Dementia praecox: история, значение и връзка със шизофренията
Dementia praecox: история, значение и връзка със шизофренията — научете произхода, ключови фигури (Морел, Краепелин, Блелер) и еволюцията на диагнозата.
Dementia praecox е термин с история, започваща в XIX век. Френският психиатър Бенедикт Огюстен Морел използва подобна формулировка, за да опише младежко състояние, при което пациентът се оттегля от обществото и проявява симптоми, наподобяващи деменция. Тук думата „praecox“ означава „първоначален“ или „предсрочен“ — тоест предположението е за ранно развиваща се форма на влошаване на психичните способности. В исторически контекст този термин е бил употребяван, за да се разграничат различни видове тежки психози, наблюдавани при млади хора, от класическата деменция, която се свързва предимно с напреднала възраст.
Краепелин и дефиницията на заболяването
В края на XIX и началото на XX век немският психиатър Емил Краепелин популяризира и систематизира понятието, противопоставяйки dementia praecox на т.нар. „манийно-депресивна психоза“ (сега наричана биполярно разстройство). Краепелин описва dementia praecox като прогресиращо, хронично заболяване с ранно начало, при което хроничното влошаване и липсата на пълни ремисии са характерни. Той подчертава, че при хора с биполярно разстройство често се наблюдават епизодични възстановявания и периоди на относително нормално функциониране, което според него ги отличава от пациентите с деменция праекокс.
Блелер и възникването на термина „шизофрения“
През 1911 г. Ойген Блелер критикува някои от заключенията на Краепелин и публикува своите наблюдения, в които аргументира, че „дегенеративната“ идея за задължителна прогресия към деменция не е валидна за всички случаи. Блелер въвежда и налага термина шизофрения, с който иска да подчертае основните симптоми на разстройство на мисленето, емоциите и социалното функциониране. Поради тези промени думата „шизофрения“ постепенно измества употребата на „dementia praecox“ и от 1920-те години нататък става по-разпространена в клиничната и научната литература.
Модерен поглед: значение и връзка със шизофренията
- Терминологичното развитие: В съвременната психиатрия терминът dementia praecox почти не се използва. Той е историческа категория, която е била заменена от по-точни клинични диагнози, най-вече „шизофрения“ и свързаните с нея разстройства според съвременните диагностични системи (DSM, ICD).
- Клинични разлики: Историческата представа за „предсрочна деменция“ подсказваше неизбежно и трайно влошаване. Днешните данни показват, че изходът може да бъде много по-разнообразен: някои хора имат хронични симптоми и ограничена функционалност, докато други постигат значителна стабилизация и възвръщане на социални умения благодарение на лечение и рехабилитация.
- Причини и механизми: Съвременната наука разглежда шизофренията и сродните психози като мултифакторни състояния — взаимодействие между генетична предразположеност, невробиологични процеси, развитие и фактори на околната среда. Концепцията „дегенерация“ като самостоятелен и неизбежен механизъм вече не се счита за достатъчна.
- Лечение и прогноза: Медикаментозната терапия (антипсихотици), психосоциални интервенции, рехабилитация и подкрепа за семействата значително променят прогнозата в сравнение с описанията от времето на Краепелин. Много пациенти постигат по-добро функциониране и качество на живот при адекватна грижа.
Защо е важно историческото понятие?
Познаването на историята на понятия като dementia praecox помага да се разберат как са се формирали диагностични категории, как са се менили представите за причините и хода на психичните разстройства и защо изпълнението на клиничните решения и етикети еволюира с времето. То също напомня, че описателните етикети могат да носят стигма и че научният напредък често води до по-точни и по-хуманни подходи към хората с психични заболявания.
Кратко резюме: dementia praecox е исторически термин за ранно настъпваща форма на психотично влошаване, който Краепелин използва и противопоставя на биполярното разстройство; по-късно Блелер предлага по-широката концепция на шизофрения, която в голяма степен измества стария термин. Днес терминът е предимно от историческо значение, а съвременната диагноза и лечение са базирани на по-сложни и нюансирани научни познания.


Първо издание на произведението на Ойген Блелер
Въпроси и отговори
В: Кога и от кого е използван за първи път терминът "Dementia praecox"?
О: Терминът "Dementia praecox" е използван за първи път от Бенедикт Огюстен Морел през 1860 г.
В: Какво е било състоянието на тийнейджъра, което е вдъхновило Морел да използва термина "Dementia praecox"?
О: Тийнейджърът се оттеглил от обществото и започнал да проявява симптоми, подобни на тези на деменцията.
Въпрос: Кое психично заболяване се наблюдава предимно при възрастни хора?
О: Деменцията е психично заболяване, което се среща предимно при възрастни хора.
В: На кое психично заболяване Емил Краепелин противопоставя "Dementia praecox"?
О: Емил Краепелин противопоставя "Dementia praecox" на биполярното разстройство.
В: Срещат ли се епизоди на нормалност при хората с биполярно разстройство?
О: Да, при хората с биполярно разстройство се наблюдават епизоди на нормалност.
В: Имат ли хората с "Dementia praecox" епизоди, в които изглеждат нормални?
О: Не, хората с "деменция праекокс" нямат епизоди, в които да изглеждат нормални.
Въпрос: Кой термин е използван от Ойген Блелер за описване на "деменция праекокс"?
О: Ойген Блелер казва, че "Dementia praecox" всъщност е шизофрения.
обискирам