Аларих I (394–410) — вестготски водач, разграбил Рим през 410 г.
Дълбока биография на Аларих I — вестготски водач, чието разграбване на Рим през 410 г. шокира империята; военни кампании, мотиви и наследство.
Аларих I, също Аларих (управлявал 394–410 г.), е лидер на вестготите. Той остава в историята като готски водач, който разграбва град Рим през 410 г. За произхода и семейството му се знае малко; вероятно е роден около средата на IV в. и принадлежи към елита на готските вождове.
Ранни години и връзки с Рим
Като младеж Аларих получава голяма част от военното си обучение в римската армия, служейки по границите и придобивайки опит в римските бойни порядъци и тактики. Първото му по-публично появяване в източниците е като военен лидер на готските сили, които се сражават заедно с римските войски в битката при Фригида през 394 г., където силите на Теодосий I побеждават западните претенденти.
Избухване на конфликта и походите срещу Рим
След смъртта на император Теодосий I през януари 395 г. и последвалото разделяне на империята между неговите синове, положението на германските наемници и мигриращите народи се влошава. Аларих се разбунтува и като водач на вестготите започва да напада части от Източната римска империя, настоявайки за земя, титла или назначение като федератски командир. След неуспешни преговори и опити за примирие той насочва силите си и към Западната римска империя.
Обсада на Рим и разграбването през 410 г.
През 408 г. Аларих предприема първи набег срещу Рим; според източниците тогава той е подкупен да напусне границите на града срещу обещан откуп и правни гаранции. Конфликтите между римските владетели, интригите при двора на император Хонорий в Равена и слабата римска отбрана обаче позволяват на Аларих да се върне. През август 410 г. след продължителни обсади и сключване на неустойчиви споразумения той окончателно побеждава защитата и окупира Рим, което води до разграбването на града.
Разграбването на Рим през 410 г. има голямо психологическо значение: това е първият път от около осем века, когато столицата на Западната империя пада пред варвари. В същото време източниците представят самата акция като относително организирана — няма масово клане на цивилно население, много църкви са пощадени, а грабежът е насочен главно към държавни и аристократични богатства. Все пак събитието поражда широко потресване в римския свят и у съвременните хронисти.
Смърт и последици
Аларих умира през 410 г., скоро след разграбването на Рим; точните обстоятелства са оскъдно описани — според някои източници той умира от болест, други споменават физическо изтощение. Легендарни разкази, предадени от по-късни хронисти като Йорданес, разказват за тайно погребение в коритото на река, но тези сведения са трудно проверими.
След смъртта му вестготите избират за водач Атауф (Атаулф), който пренасочва групата към Галия и след това в Испания, където в средносрочен план се оформя основата на вестготското кралство в Западното Средиземноморие. Действията на Аларих ускоряват процеса на трансформация на западното римско общество и стават символ на слабостта на императорската власт в края на IV–началото на V в.
Значение и източници
- Аларих често се разглежда не само като разрушител, а и като лидер, който търси място за своя народ в рамките на римската система — претенциите му са основно за територия, сигурност и позиция.
- Основните съвременни и близко-съвременни извори за живота и походите му са хрониките и поезията на периода (напр. Клиудиан), както и по-късни паметници като трудовете на Йорданес и световни хроники, които носят смес от факти и легенди.
Аларих остава ключова фигура в историята на късноримската епоха: действията му бележат важен етап в дългия процес на трансформация и разпад на Западната римска империя и създаването на нови бариери и политически структури в Европа.


Фотогравюра на Аларик I от 1894 г. по картина на Лудвиг Тирш
Живот
Аларик е роден на остров в делтата на река Дунав. Той е член на благородническата династия на вестготите Балти. За първи път е споменат през 394 г. като пълководец при римския император Теодосий I във войната му срещу Евгений. Става водач или крал на вестготите в средата на 390 г. През 395 г. Аларик се разбунтува срещу император Аркадий и нахлува в Гърция. Когато стигнал до стените на Атина, градът платил голям откуп, така че той ги оставил невредими. След това разгромява Коринт, Аргос и Спарта. Продължава да опустошава Гърция до 397 г., когато римският генерал Стилиян обкръжава армията на Аларик при Аркадия. Те прекъснали водата към готския лагер и смятали, че е невъзможно Аларк да избяга. Но Аларих пробил линиите им и се отправил на 30 мили (48 км) на север през много труден терен. След това Аларих сключва договор с Аркадий. Стилиян се връща в Италия, без да е победил Аларик.
През 401-402 г. от н.е. Аларих навлиза в Италия. Опитва се да приложи същата тактика, която е използвал по-рано, но не успява да се справи с римската армия. В битката при Полентия през 402 г. римската армия побеждава готите. Съпругата на Аларих е една от пленените от римляните. Въпреки това загубите на вестготите са много малки и армията на Аларих си тръгва в добро състояние. Аларих прекосява река По с намерението да нападне Рим, но е посрещнат и победен отново от Стилиян в битката при Верона. Армията на Аларих атакува отново през реките Дунав и Рейн през 405 и 406 г. Стилиян, който вече управлява от името на император Хонорий, сключва договор с Аларик. Но Стилихон е убит през 408 г. Аларих отново нахлува в Италия и изисква да бъдат изпълнени обещанията на Стилиян към него.


Разграбването на Рим от вестготите на 24 август 410 г. от JN Sylvestre 1890
Падането на Рим
От края на 408 г. вестготската армия лагерува край Рим. Аларих иска заплащане от Хонорий, който е в безопасност в Равена, но императорът отказва да плати.
Историкът Зосим пише единствения известен разказ за последните преговори преди разграбването на Рим:
"Когато Аларих чу, че народът е обучен и готов да се бие, той каза, че по-дебелата трева се коси по-лесно от по-тънката, и се изсмя широко на посланиците, но когато те се обърнаха към него, за да обсъдят мира, той използва изрази, прекомерни дори за един арогантен варварин: заяви, че няма да се откаже от обсадата, докато не получи цялото злато и сребро в града, както и цялото движимо имущество и варварските роби. Когато един от посланиците го попита какво ще остави на гражданите, ако ги вземе, той отговори: "Живота им".
На 24 август 410 г. от н.е. градските порти на Рим са отворени от роби. Вестготите на Аларик започват тридневни убийства и грабежи. Те повреждат сгради и крадат от гробниците на бившите императори. За пръв път от 800 години насам Рим е разграбен. Но вестготите продължават да разрушават и на юг в Италия. Жертвите са много и от двете страни. Римляните губят около 15 000 души, а вестготите - около 17 000.
Аларих планира да премести армията си в Сицилия и след това в Африка. Но той умира скоро след падането на Рим през 410 г. Атаулф наследява Аларик като крал и отвежда армията в Галия.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е бил Аларик I?
О: Аларих I е бил водач на вестготите.
В: Къде Аларих I е получил военното си обучение?
О: Аларих I е получил голяма част от военното си обучение в римската армия.
В: Каква е ролята на Аларих I в битката при Фригида?
О: Аларих I е военачалник на готските сили, които се сражават заедно с римските войски в битката при Фригид.
В: Кога умира император Теодосий I?
О: Император Теодосий I умира през януари 395 г.
В: Какво прави Аларих I след смъртта на Теодосий I?
О: След смъртта на Теодосий I Аларих I се разбунтувал и нападнал части от Източната римска империя.
В: Какво прави Аларих I през 408 г.?
О: През 408 г. Аларих I се опитва да нападне Рим, но е подкупен да напусне.
В: Кога умира Аларих I?
О: Аларих I умира през 411 г.
обискирам