Долината на смъртта | Това е най-горещото, най-сухото и най-ниското място в Северна Америка

География

Долината на смъртта има много известни и необичайни географски характеристики. Някои от тях включват пясъчни дюни, солени равнини, цветни скали и високи планини. Голяма част от Долината на смъртта е под морското равнище. Една от особеностите, наречена Badwater Basin, е най-ниското място в Северна Америка. Тя е на 86 м под морското равнище. Друга известна особеност на Долината на смъртта са солените равнини. Солените равнини са много необичайни. Те представляват големи, сплескани области, където повърхността на земята е покрита със сол вместо с пръст. Солта, която изгражда солниците, може да бъде дълбока много сантиметри или сантиметри. Солните равнини са създадени, защото преди хиляди години Долината на смъртта е била под вода. Долината на смъртта е била покрита от езеро, което геолозите (учени, които изучават Земята) са нарекли езерото Манли. Някога езерото Манли е било много голямо, но промените във времето са довели до пресъхване на реките, които са внасяли вода в езерото. След дълго време водата в езерото Манли също започнала да пресъхва. Когато водата пресъхнала, тя оставила след себе си всички минерали, които реките донесли в езерото заедно с водата си. Когато тези минерали изсъхнали, те образували кора (крехък външен слой) от сол и други минерали върху мръсотията. Много езера и морета в други части на света пресъхват по същия начин.

 

Пътуващи скали

Навсякъде в Долината на смъртта скалите и камъните оставят след себе си малки пътеки с извити, зигзагообразни (с извивки и завои) или прави форми. Разбира се, камъните не са живи, но все пак се движат по дъното на езерото.

Д-р Робърт Шарп, професор по геология, решава да се запознае с тези скали. Той поставил етикети на 30 камъка с различни размери и форми, забил шипове в земята, където се намирали камъните, и след това проучвал какво се случва през следващите седем години. Двадесет и осем от камъните наистина се движели, понякога на повече от 180 м. Д-р Шарп съпоставил движенията с метеорологичните условия и установил, че камъните се движат заради вятъра и дъжда. Въпреки че в Долината на смъртта падат по-малко от два инча дъжд годишно, дъждовните капки правят гладката глина в дъното на сухото езеро много гладка и хлъзгава. След това вятърът разнася камъните по хлъзгавата повърхност, понякога със скорост до 3 фута (0,91 м) всяка секунда.

 

Климат

Промените във времето, които са довели до пресъхване на реките, не са отминали. Долината на смъртта все още е много суха. Всяка година в Долината на смъртта падат по-малко от 2,5 инча (64 мм) дъжд. Тъй като Долината на смъртта е толкова суха през цялото време, дори пръстта, която не е покрита със сол, е станала много твърда. Това означава, че въпреки че не вали често, когато вали, мръсотията не може да абсорбира достатъчно бързо цялата вода и тя може да се превърне във внезапно наводнение (наводнение, което се случва много бързо и много бурно). През август 2004 г. имаше много тежко наводнение. Наводнението повреди много сгради и автомобили и уби няколко души. Наводнението разруши и много пътища, така че никой не можеше да влезе или излезе от Долината на смъртта. Националният парк "Долината на смъртта" трябваше да бъде затворен за дълго време, докато рейнджърите на парка поправят всичко.

Лятото в Долината на смъртта е изключително горещо; температурата може да достигне до 54 °C (130 °F). На 10 юли 1913 г. температурата е 134 °F (57 °C), което е най-горещата регистрирана температура в света. През зимата дните са топли, а нощите - хладни; снегът се среща много рядко.

 
Пясъчните дюни в Долината на смъртта  

История

Долината на смъртта е наречена така през 1849 г. По време на Калифорнийската златна треска миньори и заселници се опитват да прекосят долината. Много хора загиват, защото е много горещо и сухо. В нея има много малко вода, защото тя се изпарява или изчезва в облаците, преди да достигне земята. От малкото хора, които са живели в Долината на смъртта, повечето са били миньори, особено на боракс.

 

Национален парк Долина на смъртта

Националният парк "Долината на смъртта" е национален парк в американските щати Калифорния и Невада. Той включва Долината на смъртта. През 1933 г. паркът е обявен за национален паметник, а през 1994 г. - за национален парк. Обхваща 3 000 кв. мили (7 800 км² ) в Калифорния и Невада. Националният парк "Долината на смъртта" е най-големият район с дива природа в САЩ.

Паркът се намира на изток от Сиера Невада, между сухите пустини Голям басейн и Мохаве. В него има разнообразна пустинна среда от солени равнини, пясъчни дюни, пустини, долини, каньони и планини.

Това е най-големият национален парк в долните 48 щата и е международен биосферен резерват. Около 95 % от парка е дива природа. Той е най-горещият и най-сухият от националните паркове в САЩ. Втората най-ниска точка в Западното полукълбо се намира в басейна Бадуотър, който е на 282 фута (86 м) под морското равнище. Паркът е дом на много видове растения и животни, които са се приспособили към тази сурова пустинна среда. Някои примери включват креозотов храст, овце бигорн, койот и кученцето от Долината на смъртта, оцеляло от много по-влажни времена.