Жената от Чекпойнт Чарли — филм за бягството на Юта Флек и раздялата с децата
Драматичен филм „Жената от Чекпойнт Чарли“ — истинската история на Юта Флек, бягството от Източна Германия и болезнената раздяла с децата.
"Жената от Чекпойнт Чарли" (Die Frau vom Checkpoint Charlie, на английски: The Woman of Checkpoint Charlie) е филм в две части за жена, която успява да избяга на запад от Германската демократична република (Източна Германия), но е разделена от децата си. Тя прекарва шест години в опити да накара източногерманското правителство да позволи на дъщерите ѝ да се присъединят към нея във Федерална република Германия (Западна Германия). Филмът е базиран на истинска история и е показан за първи път по френско-германската телевизия ARTE на 28 септември 2007 г.
Сюжет
Филмът проследява драматичната борба на една майка — представена във филма като Сара Бендер — която успява да напусне Източна Германия, но остава разделена от дъщерите си. След успешното бягство в Западна Германия тя се изправя пред бюрократични, правни и политически препятствия, опити за психологически натиск и последствията от системата на контрол в ГДР. Историята показва и как раздялата с близките и липсата на информация за съдбата на децата ѝ бележат всеки аспект от живота ѝ. Върху основната линия са нанизани лични моменти на надежда, отчаяние и упорита борба за възстановяване на семейството.
Исторически контекст
Филмът е ситуиран в рамките на Студената война и разделената Германия — период, белязан от строго ограничаване на свободата на движение от страна на властите на ГДР, наличие на щатски контрол и наблюдение от страна на тайните служби (Штази) и чести случаи на разделени семейства. Чекпойнт Чарли е един от най-известните контролно-пропускателни пунктове между Източен и Западен Берлин и в художествената и документалната памет често се възприема като символ на тази разделеност.
Актьори и персонажи
Реалната жена зад историята е Юта Флек; във филма нейният персонаж е преименуван на Сара Бендер и е изигран от Вероника Ферес. Дъщерите в реалния живот се казват Клаудия и Беате, а във филма – Силвия и Сабина (наричана съкратено "Бине", произнася се "БИЕ-НЕ"). Преименуването и художествените допълнения са използвани, за да се адаптира истинската история за нуждите на телевизионната драма, като същевременно се запази ядрото на преживяното.
Теми и послания
- Човешката цена на политическата разделеност: филмът изобразява как пропастта между две държави се превръща в пропаст между членове на едно семейство.
- Упоритост и майчина любов: централната фигура демонстрира решителност и издръжливост пред институционални препятствия.
- Ролята на държавата и свободата на движение: лентата показва механизми, чрез които тоталитарните режими ограничават личния избор и възможността за събиране на разделени семейства.
За зрителя
Филмът е подходящ за зрители, интересуващи се от истории, базирани на реални събития, от теми, свързани със Студената война и разделението на Германия, както и за тези, които търсят силни човешки драми с акцент върху семейните отношения. Поради емоционалното и политическо съдържание, лентата носи както историческа стойност, така и драматична интензивност.
Въпреки че филмовият разказ е художествена интерпретация, той привлича вниманието към реалните трудности, с които са се сблъсквали хората, опитващи се да се реинтегрират със семействата си след бягство от Източна Германия.
Историята
Част 1
През 1982 г. Сара Бендер живее с двете си дъщери Силвия (11 г.) и Сабине (9 г.) в Ерфурт в ГДР (Източна Германия). Майка им казва някои неща, които критикуват правителството на страната им. В комунистическа страна като ГДР е било лошо да се критикува правителството. Заради думите на майка им децата са били третирани зле в училище.
Сара иска да се омъжи за Питър Кох, когото познава по работа. Сватбата е организирана. Бащата на Сара живее в Хелмстедт, Западна Германия. Той пътува за сватбата на дъщеря си, но по пътя претърпява катастрофа на магистралата и е тежко ранен. Сватбата се отлага. Сара иска да посети баща си в болницата в Западна Германия, но правителството на ГДР не ѝ разрешава да отиде заради критичните неща, които е казала. Баща ѝ умира. Сара все още продължава да иска разрешение да напусне страната си, но не ѝ е позволено и нещата в работата ѝ се усложняват.
Опитва се да избяга от ГДР с двете си дъщери. Успяват да стигнат до Румъния и искат да отидат в Югославия, но са заловени от източногерманската тайна полиция (Щази). Щази знае, че ще се опитат да избягат, защото поставя тайни микрофони в апартамента на Сара, за да може да чува всичко, което се говори. Сара и децата са върнати в Източен Берлин. На летището децата са разделени от майка си. Те са отведени в детски дом в Дрезден. Сара е затворена в полицейска килия. Приятелят ѝ Петер, за когото тя е искала да се омъжи, се оказва на страната на Щази. Той работи срещу нея. Сара е осъдена на три години затвор.
Част 2
След две години в затвора Сара е освободена благодарение на западногерманското правителство, което плаща на ГДР, за да я освободи и да ѝ позволи да пристигне на Запад. Все още не ѝ е позволено да види двете си дъщери, които са изпратени да живеят в приемно семейство, лоялно към комунистическото правителство. Сара е подмамена да подпише документи, които всъщност означават, че тя вече няма право да вижда дъщерите си.
Сара не може да понесе да бъде на Запад без дъщерите си. Тя веднага започва да моли ГДР да позволи на дъщерите ѝ да се присъединят към нея, но нищо не се случва. Дори западногерманското правителство не ѝ помага, тъй като по политически причини не иска да създава лоши отношения с ГДР в Източен Берлин.
Сара смята, че единственият начин да накара някого да й обърне внимание е да получи публичност. Тя получава помощ от журналиста и фотографа Ричард Пантър. Тя застава на контролно-пропускателния пункт "Чарли" - мястото в центъра на Берлин, където чужденците могат да преминават от едната страна на разделения град в другата. Тя носи голям плакат, на който пише: "Върнете ми децата!". Ричард прави снимки и кара вестниците по цял свят да ги отпечатат. Това изобщо не се харесва на правителството на ГДР. Изпращат агенти да я заплашват. Дори я нападат и раняват на улицата и ѝ казват, че следващия път ще я убият, ако продължи кампанията си. Дори от ФРГ (Западна Германия) я молят да прекрати кампанията си, защото тя е вредна за международните отношения.
Сара обаче не спира. Тя успява да се свърже с децата си, като пренася контрабандно писма и съобщения на касети. Момичетата са много обнадеждени и смятат, че скоро ще могат да се присъединят към майка си на Запад. Но разрешение не е дадено.
Сара отива на конференция в Хелзинки, където иска да говори с Ханс-Дитрих Геншер, западногерманския министър на външните работи (филмът малко се различава от това, което наистина се е случило). Тя е качена в кола от мъже, които казват, че я водят при Геншер, но те са агенти на Щази, които я отвеждат в една гора, за да я убият, но тя успява да избяга.
Двете ѝ дъщери научават, че майка им е загинала в автомобилна катастрофа, но това е лъжа. Децата случайно виждат майка си да демонстрира в репортаж по телевизията. Те разбират, че тя все още е жива. Приемните ѝ родители намират запис на касета, на който момичетата критикуват правителството на ГДР. Те са жестоко наказани.
В крайна сметка приемната им майка ги съжалява и помага да се убеди правителството на ГДР да пусне децата. Те се събират с майка си в Западен Берлин.
Литература
- Хорст Шнайдер: Verlag Wiljo Heinen, Böklund 2008,ISBN 978-3-939828-22-8
Въпроси и отговори
Въпрос: Как се казва филмът?
О: Филмът се казва Die Frau vom Checkpoint Charlie (на английски: The Woman of Checkpoint Charlie).
В: За какво се разказва в него?
О: Историята разказва за жена, която успява да избяга от Източна в Западна Германия, но се разделя с децата си. След това тя прекарва шест години в опити да накара източногерманското правителство да разреши на дъщерите ѝ да се присъединят към нея в Западна Германия.
Въпрос: Основава ли се филмът на истинска история?
О: Да, филмът се основава на истинска история.
В: Кога е показан за първи път?
О: Филмът беше показан за първи път по френско-германската телевизия ARTE на 28 септември 2007 г.
В: Как се е казвала жената в реалния живот?
О: В реалния живот жената се казваше Юта Флек. Във филма тя се казва Сара Бендер.
В: Как се казваха децата ѝ в реалния живот?
О: Децата ѝ се казваха Клаудия и Беате. Във филма те се казват Силвия и Сабине (или накратко "Бине" - произнася се "BEE-ne").
обискирам