Весел фазан (Catreus wallichii) — уязвим вид: описание и местообитание
Веселият фазан (Catreus wallichii), известен още като фазан на Валих (в Непал: "Kahir", "Chihir"), е уязвим вид от семейство Фазани (Phasianidae). Той е единственият представител на род Catreus.
Видът е наречен Phasianus wallichi от английския зоолог Томас Хардуик през 1827 г.; той го кръщава на датския ботаник Натаниел Валих. По-късно името е променено на сегашното от английския орнитолог Джон Гулд.
Описание
Catreus wallichii е средно до едро по размери фазан с характерна дълга опашка и възвишена гребеновидна форма на перата на главата. Тялото на мъжкия обикновено е сивадо-кафяво с черни и бледи ивици и контрастни отблясъци, докато опашните пера са дълги и оформят впечатляваща „висулка“. Женските са по-скромно оцветени — предимно кафяви и петнисти — което им помага за камуфлаж при гнездене. Размерът на птицата (включително опашката) може да достигне около 70–90 см; теглото варира, но общо е в рамките на няколко килограма.
Разпространение и местообитание
Веселият фазан обитава планинските райони на Хималаите и прилежащите вериги: северно и северозападно от Индия, части от Пакистан, Непал и Бутан. Среща се в субалпийски и горски зони — предимно в храсталаци, разредени широколистни и смесени гори, както и в горски пасища и терени с гъста тревна и храстова растителност. Видът предпочита хладен умерен климат и склонове с добра покривка, които осигуряват защита и храна.
Поведение и биология
Това е предимно наземен вид: бяга бързо по земята и избягва продължителния полет, освен когато е необходимо. Често се среща самостоятелно или в малки групи, понякога в семейни групи извън размножителния период. Има силен слухов вик — кратки, пронзителни повиквания, поради които е известен и като „cheer pheasant“ на английски.
Храна
Диетата е всеядна: семена, плодове и плодчета, листа и корени, както и насекоми, скакалци и други безгръбначни, особено по време на размножаването и за хранене на малките. Търси храна главно на земята, в ниската растителност и по ръба на горите.
Размножаване
Сезонът на размножаване е свързан с пролетно-летния период, когато условията за храна са по-благоприятни. Гнездото е просто — плитка яма, постлана с растителни материали и добре прикрита сред храсти или трева. Женските снасят серия от яйца (обикновено няколко до около десетина), които насиждат сама; пилетата са прехвърлени (precocial) и остават под наблюдение на майката след излюпването.
Статус и заплахи
Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) видът е класифициран като уязвим. Основните заплахи са фрагментация и загуба на подходящо местообитание заради разширяване на земеделието, изгаряне на трева за пашата, дърводобив и изсичане, интензивно пасищно натоварване и разрушаване на храста. Освен това в някои райони дължи на лов и локални присипвания популациите са намалели. Ниският брой и раздробеното разпространение правят популациите уязвими към локални изчезвания.
Мерки за опазване
- Защита и възстановяване на местообитанията чрез създаване и ефективно управление на резервати и защитени зони в планинските райони.
- Контрол на незаконния лов и търговия чрез засилване на изпълнението на законите и работа с местните общности за намаляване на човешкия натиск.
- Промотиране на устойчиво управление на пасищата и горите, което съхранява критичните участъци с храстова и тревна растителност.
- Мониторинг на популациите, проучвания за екологията и генетичното разнообразие, както и обмен на данни между страни в ареала.
- Образователни и общностни програми, които включват местните хора в опазването и дават алтернативни поминъци.
- В някои случаи може да се разгледа и създаване на програми за развъдна и репопулационна работа, ако естествените популации продължат да намаляват.
Значение и наблюдения
Веселият фазан е част от биологичното разнообразие на химерните хълмове и гористите склонове на Хималаите и играе роля в разпространението на семена и поддържането на местните екосистеми. Наблюдението му в природата е желано от орнитолози и любители, но изисква търпение и внимание към опазването, за да не се нарушава неговият деликатен начин на живот.
Описание
На веселия фазан му липсват цветовете и блясъкът на повечето фазани. Мъжкият е с кафявожълто оперение с черни петна и дълъг сив гребен; кожата на лицето е червена. Дългата му опашка е предимно сива и кафява и има 18 пера - нещо, което отличава този фазан от сходните видове.
Женската е по-дребна от мъжкия, с малко по-тъмно оперение и по-силно маркирана, с намалена червена кожа на лицето, с по-къс гребен и без шпорите на мъжкия.


Главата на веселия фазан в зоологическата градина в Киото, Япония
Разпределение
Фазанът е ендемичен за Западните Хималаи; разпространен е във високите части и храсталаците (място, където има много малки храсти, както и дребни тревисти растения, без дървета) на южните предпланини, най-често от 1455 до 3050 м в Западните Хималаи, от Северен Пакистан, през Кашмир, Химачал Прадеш и Утаранчал, Индия, на изток до Централен Непал.
Проучванията през 1981 г. и 2003 г. в района на Дхорпатан в Западен Непал показват, че има 70 места, където птиците са чути, което предполага, че в този район има много птици (около 200). При друго проучване през 2010 г. веселият фазан е открит на 21 места за повикване в област Куллу в Химачал Прадеш.


Двойка весели фазани от Хималаите, Индия
Биология и социално поведение
През по-голямата част от годината тези фазани са сравнително общителни (пътуват на групи), с групи от пет до петнадесет птици, но през размножителния период от края на април до юни образуват моногамни двойки. През лятото гнездят на стръмни скали и броят на яйцата в едно гнездо е сравнително голям; обикновено във всяко гнездо има десет до единадесет яйца, макар че в някои случаи те достигат до 14.
Фазаните се хранят основно от земята, като копаят с мощния си клюн; те ядат корени, грудки, луковици, семена, насекоми и други дребни животни. Те търсят храна главно сутрин и вечер, като се разхождат по двойки или понякога на семейни групи.
При проучвания, проведени в горната част на долината на река Беас, е установено, че фазаните от вида Cheer са чувствителни към присъствието на хора.
Опазване на околната среда
Поради продължаващата загуба на местообитания, малкия размер на популацията и лова в някои райони, веселият фазан е оценен като уязвим в Червения списък на застрашените видове на IUCN. Той е включен в приложение I на CITES. Чирпанският фазан е защитен от закона в Непал и Индия и се среща в поне 12 защитени зони в Химачал Прадеш, три в Утар Прадеш и три в Непал.
Опитите за повторно въвеждане на отгледани в плен весели фазани в Пакистан са неуспешни.
Галерия
·
Catreus wallichi, inBird
of Asia
·
Catreus wallichii
(Фазан на Валих)
·
Фазан в замъка Съдли, Англия
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява веселият фазан?
О: Радостният фазан е уязвим вид от семейство фазани, Phasianidae.
В: Какво е научното наименование на веселия фазан?
О: Веселият фазан е известен още като фазан на Валих, а научното му име е Catreus wallichii.
Въпрос: Единственият представител на своя род ли е веселият фазан?
О: Да, веселият фазан е единственият представител на рода Catreus.
В: Кой и защо е нарекъл вида Phasianus wallichi?
О: Английският зоолог Томас Хардуик наименува вида Phasianus wallichi през 1827 г. на името на датския ботаник Натаниъл Валих.
В: Кой е променил името на вида до сегашното му име?
О: Английският орнитолог Джон Гулд променя името на вида до сегашното му име.
Въпрос: В кои страни веселият фазан е известен още като "Кахир" и "Чихир"?
О: В Непал веселият фазан е известен още като "Kahir" и "Chihir".
В: Какъв е природозащитният статус на веселия фазан?
О: Радостният фазан е уязвим.