По време на Големия ирландски глад (1845-1852 г.) корабите с ковчези превозват ирландски имигранти до Америка и други колонии. Те са най-евтиният начин за прекосяване на Атлантическия океан, но пътуването е мизерно и опасно. Условията на борда са били ужасни, защото корабите са били много претъпкани. Освен това имало малко храна и вода. Често на борда е имало болести.
Защо се наричат „корабите-ковчези“
Народното название „корабите-ковчези“ идва от високата смъртност и от впечатлението, че тези плавателни съдове са по-скоро носители на трупове, отколко местата, които носеха надежда. Собствениците и корабните агенти често претоварвали пасажерите, за да увеличат печалбите си, а много кораби тръгвали от ирландски и английски пристанища с недостатъчни провизии и екипировка за дълго мореходство.
Условия на борда и болести
Пътуването към Новия свят отнемало няколко седмици до няколко месеца в зависимост от маршрута и метеорологичните условия. Наред с недохранването и липсата на чиста вода, на борда се разпространявали тежки заразни болести — епидемичен тиф, дизентерия и холера бяха чести. Липсата на медицинска помощ и лошите санитарни условия допринасяли за бързото разпространение на заразите и големия брой жертви.
Смъртност и статистика
Според съвременни оценки смъртността на някои кораби достигала много високи стойности; в горните крайности загубите на отделни плавания са били около една трета от пътниците. Една трета (30 %) от пътниците умират преди пристигането си в Канада или САЩ. Статистиките варират в зависимост от периода, маршрута и класа на кораба, но общото въздействие върху ирландската популация и семейства е било разрушително.
Пристигане, карантина и обществена реакция
Пристигащите често били подлагани на карантина в специални пунктове (например острови-карантини в Канада), където много хора умирали или били изолирани. Големият брой болни и умрели предизвикал обществено възмущение и призиви за по-строг контрол на превоза на емигранти, по-добро снабдяване и хуманно отношение.
Последствия и реформи
След период на остра критика постепенно бяха въведени по-строги изисквания за вместимост, снабдяване и грижа за пътниците на емигрантските кораби. Това намали най-опасните практики, но не премахна напълно опасностите на трансатлантическите пътувания за бедните емигранти. Много от оцелелите създадоха основата на големи ирландски общности в САЩ, Канада и други колонии, а споменът за „корабите-ковчези“ остава част от колективната памет за трагедията на Гладa.
Легендата разказва, че акулите обичали да следват корабите с ковчези, защото екипажът изхвърлял мъртвите тела зад борда.
