,643	0.7	25,778	0.7	29,160	0.6	26,402	0.4	32,345	0.5	28,984	0.4	21,500	0,24
Tsakhurs	15,552	0.7	6,464	0.2	2,876	0.1	6,208	0.1	8,546	0.1	13,318	0.2	15,877	0.2	12,300	0.14
Udins	2,445	0.1	6,464	0.2	3,202	0.1	5,492	0.1	5,841	0.1	6,125	0.1	4,152	0.1	3,800	0.04
Грузинците	9,500	0.4	10,196	0.3	9,526	0.3	13,595	0.3	11,412	0.2	14,197	0.2	14,877	0.2	9,900	0.11
Евреи	20,578	0.9	41,245	1.3	40,198	1.1	48,652	1.0	35,487	0.6	30,792	0.4	8,916	0.1	9,100	0.1
Кюрди	41,193 ⁷	1.8	6,005	0.2	1,487	0.0	5,488	0.1	5,676	0.1	12,226	0.2	13,075	0.2	6,100	0.07
Други	94,360	4.1	85,387	2.7	25,889	0.7	22,531	0.4	31,552	0.5	31,787	0.5	9,541	0.1	9,500	0.11
Общо	2,314,571		3,205,150		3,697,717		5,117,081		6,026,515		7,021,178		7,953,438		8,922,400
¹ Източник: [1]. ² Източник: [2]. ³ Източник: [3]. ⁴ Източник: [4]. ⁵ Източник: [5]. ⁶ Източник: [6]. ⁷ От началото на 90-те години на ХХ век почти всички арменци живеят в отцепилия се регион Нагорни Карабах.

Въпроси и отговори

В: За какво се отнася тази статия?

О: Тази статия е посветена на етническите малцинства в Азербайджан.

В: Колко са етническите малцинства в Азербайджан?

О: Точният брой на етническите малцинства в Азербайджан не е посочен в текста.

В: Какъв вид информация предоставя тази статия?

О: Тази статия предоставя информация за различните етнически малцинства, които живеят в Азербайджан.

Въпрос: Има ли други държави със сходни демографски показатели като тези на Азербайджан?

О: Възможно е други държави да имат сходни демографски показатели като Азербайджан, но това не е изрично разгледано в текста.

Въпрос: Разглежда ли статията някакви културни различия между тези етнически групи?

О: Да, в тази статия са разгледани някои културни различия между различните етнически групи, живеещи в Азербайджан.

В: Има ли история, която да обяснява защо някои хора са мигрирали в Азербайджан?

О: Да, в тази статия се споменава, че някои хора са мигрирали в Азербайджан поради исторически събития като войни и политически сътресения.

В: Споменава ли текстът за някакви предизвикателства, пред които са изправени тези малцинствени групи днес? О: Да, в текста се споменават някои от предизвикателствата, пред които са изправени малцинствените групи, живеещи днес в Азербайджан, като дискриминация и липса на достъп до образование и здравни услуги.

обискирам