Долината на смъртта е национален парк в американския щат Калифорния. Това е най-горещото, най-сухото и най-ниското място в Северна Америка. Представлява пустиня на югоизток от планинската верига Сиера Невада. Долината на смъртта е част от пустинята Мохаве. Тя е най-важната част от Националния парк Долина на смъртта. Тя е ендоречен басейн, което означава, че реките в нея не се вливат в морето.


 

География и рельеф

Долината на смъртта е дълъг и тесен басейн, заобиколен от планински вериги — основно Панаминт и Сиера Невада. Парковата територия обхваща огромни площи (около 3,4 милиона акра, приблизително 13 700 km²) и се простира от югозападна Калифорния до части от Невада. Най-ниската точка е Бедуотър Бейсин (Badwater Basin) — около -86 m под морското равнище, а най-високата точка в парка е върхът Телескоп (Telescope Peak) в Панаминтската верига, около 3 368 m над морското равнище. Релефът включва плата, каньони, солени равнини (playa), пясъчни дюни и стръмни скални стени.

Климат и екстремни стойности

Долината е известна с екстремния си климат: много високи дневни температури през лятото и голяма сухота. На 10 юли 1913 г. в района на Furnace Creek е регистрирана официално една от най-високите измервани въздушни температури на Земята — 56,7 °C (134 °F). Валежите са изключително оскъдни; чести са горещите сухи ветрове и случаите на внезапни наводнения след редки интензивни дъждове. В миналите ледникови периоди долината е била запълнена с големи езера (например древното езеро Манли), чието изпарение е оставило широки солени равнини и минерални отлагания.

Геология

Долината е типичен пример за басейн и хребет (basin and range) — продукт на разтягането на земната кора и тектонични движения. Пластове седиментни скали, вулканични образувания и ерозионни форми създават впечатляващи цветни склонове и необичайни скални формации. Солените корита (playas) и кристализираните солни полета са резултат от изпарението на древните езера.

Флора и фауна

Въпреки екстремните условия, долината поддържа разнообразие от видове, адаптирани към засушливия климат:
  • Растения: креозотови храсти, буркупи, пустинна граховка, вековни филосости и др.; след редки дъждове се наблюдават „суперцветения“ (масови пролетни цъфтежи).
  • Животни: пустинни койоти, планински козли (desert bighorn sheep), кенгуру-уплътнения, нощни млекопитаещи, влечуги като рошави змии и скорпиони и много видове птици, които използват оазисите и редките водоизточници.

История и култура

Площите на Долината на смъртта са обитавани от коренните народи Timbisha Shoshone в продължение на векове; те имат дълбоки връзки с района и до днес. През 19. и началото на 20. век тук е имало траси и минни лагери, включително добив на боракс, свързан с известните „20-те мулета“ (20-mule teams). Много място в историята на района заемат и легендите около ранните пътешественици и предприемачи, както и сгради като Scotty’s Castle (която е била туристическа забележителност, но е претърпяла щети от наводнение и се ремонтира).

Забележителности и дейности за посетители

Сред най-популярните места и маршрути са:
  • Badwater Basin — широките солени равнини и най-ниската точка в Северна Америка.
  • Zabriskie Point и Artists Palette — известни с цветните склонове при залез.
  • Mesquite Flat Sand Dunes — достъпни пясъчни дюни близо до Фернес Крийк.
  • Dante’s View, Telescope Peak, Golden Canyon и Titus Canyon — за панорамни гледки и походи.
  • Исторически обекти свързани с добива на минерали и ранните заселници.
Посещението на парка изисква подготовка: лятото е изключително горещо и опасно за неопитни туристи; препоръчително е да се посещава през есен, зима или пролет, да се носи вода, подходящо облекло и да се информирате за състоянието на пътищата и услугите в парка.

Защитен статус

Долината на смъртта е защитена като национален парк с цел опазване на уникалната природа, геология и културно наследство. В парка има образователни програми и регулирани маршрути, които помагат на посетителите да разберат екологичните и исторически особености на района, като се минимизира човешкият отпечатък върху чувствителната пустинна среда. Съвет: Планувайте пътуването си внимателно, носете достатъчно вода и слънцезащита и проверявайте прогнозата и указанията на службата на националния парк преди тръгване.