Бритонски (старобритански) език — история, разклонения и влияние
Бритонският (старобритански) език – история, разклонения и влияние: древен келтски език, от когото произлизат уелски, корнуолски, кумбрийски и бретонски.
Бритонският (старобритански) език е древен клон на келтските езици, говорен в отделни части на Великобритания от късната Желязна епоха и през ранното Средновековие. Той е бил говорният език на келтския народ, известен като британци. До около VI в. общият бритонски (старобритански) език вече се е разделил на няколко сродни езика и диалекта, от които най-известни са Уелски, кумбрийски, корнуолски и бретонски.
Произход и ранно развитие
Бритонският произхожда от реконструирания протокелтски език. През първите векове пр.н.е. и в периода на римското владичество на Британските острови той вече се е диференцирал в местни говори. Някои източници и лингвистични данни предполагат, че пиктският език е имал близки връзки с бритонския или е бил отделен, но свързан клон — въпрос, който остава частично спорен поради оскъдните останки от пиктския.
Разклонения и география
- Уелски — потомък на бритонския, развил се в Уелс и донякъде запазен до днес като жива езикова традиция.
- Кумбрийски — говорен в райони на днешна Северозападна Англия и южна Шотландия (изчезнал през Средновековието).
- Корнуолски — югозападен клон, дълго време говорен в Корнуол; като жив език изчезва към края на XVIII — началото на XIX век, но през XX век стартира движение за възраждане.
- Бретонски — останал най-жив в областта Бретан (днешна Франция) след премествания на бритонски говорители в ранното Средновековие.
Влияния и езикови характеристики
По време на римското владичество бритонският е бил силно повлиян от латинския, особено в речника, свързан с администрация, градски живот и религия. Подсилено е това влияние през периода на римския период, а с установяването и разпространението на църквата и християнството, в речника на бритонските езици навлизат множество латински термини.
От езикова гледна точка бритонските езици принадлежат към т.нар. P- келтска група — една от отличителните фонологични промени е превръщането на протокелтското *kʷ в звук, представящ се като "p" в бритонските езици (в противоположност на Q- или гойделските езици). Други характерни черти включват системи от фонетични и граматични изменения, както и особеността на първоначалните съгласни промени (initial consonant mutation), която е обща за модерните келтски езици.
Упадък, оцеляване и въздействие
През ранното и високо Средновековие бритонските говори постепенно са били изтласквани или заменяни на различни места. В по-голямата част от Шотландия те са заменени от галски. На юг от залива Фърт ъф Форт и в големи части на Англия настъпва вълна на заселване и езиково влияние от англо-саксонските (староанглийски) говори — староанглийски, който по-късно дава началото на съвременните форми на английски и в някои случаи развива отделни шотландски варианти (шотландски).
В Южна Шотландия и в областта на Кумбрия бритонските говори оцеляха по-дълго през Средновековието, но кумбрийският език окончателно изчезва през XIII век. В цяла Англия процесът на заместване от английския продължава през високото Средновековие. Корнуолският език официално е смятан за прекратил нормалната си устна традиция към края на ранномодерния период; в XIX век това довежда до статуса му на „мъртъв“ език, но впоследствие имаше успешни опити за неговото съживяване.
Наследство
Днес основното живо наследство на бритонските езици е уелски и бретонски (макар че бретонският е застрашен), докато корнуолският е възстановен в рамките на езиково възраждане. Кумбрийският и повечето локални клонове са изчезнали, но са оставили следи в топонимията, някои заемки и в историческата литература. Влиянието им се вижда и в средновековните уелски ръкописи, правни текстове и поетични произведения, които предоставят ценна информация за старобританския езиков материал.
Като цяло бритонският език има важно място в историята на британските езици: той оформя културната и езикова картина на части от островите, оставя трайни следи в местните имена и в развитието на съвременните келтски езици.
Частите на Британските острови, където около 450-500 г. от н.е. са се говорели британски (червено), галски (зелено) и пиктски (синьо) езици.
Въпроси и отговори
В: Какво е британският език?
О: Общият бритонски език (наричан още общ бритонски, британски, стар бритонски или стар бритонски) е древен език, говорен във Великобритания от келтския народ, известен като британци.
В: Как се е развил?
О: Британският език е произлязъл от протокелтския, хипотетичен майчин език. През първата половина на първото хилядолетие пр.н.е. той вече се е разделил на отделни диалекти или езици.
В: Какви са някои от неговите разклонения?
О: Основните клонове на британския език са уелският, кумбрийският, корнуолският и бретонският. Има данни, че пиктският може да е бил и пети клон.
В: Имало ли е влияние на латинския език върху британския по време на римското владичество?
О: Да, доказателствата от уелски показват, че е имало голямо влияние на латинския върху британския език по време на римския период. Това важи особено за църквата и християнството, които са почти изцяло латински производни.
В: Кога започва да се заменя в Шотландия?
О: В по-голямата част от Шотландия през Средновековието той е заменен с галски. На юг от Firth of Forth той е заменен от староанглийски (който по-късно се превръща в шотландски).
В: Кога изчезва в Англия?
О: В Англия британският език постепенно е заменен от английския в цяла Англия, като кумбрийският изчезва чак през XIII в., а корнишът се превръща в мъртъв език през XIX в.
В: Имало ли е опити за възраждане на този език? О: Да, правени са опити за възраждане на този език, които са имали известен успех.
обискирам