Китайските заемки са думи, заети от китайския език и разпространени в съседни езици чрез писмеността и културните връзки. В исторически план такива заемки са навлезли в японския, корейския и виетнамския след като Китай е разпространил своята писменост в региона. В текста по-нататък ще използваме понятието “китайски заемки” за думи, чиято форма и/или значение идват от китайския (понякога през посредничеството на друг език). Поради значителните различия в звуковите системи на тези езици те адаптират китайските звукове по различен начин и така създават отделни системи за произнасяне на една и съща китайска графема.

Тези системи се наричат общо китайско-кенски произношения и са аналогични на това как латински или френски заемки звучат по различен начин в английския. Във всеки от трите езици има няколко слоя заемки, натрупани в различни исторически периоди и от различни регионални китайски диалекти (особено от среднокитайските варианти, известни на лингвистите като Middle Chinese). Затова една и съща графема често има повече от едно „китайско“ произношение в даден език.

Историческо и съвременно писане: в един момент всички тези езици се изписват предимно с китайски йероглифи. Днес японският остава единственият некитайски език, в който йероглифите се използват ежедневно — канджи се смесват с двата японски азбукови слога (хирагана и катакана) и могат да представят както местни японски думи, така и китайски заемки. Корейският днес използва главно хангул, но ханджа (китайските знаци) все още се срещат при нужда от разяснение или в специализирани текстове (например в юридически, исторически и лични имена). Виетнамският вече не използва китайски йероглифи в ежедневието — след дълъг преход виетнамците приеха латиница чрез системата chữQuốcngữ на виетнамски; традиционните знаци остават предимно в исторически източници или като декоративен елемент.

Как се явяват разликите в произношението? Няколко ключови фактора влияят:

  • Различни фонологични системи: японският ограничен набор от крайни съгласни, корейският и виетнамският различен инвентар от начални и крайни звукове, както и наличието/липсата на тонове.
  • Исторически период на заемането: думи, заимствани в различни векове и от различни китайски области, носят следи от различни китайски диалектни форми (в японския това дава Go-on, Kan-on и Tō-on произношения).
  • Лингвистични адаптации: загуба на някои китайски крайни съгласни, трансформация на китайски тонове в тонови системи (във виетнамски) или в просодична акцентна система (в японския и в някои диалекти на корейския).

Примери за съответствия — често срещани знаци:

  • Китайски знак 東 (изток): в съвременен мандарин dōng; в японски на-четене (音読み) tō (и местно kunyomi higashi — местно японско име); в корейски 동 (dong); в виетнамски Hán-Việt đọc đông. Тези форми илюстрират как един знак може да звучи сходно, но с ясно различни фонетични приспособления.
  • Знак 學/学 (учение, наука): мандарин xué; японски on-четене gaku (в съчетания като 大学 daigaku); корейски 학 (hak, като 학교 hak-kkyo); виетнамски hán‑việt học.

Японски подробности: за много китайски знаци японският има две основни групи четения — on’yomi (音読み) — китайски произход, и kun’yomi (訓読み) — японско местно име. On’yomi също се делят на няколко слоя (Go-on, Kan-on, Tō-on), отразяващи различните вълни на контакт с Китай.

Корейски подробности: корейските “китайски” произношения (한자음, hanja‑eum) отразяват китайските форми, които са били чути и адаптирани в различни епохи. Съвременният стандартен корейски е слязъл от тези исторически адаптации; в писмен вид много изрази със синографи се използват чрез хангул, но фонетично те съответстват на ханча‑форми.

Виетнамски подробности: Hán‑Việt (хан‑виет) системата обединява традиционни китайски четения, променени по пътя на адаптацията в тоналната виетнамска фонология. Често Hán‑Việt произношения помагат при разчитане на стари текстове и при етимологично свързани научни и литературни термини.

Семантични промени и синтагми: при заемането не винаги се пренася само формата — значението може да се свие, разшири или да се специализира. Освен пряките заемки, много понятия са попаднали в езиците като калки (буквални преводи) или чрез образуване на сложни думи, изградени от китайски йероглифи, които в съвременните езици могат да имат нови нюанси.

Полезно за изучаващите: познаването на съответствията между китайските звуци и техните адаптирани форми в японски, корейски и виетнамски улеснява запаметяването на речникови паралели, разчитането на исторически текстове и проследяването на етимологии. Тъй като процесът на заемане е продължителен и многопластов, един и същ китайски корен често живее едновременно в няколко форми в съответния език.