Законът за конституцията от 1791 г. е закон, издаден от британския парламент под управлението на крал Джордж III в отговор на исканията на лоялистите от Обединената империя за изборно представителство. Той разделя британската колония, наречена провинция Квебек, на две отделни провинции. Провинция Горна Канада, която оттогава е преименувана на Онтарио, и провинция Долна Канада, която оттогава е преименувана на Квебек. Всяка от тях получава избрани представители, които да уведомяват правителството за своите желания, но които нямат реална власт.

Предистория и причини за разделянето

След Американската революция много лоялисти — британски поддръжници, които напускат Съединените щати — се заселват в североизточната част на Северна Америка. Те искат да запазят английското право, институциите и религиозните си практики, докато френскоезичното население в района на старото Квебек настоява за запазване на френското гражданско право, католическата църква и местните си обичаи. Конфликтът между тези различни нужди и растящият демографски натиск довеждат британското правителство до решението да раздели провинцията, за да удовлетвори и двете общности.

Основни разпоредби на акта

  • Териториално разделение: провинцията е разделена приблизително по течението на реките — западната част става Горна Канада (по-късно Онтарио), а източната — Долна Канада (по-късно Квебек).
  • Административна система: във всяка провинция е създаден пост на лейтенант-губернатор, назначаван от Короната, както и изпълнителен съвет и назначаем законодателен съвет.
  • Избрани законодателни асамблеи: актът въвежда избиран долен дом — Законодателна асамблея — с представители, избрани от населението, но с ограничени правомощия в сравнение с назначените органи и губернатора.
  • Право и земеделие: Горна Канада приема британската система на свободно притежание на земя (freehold), докато в Долна Канада се запазва сеенийската (seigneurial) система и френското гражданско право в частни отношения.
  • Религия и език: актът не отменя правата на католическата църква в Долна Канада и позволява на франкофоните да запазят своите институции и езикова практика, докато в Горна Канада доминират англоезичните протестантски общности.

Политически и обществени последици

Въпреки че Законът за конституцията дава вид на представителна власт чрез избираните асамблеи, реалната власт остава концентрирана в ръцете на губернаторите и назначените съвети, които често представляват интересите на местната върхушка и британската администрация. Това води до разочарование сред избраните депутати и до нарастващи искания за по-голяма отговорност на правителството пред асамблеите.

Противоречията между избраните асамблеи и назначените органи, както и различията между френско- и англоезичните общности, са сред факторите, допринесли за Бунтовете в Канада (Rebellions of 1837–1838). След тези събития британското правителство възлага на лорд Дъръм да проучи причините за неспокойствата; неговият доклад препоръчва политическа реформа и сливане на двете провинции.

Преход и отмяна

Върху основата на препоръките от доклада на Дъръм британският парламент приема Акт за съюза от 1840 г. (Act of Union 1840), който встъпва в сила през 1841 г. и обединява Горна и Долна Канада в Провинция Канада. Това бележи края на конституционния ред, установен през 1791 г., но самият акт от 1791 г. остава важен етап в развитието на канадските институции и в оформянето на съвременните провинции Онтарио и Квебек.