Свети Кътбърт (ок. 634 г. - 20 март 687 г.) е англосаксонски монах, епископ и отшелник, свързан с манастирите Мелроуз и Линдисфарн в кралство Нортумбрия, което по онова време включва Северна Англия, както и Югоизточна Шотландия до Фърт ъф Форт. Впоследствие той се превръща в един от най-значимите средновековни светци на Англия, като култът му е съсредоточен в катедралата в Дърам. Кътбърт е смятан за покровител на Северна Англия. Празникът му е на 20 март.

Ранни години и монашеско обучение

За живота на Кътбърт знаем главно от житието, записано от монаха и хрониста Беда (Venerable Bede) в неговата "Ecclesiastical History of the English People" и от отделно житие, посветено на светия. Роден е около 634 г. в Нортумбрия; според преданието първоначално е бил овчар, преди да постъпи в манастира Мелроуз (Melrose). Там учителят му е бил игуменът Боисил (Boisil), който оказва силно влияние върху неговото духовно развитие.

Живот в Линдисфарн и служение

Кътбърт служи и в манастира Линдисфарн (Lindisfarne), един от центровете на християнството в северната част на острова. Постепенно придобива широка репутация със своята благочестивост, въздържание и чудеса. През 685 г. е избран за епископ на Линдисфарн, но годината и половината като епископ съвпадат с желанието му за уединен отшелнически живот. Той се оттегля на островите Фарн (Farne Islands), където живее като отшелник на малък келия и практикува строг аскетизъм.

Чудеса и легенди

Около Кътбърт се развиват множество легенди и чудотворни истории, събрани от Беда и по-късни предания. Те включват:

  • разкази за изцеления на болни, както по време на живия му живот, така и след смъртта му;
  • истории за неговата близост с природата — той се смята за покровител на животните и в преданията често се говори как птици и диви животни се приближават до него;
  • анекдоти за пророчества и духовни видения, които му приписват прозорливост и дар за чудеса.

Смърт, нетленност и пренасяне на мощите

Кътбърт умира на 20 март 687 г. В годините след смъртта му тялото му става център на почит — според Беда мощите на Кътбърт остават нетленни за дълъг период, което допринася за бързото разпространение на култа му. Поради враждебните нападения на викингите през IX век общността свързана с Линдисфарн пренася мощите му на юг, като дълго време се установява в Честър-ле-Стрийт (Chester-le-Street), а през 995 г. мощите са пренесени и положени в Дърам — основното място на неговото поклонение оттогава.

Култ и наследство

Кътбърт става един от най-почитаните светци в Англия. Неговият култ оформя религиозния и културен живот на Северна Англия през средновековието. В Дърам е изградена голяма гробница и прочутата катедрала, която става важно място за поклонения. През вековете реликви, ръкописи и произведения на изкуството, свързани с Линдисфарн и с Кътбърт (включително прочутите Lindisfarne Gospels), утвърждават неговото място в англосаксонската сакрална традиция.

Съвременна почит

Днес паметта на Кътбърт се чества както в Англиканската църква, така и в Римокатолическата традиция. Неговата гробница в катедралата в Дърам остава място на историческо и духовно значение, а името му е свързано с образа на покровител на Северна Англия, на моряците, рибарите и на отшелниците. Празникът му е на 20 март, когато вярващи и любители на историята отново обръщат внимание на живота и примера му.