Долината на смъртта — национален парк в Калифорния, най-ниското и най-горещото място
Открийте Долината на смъртта — национален парк в Калифорния: най-ниското, най-горещото и най-сухото място в Северна Америка с драматични пустинни пейзажи и уникална природа.
Долината на смъртта е национален парк в американския щат Калифорния. Това е най-горещото, най-сухото и най-ниското място в Северна Америка. Представлява пустиня на югоизток от планинската верига Сиера Невада. Долината на смъртта е част от пустинята Мохаве. Тя е най-важната част от Националния парк Долина на смъртта. Тя е ендоречен басейн, което означава, че реките в нея не се вливат в морето.
География и рельеф
Долината на смъртта е дълъг и тесен басейн, заобиколен от планински вериги — основно Панаминт и Сиера Невада. Парковата територия обхваща огромни площи (около 3,4 милиона акра, приблизително 13 700 km²) и се простира от югозападна Калифорния до части от Невада. Най-ниската точка е Бедуотър Бейсин (Badwater Basin) — около -86 m под морското равнище, а най-високата точка в парка е върхът Телескоп (Telescope Peak) в Панаминтската верига, около 3 368 m над морското равнище. Релефът включва плата, каньони, солени равнини (playa), пясъчни дюни и стръмни скални стени.Климат и екстремни стойности
Долината е известна с екстремния си климат: много високи дневни температури през лятото и голяма сухота. На 10 юли 1913 г. в района на Furnace Creek е регистрирана официално една от най-високите измервани въздушни температури на Земята — 56,7 °C (134 °F). Валежите са изключително оскъдни; чести са горещите сухи ветрове и случаите на внезапни наводнения след редки интензивни дъждове. В миналите ледникови периоди долината е била запълнена с големи езера (например древното езеро Манли), чието изпарение е оставило широки солени равнини и минерални отлагания.Геология
Долината е типичен пример за басейн и хребет (basin and range) — продукт на разтягането на земната кора и тектонични движения. Пластове седиментни скали, вулканични образувания и ерозионни форми създават впечатляващи цветни склонове и необичайни скални формации. Солените корита (playas) и кристализираните солни полета са резултат от изпарението на древните езера.Флора и фауна
Въпреки екстремните условия, долината поддържа разнообразие от видове, адаптирани към засушливия климат:- Растения: креозотови храсти, буркупи, пустинна граховка, вековни филосости и др.; след редки дъждове се наблюдават „суперцветения“ (масови пролетни цъфтежи).
- Животни: пустинни койоти, планински козли (desert bighorn sheep), кенгуру-уплътнения, нощни млекопитаещи, влечуги като рошави змии и скорпиони и много видове птици, които използват оазисите и редките водоизточници.
История и култура
Площите на Долината на смъртта са обитавани от коренните народи Timbisha Shoshone в продължение на векове; те имат дълбоки връзки с района и до днес. През 19. и началото на 20. век тук е имало траси и минни лагери, включително добив на боракс, свързан с известните „20-те мулета“ (20-mule teams). Много място в историята на района заемат и легендите около ранните пътешественици и предприемачи, както и сгради като Scotty’s Castle (която е била туристическа забележителност, но е претърпяла щети от наводнение и се ремонтира).Забележителности и дейности за посетители
Сред най-популярните места и маршрути са:- Badwater Basin — широките солени равнини и най-ниската точка в Северна Америка.
- Zabriskie Point и Artists Palette — известни с цветните склонове при залез.
- Mesquite Flat Sand Dunes — достъпни пясъчни дюни близо до Фернес Крийк.
- Dante’s View, Telescope Peak, Golden Canyon и Titus Canyon — за панорамни гледки и походи.
- Исторически обекти свързани с добива на минерали и ранните заселници.
Защитен статус
Долината на смъртта е защитена като национален парк с цел опазване на уникалната природа, геология и културно наследство. В парка има образователни програми и регулирани маршрути, които помагат на посетителите да разберат екологичните и исторически особености на района, като се минимизира човешкият отпечатък върху чувствителната пустинна среда. Съвет: Планувайте пътуването си внимателно, носете достатъчно вода и слънцезащита и проверявайте прогнозата и указанията на службата на националния парк преди тръгване.
Планините около Долината на смъртта
География
Долината на смъртта има много известни и необичайни географски характеристики. Някои от тях включват пясъчни дюни, солени равнини, цветни скали и високи планини. Голяма част от Долината на смъртта е под морското равнище. Една от особеностите, наречена Badwater Basin, е най-ниското място в Северна Америка. Тя е на 86 м под морското равнище. Друга известна особеност на Долината на смъртта са солените равнини. Солените равнини са много необичайни. Те представляват големи, сплескани области, където повърхността на земята е покрита със сол вместо с пръст. Солта, която изгражда солниците, може да бъде дълбока много сантиметри или сантиметри. Солните равнини са създадени, защото преди хиляди години Долината на смъртта е била под вода. Долината на смъртта е била покрита от езеро, което геолозите (учени, които изучават Земята) са нарекли езерото Манли. Някога езерото Манли е било много голямо, но промените във времето са довели до пресъхване на реките, които са внасяли вода в езерото. След дълго време водата в езерото Манли също започнала да пресъхва. Когато водата пресъхнала, тя оставила след себе си всички минерали, които реките донесли в езерото заедно с водата си. Когато тези минерали изсъхнали, те образували кора (крехък външен слой) от сол и други минерали върху мръсотията. Много езера и морета в други части на света пресъхват по същия начин.
Пътуващи скали
Навсякъде в Долината на смъртта скалите и камъните оставят след себе си малки пътеки с извити, зигзагообразни (с извивки и завои) или прави форми. Разбира се, камъните не са живи, но все пак се движат по дъното на езерото.
Д-р Робърт Шарп, професор по геология, решава да се запознае с тези скали. Той поставил етикети на 30 камъка с различни размери и форми, забил шипове в земята, където се намирали камъните, и след това проучвал какво се случва през следващите седем години. Двадесет и осем от камъните наистина се движели, понякога на повече от 180 м. Д-р Шарп съпоставил движенията с метеорологичните условия и установил, че камъните се движат заради вятъра и дъжда. Въпреки че в Долината на смъртта падат по-малко от два инча дъжд годишно, дъждовните капки правят гладката глина в дъното на сухото езеро много гладка и хлъзгава. След това вятърът разнася камъните по хлъзгавата повърхност, понякога със скорост до 3 фута (0,91 м) всяка секунда.
Климат
Промените във времето, които са довели до пресъхване на реките, не са отминали. Долината на смъртта все още е много суха. Всяка година в Долината на смъртта падат по-малко от 2,5 инча (64 мм) дъжд. Тъй като Долината на смъртта е толкова суха през цялото време, дори пръстта, която не е покрита със сол, е станала много твърда. Това означава, че въпреки че не вали често, когато вали, мръсотията не може да абсорбира достатъчно бързо цялата вода и тя може да се превърне във внезапно наводнение (наводнение, което се случва много бързо и много бурно). През август 2004 г. имаше много тежко наводнение. Наводнението повреди много сгради и автомобили и уби няколко души. Наводнението разруши и много пътища, така че никой не можеше да влезе или излезе от Долината на смъртта. Националният парк "Долината на смъртта" трябваше да бъде затворен за дълго време, докато рейнджърите на парка поправят всичко.
Лятото в Долината на смъртта е изключително горещо; температурата може да достигне до 54 °C (130 °F). На 10 юли 1913 г. температурата е 134 °F (57 °C), което е най-горещата регистрирана температура в света. През зимата дните са топли, а нощите - хладни; снегът се среща много рядко.
| Климатични данни за Долината на смъртта, Калифорния 1991-2020 нормални стойности, екстремни стойности 1911-настояще | |||||||||||||
| Месец | Ян | Feb | Мар | Apr | Май | Jun | Юли | Aug | Септември | Октомври | Nov | Декември | Година |
| Рекордно висока стойност °F (°C) | 90 | 97 | 103 | 113 | 122 | 128 | 134 | 130 | 125 | 113 | 98 | 89 | 134 |
| Среден максимум °F (°C) | 67.4 | 73.9 | 82.3 | 91.2 | 100.7 | 111.2 | 117.6 | 116.0 | 107.8 | 93.5 | 77.5 | 65.8 | 92.1 |
| Средна дневна стойност °F (°C) | 53.7 | 60.2 | 68.9 | 77.0 | 86.7 | 96.7 | 103.2 | 101.3 | 92.2 | 77.8 | 62.8 | 52.5 | 77.7 |
| Средно ниско ниво °F (°C) | 40.1 | 46.4 | 54.9 | 62.8 | 72.6 | 82.1 | 88.9 | 86.7 | 76.6 | 62.1 | 48.1 | 39.1 | 63.4 |
| Запис на най-ниската стойност °F (°C) | 15 | 20 | 26 | 35 | 42 | 49 | 62 | 65 | 41 | 32 | 24 | 19 | 15 |
| Средни валежи в инчове (мм) | 0.37 | 0.53 | 0.25 | 0.10 | 0.03 | 0.05 | 0.10 | 0.10 | 0.20 | 0.12 | 0.10 | 0.22 | 2.17 |
| Източник: NOAA | |||||||||||||
- ↑ Средни месечни максимуми и минимуми (т.е. очакваните най-високи и най-ниски стойности на температурата във всеки един момент от годината или даден месец), изчислени въз основа на данни за посоченото местоположение от 1991 до 2020 г.
Пясъчните дюни в Долината на смъртта
История
Долината на смъртта е наречена така през 1849 г. По време на Калифорнийската златна треска миньори и заселници се опитват да прекосят долината. Много хора загиват, защото е много горещо и сухо. В нея има много малко вода, защото тя се изпарява или изчезва в облаците, преди да достигне земята. От малкото хора, които са живели в Долината на смъртта, повечето са били миньори, особено на боракс.
Национален парк Долина на смъртта
Националният парк "Долината на смъртта" е национален парк в американските щати Калифорния и Невада. Той включва Долината на смъртта. През 1933 г. паркът е обявен за национален паметник, а през 1994 г. - за национален парк. Обхваща 3 000 кв. мили (7 800 км2 ) в Калифорния и Невада. Националният парк "Долината на смъртта" е най-големият район с дива природа в САЩ.
Паркът се намира на изток от Сиера Невада, между сухите пустини Голям басейн и Мохаве. В него има разнообразна пустинна среда от солени равнини, пясъчни дюни, пустини, долини, каньони и планини.
Това е най-големият национален парк в долните 48 щата и е международен биосферен резерват. Около 95 % от парка е дива природа. Той е най-горещият и най-сухият от националните паркове в САЩ. Втората най-ниска точка в Западното полукълбо се намира в басейна Бадуотър, който е на 282 фута (86 м) под морското равнище. Паркът е дом на много видове растения и животни, които са се приспособили към тази сурова пустинна среда. Някои примери включват креозотов храст, овце бигорн, койот и кученцето от Долината на смъртта, оцеляло от много по-влажни времена.
Въпроси и отговори
В: Къде се намира Долината на смъртта?
О: Долината на смъртта се намира в американския щат Калифорния, югоизточно от планинската верига Сиера Невада.
В: Какъв тип околна среда е Долината на смъртта?
О: Долината на смъртта е пустиня и е част от пустинята Мохаве.
В: С какво Долината на смъртта е уникална?
О: Долината на смъртта е най-горещото, най-сухото и най-ниското място в Северна Америка. Освен това тя е ендоречен басейн, което означава, че реките в нея не се вливат в морето.
В: Долината на смъртта национален парк ли е?
О: Да, тя е част от Националния парк "Долината на смъртта".
В: Колко голяма е Долината на смъртта?
О: Точният размер на Долината на смъртта не е определен, но тя обхваща приблизително 3 милиона акра (12 000 км2).
В: Какъв вид дива природа може да се срещне в този район?
О: В този район живеят много видове животни, включително овце бигорн, койоти, лисици, плъхове кенгуру и повече от 200 вида птици.
обискирам