Аларих I

Живот

Аларик е роден на остров в делтата на река Дунав. Той е член на благородническата династия на вестготите Балти. За първи път е споменат през 394 г. като пълководец при римския император Теодосий I във войната му срещу Евгений. Става водач или крал на вестготите в средата на 390 г. През 395 г. Аларик се разбунтува срещу император Аркадий и нахлува в Гърция. Когато стигнал до стените на Атина, градът платил голям откуп, така че той ги оставил невредими. След това разгромява Коринт, Аргос и Спарта. Продължава да опустошава Гърция до 397 г., когато римският генерал Стилиян обкръжава армията на Аларик при Аркадия. Те прекъснали водата към готския лагер и смятали, че е невъзможно Аларк да избяга. Но Аларих пробил линиите им и се отправил на 30 мили (48 км) на север през много труден терен. След това Аларих сключва договор с Аркадий. Стилиян се връща в Италия, без да е победил Аларик.

През 401-402 г. от н.е. Аларих навлиза в Италия. Опитва се да приложи същата тактика, която е използвал по-рано, но не успява да се справи с римската армия. В битката при Полентия през 402 г. римската армия побеждава готите. Съпругата на Аларих е една от пленените от римляните. Въпреки това загубите на вестготите са много малки и армията на Аларих си тръгва в добро състояние. Аларих прекосява река По с намерението да нападне Рим, но е посрещнат и победен отново от Стилиян в битката при Верона. Армията на Аларих атакува отново през реките Дунав и Рейн през 405 и 406 г. Стилиян, който вече управлява от името на император Хонорий, сключва договор с Аларик. Но Стилихон е убит през 408 г. Аларих отново нахлува в Италия и изисква да бъдат изпълнени обещанията на Стилиян към него.

Разграбването на Рим от вестготите на 24 август 410 г. от JN Sylvestre 1890

Падането на Рим

От края на 408 г. вестготската армия лагерува край Рим. Аларих иска заплащане от Хонорий, който е в безопасност в Равена, но императорът отказва да плати.

Историкът Зосим пише единствения известен разказ за последните преговори преди разграбването на Рим:

"Когато Аларих чу, че народът е обучен и готов да се бие, той каза, че по-дебелата трева се коси по-лесно от по-тънката, и се изсмя широко на посланиците, но когато те се обърнаха към него, за да обсъдят мира, той използва изрази, прекомерни дори за един арогантен варварин: заяви, че няма да се откаже от обсадата, докато не получи цялото злато и сребро в града, както и цялото движимо имущество и варварските роби. Когато един от посланиците го попита какво ще остави на гражданите, ако ги вземе, той отговори: "Живота им".

На 24 август 410 г. от н.е. градските порти на Рим са отворени от роби. Вестготите на Аларик започват тридневни убийства и грабежи. Те повреждат сгради и крадат от гробниците на бившите императори. За пръв път от 800 години насам Рим е разграбен. Но вестготите продължават да разрушават и на юг в Италия. Жертвите са много и от двете страни. Римляните губят около 15 000 души, а вестготите - около 17 000.

Аларих планира да премести армията си в Сицилия и след това в Африка. Но той умира скоро след падането на Рим през 410 г. Атаулф наследява Аларик като крал и отвежда армията в Галия.