Лагерът за изтребление в Челмно (на немски: Vernichtungslager Kulmhof) е първият лагер за изтребление (лагер на смъртта), открит от нацистка Германия. Намира се на 50 км северно от град Лодз, Полша. През 1939 г. нацистка Германия нахлува в Полша и анексира (поема контрол над) части от нея.

Нацистите построяват Челмно с конкретната цел да извършат етническо прочистване чрез масови убийства. Лагерът е в действие първоначално от 8 декември 1941 г. до пролетта на 1943 г. и след това е възобновен от 23 юни 1944 г. до 18 януари 1945 г. по време на съветската контраофанзива. Този период съвпада с най-смъртоносната фаза на Холокоста, когато се извършва системно убийство на евреи и други групи.

Методи и организация

Челмно е известен с използването на мобилни газови автомобили („газови камиони“), чрез които жертвите са убивани с изгорели газове (въглероден оксид). Жертвите обикновено са заблуждавани, че ще бъдат „репатрирани“ или „преселени“, транспортирани до мястото на убийството, натоварвани в запечатани товарни камиони и умъртвявани по време на транспорт или непосредствено след пристигането. Труповете са били погребвани в масови гробове в близост до лагера или изгаряни на импровизирани клада.

Жертви

В Челмно са избити предимно полски евреи — включително голям брой жители на гетото в Лодз (наричано от германците „Литцманщат“) — както и евреи от околните градове и села, роми и местни цивилни. Повечето исторически оценки поставят броя на убитите на между приблизително 152 000 и над 200 000 души; консервативната констатация е, че в Челмно са загинали над 150 000 човека.

Ръководство и участници

Лагерът е организиран и поддържан от структурите на СС, Sicherheitsdienst и германската полицейска администрация. Сред командирите и ръководителите на операциите в различни периоди са били SS-офицери като Герберт Ланге (Herbert Lange) и Ханс Ботман (Hans Bothmann). За изпълнението на убийствата са използвани както редовни части на СС, така и помощни сили (включително някои от местните колаборационисти).

Следвоенни последици и памет

След войната имало няколко съдебни процеса срещу хора, свързани с дейността в Челмно, но много от виновните не са изправени пред правосъдие. Мястото на лагера днес е официално признато за мемориал и има музей и масови надгробни паметници в памет на жертвите. В Полша и в международната историография Челмно се разглежда като едно от първите и най-уродливите проявления на системното нацистко изтребление, което дава представа за методите и мащабите на Холокоста.

Паметта за жертвите на Челмно се поддържа чрез изследвания, публикации, възпоменателни церемонии и образователни програми, целящи да запазят историческата истина и да предупредят за опасностите от омраза, расизъм и тоталитаризъм.