Цитрон (Citrus medica) — описание, употреби, кулинария и история

Цитронът (Citrus medica) е вид цитрусов плод, известен със своята много дебела кора и сравнително малко сочна или почти суха пулпа. Дървото е вечнозелено и може да достигне около 3 метра височина. Плодовете имат форма и размери, вариращи при различните сортове — някои екземпляри достигат до около 25 cm дължина и тегло до приблизително 4 kg, въпреки че повечето плодове са по-малки. Пулпата на плода почти никога не се използва в кулинарията; основната ценност е в кората, която съдържа ароматни масла и във вътрешната си бяла част (албедо) притежава вкусови и текстурни качества, подходящи за консервиране и захаросване.

Разпространение и отглеждане

Цитронът произхожда от Югоизточна Азия и е опитомяван в региона на Индия и околните територии. Днес основни райони на отглеждане включват Сицилия, Мароко, Крит и Корсика, както и в Пуерто Рико. Плодовете плододават по-късно от другите цитруси и за успешното им развитие са нужни слънце, топъл климат и добре дренирана почва. Дивите форми и ранните опити за опитомяване на цитрусови растения включват заедно с него и видовете близки до мандарината и помелото, които според някои ботаници са сред първоначалните цитрусови видове.

Кулинария и хранителни приложения

Основна употреба: от цитрона почти винаги се използва кората — пресна, сушена или захаросана. Обичайни приложения:

• захаросана кора за хлебни изделия и сладкиши (в кулинарията често се използват захаросаните кори, а не плодовете);
• приготвяне на сладко и мармалад;
• ароматизиране на чайове и напитки (в някои култури се приготвя плодов чай);
• добавка при печива, плодови сладкиши и конфитюри — виж плодови сладкиши;
• получаване на етерично масло и ароматни екстракти, използвани в хранителната промишленост и парфюмерията.

Кората може да се използва прясна или да се захаросва; дробената суха кора служи като подправка в сладка, торти и ликьори. Поради ниското съдържание на сок, цитрон не е популярен като соков плод в сравнение с лимона или портокала.

Производство на масла и промишлена употреба

От кората на цитрона се извлича ароматно растително масло, богато на цитрал и други летливи съединения. Това масло се използва както в хранително-вкусовата промишленост, така и в парфюми и ароматерапия. Освен етеричното масло, от плодовете се добиват и други ароматни екстракти, които се използват като естествени аромати и консерванти.

История и културно значение

Цитронът има дълга история в Средиземноморието и Азия. Плиний Стари отбелязва, че при неговото време цитронът се е отглеждал в Мидия и Персия и че римляните са експериментирали с пренасянето му към Рим в саксии, въпреки че първоначално тези опити не дават широк успех. Въпреки това има археологически и писмени данни, които показват, че още по времето на Плиний цитронът бил познат в Средиземноморието. Теофраст го описва като персийска или мидийска "ябълка", а в по-късни източници плодът се среща под наименованието цитрусова ябълка.

Цитронът има и религиозни и символни приложения: един от по-известните му форми е етрог — ритуален плод, използван в еврейската традиция по време на празника Сукот (непосредствено свързан с традиционното използване на цели и неповредени цитрони). В различните региони и езици цитронът е получил множество народни имена; например френското наименование е Cedrat.

Ботаника и сортове

Има няколко основни групи и локални сортове цитрон, които се различават по форма, дебелина на кората и аромат. Най-популярните са:

• диаманте (италиански сорт с ароматна и плътна кора);
• етрог (ритуален сорт с характерна форма и високо ценен в религиозни практики);
• марокански и корсикански локални форми, които се отличават със своята скорост на растеж и климатична устойчивост.

Дивите форми и някои култивирани линии служат и като генетичен ресурс за хибриди и селекция при други цитрусови култури.

Забележки за наименования и близки видове

На много езици има объркване в имената: обикновеният лимон се нарича "citron" на някои езици, а лаймът - "limon". Също така източноазиатският плод юзу (понякога наричан и юджа) често бива бъркан с цитрона, но той е отделен вид — Citrus junos (в текста по-горе понякога се среща и под името цитрус юнос).

Лекарствени и народни приложения

Традиционно цитронът е използван и в народната медицина — кората и етеричните масла се прилагат като антисептично и успокояващо средство, за ароматерапия и за облекчаване на храносмилателни смущения. Научните изследвания показват, че кората съдържа флавоноиди и терпени с антиоксидантни свойства, но преди употреба за лечебни цели е добре да се консултирате със специалист.

Грижи при отглеждане

Цитронът предпочита пълно слънце, защитени от силни ветрове места и умерено влажна, добре дренирана почва. В по-студен климат може да се отглежда в саксия и да се приюти през зимата. Размножаването обикновено става чрез присаждане или от семена при специфични сортове; някои сортове са нестабилни при вегетативно размножаване и изискват селекционна грижа.

В заключение, цитронът е уникален сред цитрусите заради изключително развитата си кора и многобройните й приложения — от кулинария и парфюмерия до религиозни и медицински употреби. Въпреки че пулпата рядко се използва, плодът остава ценен източник на аромати и традиции в много култури по света.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява цитронът?

В: Откъде първоначално произхожда дървото?

В: Къде се отглежда основно днес?

В: Колко голямо може да бъде дървото?

В: Колко голям може да бъде плодът?

В: Кои части на плода се използват за готвене?

Въпрос: Кога е опитомен за първи път?

Търсене по буква