Веселият фазан (Catreus wallichii), известен още като фазан на Валих (в Непал: "Kahir", "Chihir"), е уязвим вид от семейство Фазани (Phasianidae). Той е единственият представител на род Catreus.
Видът е наречен Phasianus wallichi от английския зоолог Томас Хардуик през 1827 г.; той го кръщава на датския ботаник Натаниел Валих. По-късно името е променено на сегашното от английския орнитолог Джон Гулд.
Описание
Catreus wallichii е средно до едро по размери фазан с характерна дълга опашка и възвишена гребеновидна форма на перата на главата. Тялото на мъжкия обикновено е сивадо-кафяво с черни и бледи ивици и контрастни отблясъци, докато опашните пера са дълги и оформят впечатляваща „висулка“. Женските са по-скромно оцветени — предимно кафяви и петнисти — което им помага за камуфлаж при гнездене. Размерът на птицата (включително опашката) може да достигне около 70–90 см; теглото варира, но общо е в рамките на няколко килограма.
Разпространение и местообитание
Веселият фазан обитава планинските райони на Хималаите и прилежащите вериги: северно и северозападно от Индия, части от Пакистан, Непал и Бутан. Среща се в субалпийски и горски зони — предимно в храсталаци, разредени широколистни и смесени гори, както и в горски пасища и терени с гъста тревна и храстова растителност. Видът предпочита хладен умерен климат и склонове с добра покривка, които осигуряват защита и храна.
Поведение и биология
Това е предимно наземен вид: бяга бързо по земята и избягва продължителния полет, освен когато е необходимо. Често се среща самостоятелно или в малки групи, понякога в семейни групи извън размножителния период. Има силен слухов вик — кратки, пронзителни повиквания, поради които е известен и като „cheer pheasant“ на английски.
Храна
Диетата е всеядна: семена, плодове и плодчета, листа и корени, както и насекоми, скакалци и други безгръбначни, особено по време на размножаването и за хранене на малките. Търси храна главно на земята, в ниската растителност и по ръба на горите.
Размножаване
Сезонът на размножаване е свързан с пролетно-летния период, когато условията за храна са по-благоприятни. Гнездото е просто — плитка яма, постлана с растителни материали и добре прикрита сред храсти или трева. Женските снасят серия от яйца (обикновено няколко до около десетина), които насиждат сама; пилетата са прехвърлени (precocial) и остават под наблюдение на майката след излюпването.
Статус и заплахи
Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) видът е класифициран като уязвим. Основните заплахи са фрагментация и загуба на подходящо местообитание заради разширяване на земеделието, изгаряне на трева за пашата, дърводобив и изсичане, интензивно пасищно натоварване и разрушаване на храста. Освен това в някои райони дължи на лов и локални присипвания популациите са намалели. Ниският брой и раздробеното разпространение правят популациите уязвими към локални изчезвания.
Мерки за опазване
- Защита и възстановяване на местообитанията чрез създаване и ефективно управление на резервати и защитени зони в планинските райони.
- Контрол на незаконния лов и търговия чрез засилване на изпълнението на законите и работа с местните общности за намаляване на човешкия натиск.
- Промотиране на устойчиво управление на пасищата и горите, което съхранява критичните участъци с храстова и тревна растителност.
- Мониторинг на популациите, проучвания за екологията и генетичното разнообразие, както и обмен на данни между страни в ареала.
- Образователни и общностни програми, които включват местните хора в опазването и дават алтернативни поминъци.
- В някои случаи може да се разгледа и създаване на програми за развъдна и репопулационна работа, ако естествените популации продължат да намаляват.
Значение и наблюдения
Веселият фазан е част от биологичното разнообразие на химерните хълмове и гористите склонове на Хималаите и играе роля в разпространението на семена и поддържането на местните екосистеми. Наблюдението му в природата е желано от орнитолози и любители, но изисква търпение и внимание към опазването, за да не се нарушава неговият деликатен начин на живот.
