Кишинев — столица на Молдова: история, география и ключови факти
Кишинев (на румънски: Chișinău, IPA /ki.ʃiˈnəu/), е столица и промишлено и търговско средище на Молдова. Той е най-големият град в страната, разположен в централната част на държавата, в долината на река Бик (Bîc).
Кратки ключови факти
- Координати: около 47.0105° N, 28.8638° E.
- Население: около 532 513 жители в града (по данни от преброяването през 2014 г.; агломерацията е по-голяма).
- Административен статус: град-муниципалитет (Кишиневска община).
- Език: официален — румънски (молдовски); в ежедневието широко използван е руският език.
- Климат: умерено-континентален (с топли лета и студени зими).
История
Първите писмени сведения за населено място на мястото на днешния Кишинев датират от XV век (1436). Градът израства около монашеско селище и постепенно се утвърждава като търговски пункт. През XVIII–XIX век попада в пределите на Османската империя и след 1812 г. — в Руската империя (Бесарабия). След Първата световна война и кратък период на политически промени, Кишинев става част от Румъния (1918–1940), а по-късно — център на Молдавската ССР в периода 1940–1991 г. Градът претърпява значителни разрушения по време на Втората световна война, а в следвоенния период се развива като индустриален и административен център. След провъзгласяването на независимостта на Молдова през 1991 г. Кишинев остава политическия, икономическия и културния център на страната.
География и климат
Кишинев е разположен в умерено плановидна област с меки хълмове и долина на река Бик. Климатът е умерено-континентален: зимите са студени, с чести мразове и сняг, а летата — топли до горещи. Средните температури варират около -3…-5 °C през януари и 20…23 °C през юли. Валежите са умерени, с най-високо количество през пролетта и есента.
Население и езиково-етнически състав
В градското население преобладават молдовци/румънци. Значими малцинства са руснаците, украинците и други общности. Официалният език е румънският, но в Кишинев много жители говорят и руски, което отразява историческото наследство и етническата структура. Православието е доминиращата религия.
Икономика
Икономиката на Кишинев е разнообразна: държавна администрация, финанси и банки, търговия, услуги, хранително-вкусова промишленост и производство. В последните години се наблюдава растеж в секторите информационни технологии, стартиращи компании и малък и среден бизнес. Околността е известна и с винопроизводството — много винарни и винарски подземни галерии са лесно достъпни от столицата.
Култура и забележителности
- Паметникът на Штефан чел Маре (Ștefan cel Mare) и централният площад — едни от символите на града.
- Катедралата „Надежда и Спасение“ (национален православен храм) и Триумфалната арка.
- Национален музей на историята на Молдова, музеи на изкуството, театри и опера.
- Скверове и паркове: Градският парк „Штефан чел Маре“ (централен парк) и множество зелени зони за отдих.
- Околности: прочути винарни и подземни галерии като тези в Крикова (Cricova) и Востригнѐт, които са популярни туристически обекти.
Транспорт
Кишинев е транспортен възел: градът има международно летище (Международно летище Кишинев), връзки с останалата част на Молдова и със съседните държави чрез шосета и железопътни линии. Вътрешното градско придвижване се осигурява от автобуси, тролеи и маршрутни таксита; трафикът на пиковите часове може да бъде значителен.
Образование и наука
В града се намират водещи висши учебни заведения на Молдова: Държавният университет на Молдова, Аграрният университет, Икономически университет и други институти и академии. Кишинев е център на научни изследвания, културни институции и библиотеки.
Административно деление
Кишинев е организиран като муниципалитет и е разделен на няколко сектора. Основните административни райони са Centru, Botanica, Buiucani и Râșcani, като всеки сектор има собствени местни органи за управление и услуги.
Туризъм и практическа информация
- Кишинев предлага комбинация от исторически забележителности, музеи, паркове и съвременни търговски и развлекателни центрове.
- За посетители: градът е удобна отправна точка за разглеждане на винарски райони и културни паметници из цялата страна.
- Най-добро време за посещение: късна пролет до началото на есента, когато климатът е по-меки и подходящ за разходки и екскурзии.
Кишинев остава ключов център за политическия, икономическия и културния живот на Молдова, с богато историческо наследство и динамично съвременно развитие.
География
Градът се намира в средата на централната част на Молдова. Разделен е на пет административни района. Това са:
- Centru (Чентру/Центр)
- Rîşcani (Рышкань/Рышкановка)
- Botanica (Ботаника)
- Ciocana (Чокана)
- Buiucani (Буюкань/Боюканы)
Сектори в Кишинев
История
Кишинев е основан през 1436 г. като манастирски град. Градът е бил част от Молдовското княжество, което от XVI в. попада под сюзеренитета на Османската империя. В началото на XIX век е малко село със 7000 души население. През 1812 г. е окупирано от Русия, която го превръща в център на Бесарабия. Към 1862 г. населението наброява 92 000 души. Към 1900 г. броят им е 125 787.
Периодът на Първата световна война
След Октомврийската революция в Русия страната обявява независимост от разпадналата се империя, след което се присъединява към Кралство Румъния. Тъй като Молдова е само автономна в новата държава, Кишинев губи титлата си на столица и остава на заден план.
Между 1918 и 1940 г. в центъра на града се извършват мащабни ремонтни дейности. През 1927 г. е издигнат паметник на прочутия молдовски княз Стефан III, дело на художника Александру Плъмадеала.
Втората световна война
В хаоса на Втората световна война Кишинев е почти напълно разрушен. Това започва със съветската окупация, водена от Червената армия от 28 юни 1940 г. Когато градът започва да се възстановява от превземането, на 10 ноември 1940 г. се случва опустошително земетресение. Епицентърът на земетресението с магнитуд 7,3 по скалата на Рихтер е в Източна Румъния и впоследствие води до значителни разрушения в града.
Едва след една година започва нападението на германската армия над днешна Молдова. От юли 1941 г. градът е подложен на мащабна стрелба и тежки бомбардировки от нацистките въздушни нападения. Съпротивата на Червената армия се задържа до окончателното падане на Кишинев на 17 юли 1941 г.
След окупацията градът страда от характерното масово убийство на предимно еврейски жители. Както и на други места в Европа, намаляващите последователи на юдаизма са транспортирани с камиони до покрайнините на града. Там те са разстрелвани в частично изкопани ями. Броят на евреите, убити по време на окупацията на града, се оценява на около 10 000 души.
С наближаването на края на войната бившата столица отново е въвлечена в тежки боеве, тъй като германските войски се оттеглят. След близо шестмесечни боеве Кишинев най-накрая пада на 24 август 1944 г. под ударите на Червената армия. До този момент градът е загубил 70% от сградите и постройките си - земетресението от 1940 г. и въздушните набези допринасят в най-голяма степен за това.
След края на войната ръководителят на Съветския съюз Йосиф Сталин обявява района около Бесарабия за част от сферата на влияние на своята държава. След края на войната Сталин променя политическия пейзаж в Източна Европа, като дава номинална независимост на Румъния и включва Молдова в състава на СССР. По този начин Кишинев отново става столица на вече "автономната" република.
Съветски съюз
В периода 1947-1949 г. архитект Алексей Щусев разработва с помощта на екип от архитекти план за постепенното възстановяване на града.
В началото на 50-те години на ХХ в. броят на хората бързо нараства, на което Съветският съюз реагира със строителство на мащабни жилища и дворци в стила на сталинистката архитектура. Този процес продължава и по времето на Никита Хрушчов, който призовава за строителство под лозунга "добро, по-евтино и построено по-бързо". Новият архитектурен стил доведе до драматични промени и породи доминиращия днес стил с големи жилищни блокове, разположени в значителни селища.
Периодът на най-значителното развитие на града е от 1971 г., когато Съветът на министрите на СССР приема решение "За мерките за по-нататъшно развитие на град Кишинев", което осигурява повече от един милиард рубли инвестиции от държавния бюджет, до 1991 г., когато Молдова получава независимост.
Администрация
Кишинев се управлява от градски съвет и кмет, които се избират веднъж на четири години. Настоящият кмет е Дорин Киртоаца. Урсу е бивш заместник-кмет, между август 1994 г. и април 2005 г. е бил Серафим Уречан. Съгласно молдовската конституция Уречеан - избран за депутат през 2005 г. - не може да заема допълнителна длъжност към тази на народен представител. Лидерът на Демократичния блок на Молдова прие мандата си и през април подаде оставка от предишния си пост. По време на 11-годишния си мандат Уречеан се ангажира с възстановяването на църковната кула на Catedrala Naşterea Domnului, както и с подобрения в обществения транспорт. От 1994 г. в Кишинев се изграждат и пускат в експлоатация нови тролейбусни линии.
Икономика
Кишинев е най-развитият в икономическо отношение и индустриализиран град в Молдова. Кишинев е голям център на промишлеността и услугите; основните му отрасли включват потребителски и електрически стоки, строителни материали, машини, пластмаси, каучук и текстил. Основните сфери на услугите са банковото дело и пазаруването/търговията.
Улица и предприятия в центъра на града
Образование
В града има тридесет и шест университета и Академията на науките на Молдова. След разпадането на Съветския съюз градът се превръща в сравнително оживена и добре осигурена столица, с много по-висок стандарт на живот от повечето селски райони.
Хора
- Молдовски език - 68,4%
- Руски език - 13,7%
- Украински - 8,4%
- Румънски език - 4,4%
- Български език - 1,2%
- Гагаузки - 0,9%
- Други - 2,9%
Добре познати хора
- Авигдор Либерман (р. 1958 г.), израелски политик
