Цитронът
Цитронът (Citrus medica) е вид цитрусов плод. Обикновено има дебела кора и малки части. Първоначално дървото произхожда от Югоизточна Азия. Днес се отглежда главно в Сицилия, Мароко, Крит и Корсика, както и в Пуерто Рико. Дървото може да достигне размер от около 3 метра. Плодовете достигат дължина около 25 cm и тегло около 4 kg. Пулпата на плода почти никога не се използва. Използва се кората. Тя се превръща в добавка за готвене. От кората може да се прави и сладко. От кората се получава и растително масло, което се използва за парфюми.
Обикновено се консумира консервиран или в хлебни изделия, като например плодови сладкиши. (В кулинарията често се използват захаросаните кори, а не плодовете.) В някои култури от него се приготвя плодов чай. Плиний Стари твърди, че по негово време цитронът е можел да се отглежда само в Мидия и Персия (HN xii.7). Според Плиний римляните се опитват да го пренесат в Римската империя в плътно опаковани саксии, но не успяват. Въпреки това има доказателства, които показват, че по време на живота на Плиний той се е отглеждал в Средиземноморието. Зохари и Хопф смятат, че това дърво е опитомено за първи път в Индия. Те смятат, че дивите му форми, заедно с тези на мандарината и помелото, са били първоначалните цитрусови видове.
В различните страни цитронът има много имена; едно от популярните е Cedrat - френското име на плода. Теофраст нарича цитрона персийска или мидийска ябълка, а по-късно плодът става известен като цитрусова ябълка. Плиний нарича дървото асирийска или мидийска "ябълка" (общото гръко-римско наименование на кълбовидните плодове). Други цитрусови култури са въведени в Средиземноморския басейн едва по времето на исляма.
На много езици, различни от английския, обикновеният лимон се нарича "citron", а лаймът - "limon". Въпреки че източноазиатският цитрусов плод юзу (наричан също юджа) понякога се нарича цитрон, той всъщност е отделен вид - цитрус юнос.
Култивиране и употреба
Плодовете на цитрона растат бавно. Обикновено цитроновото дърво се отглежда от резници на възраст от две до четири години; дървото започва да дава плодове на около три години. Плодовете са с продълговата форма и понякога достигат до шест инча дължина. Кожицата му е дебела, донякъде твърда, ароматна и покрита с изпъкналости; пулпата е бяла и подкиселена.
По времето на Плиний плодовете не са били консумирани (започнали са да се използват в кулинарията в началото на II в.), но интензивният им парфюм се е използвал, прониквайки в дрехите, за да отблъсне вредните насекоми (сравни с цитронела).
На иврит цитронът е известен като етрог (иврит: אֶתְרֹג). Той е един от четирите вида, използвани по време на празника Сукот всяка есен. Ролята на цитрона в този празник е представена в израелския филм Ushpizin. Цитроните, които са отглеждани заедно с лимони (за да се увеличи продукцията от едно дърво и дървото да стане по-малко крехко), не са кошерни за използване като част от Четирите вида.
В южноиндийската кухня, особено в тамилската, цитронът се използва широко в туршии и консерви. На тамилски неузрелите плодове се наричат "narthangai", които обикновено се осоляват и изсушават, за да се получи консерв. Крехките листа на растението често се използват заедно с чили на прах и други подправки, за да се получи прах, наречен "narthellai podi", което буквално означава "прах от цитронови листа". Както narthangai, така и narthellai podi обикновено се консумират с "thayir sadam" (ориз с извара - ориз с кисело мляко).
В Корея се използва за приготвяне на сиропиран чай (наречен Yuja cha), в който резенчетата от целия плод се консумират със сладкия чай. Плодовете се нарязват на тънки филийки (кора, сърцевина и пулпа) и се накисват или варят в мед или захар, за да се получи гъст сироп. Този сиропиран захаросан плод се смесва с гореща вода като ароматен чай, като плодовете на дъното на чашата също се консумират. Често запазван в сиропа за студените месеци, чаят Yuja служи като източник на плодове през зимата. Той е популярен и в Тайван, където е известен като 柚子茶 (Youzi cha). [Забележка: Корейската юджа е същата като японската юзу 柚子 и трябва да е различна от цитрона, описан в тази статия. Японското юзу = Citrus junos.]
Въпроси и отговори
В: Какво представлява цитронът?
О: Цитронът (Citrus medica) е вид цитрусов плод с дебела кора и малки части.
В: Откъде първоначално произхожда дървото?
О: Първоначално дървото произхожда от Югоизточна Азия.
В: Къде се отглежда основно днес?
О: Днес цитроновото дърво се отглежда главно в Сицилия, Мароко, Крит, Корсика и Пуерто Рико.
В: Колко голямо може да бъде дървото?
О: Дървото цитрон може да достигне размери от около 3 метра.
В: Колко голям може да бъде плодът?
О: Плодовете могат да достигнат дължина около 25 cm и тегло 4 kg.
В: Кои части на плода се използват за готвене?
О: Обикновено за готвене се използва само кората на плода - от нея се прави добавка или сладко, или растително масло, което се използва за парфюми. В кулинарията често се използват и захаросани кори, а не пулпа.
Въпрос: Кога е опитомен за първи път?
О: Зохари и Хопф смятат, че това дърво е опитомено за първи път в Индия.
