Candida е род или група дрожди. Дрождите са вид гъбички. Тази група гъбички са най-честата причина за гъбични инфекции в света. Повечето хора имат или са изложени на въздействието на тази група гъбички, но не са болни. Ако човек е слаб поради друго заболяване, тези гъбички могат да причинят заболяване. Candida albicans е най-често срещаният вид Candida. Инфекцията с тази гъбичка се нарича кандидоза или млечница. Други видове от тази група могат да бъдат открити в човешките черва.
Тази гъбичка може да доведе до инфекция на кръвта.
Какви видове Candida съществуват
- Candida albicans – най-често срещаният причинител на повърхностни и някои инвазивни инфекции.
- Candida glabrata, C. parapsilosis, C. tropicalis, C. krusei и други – могат да причинят както локални, така и по‑тежки системни инфекции, особено при хора с намален имунитет.
Причини и рискови фактори
- Нормална флора: Candida често живее безвредно в устата, на кожата и в червата, но при промяна в средата може да преумножи.
- Употреба на антибиотици – потискане на конкурентната бактериална флора може да позволи растежа на дрождите.
- Слаб имунитет – ХИВ/СПИН, химиотерапия, имуносупресивни лекарства, хронични заболявания.
- Диабет – високата кръвна захар улеснява развитието на кандидоза.
- Бременност – хормонални промени могат да увеличат риска от вагинална кандидоза.
- Кортикостероиди, въвеждане на катетри или чужди тела – фактори, които увеличават риска от инвазивни инфекции.
Симптоми в зависимост от мястото на инфекцията
- Вагинална кандидоза: силен сърбеж, парене, гъст бял или грапав секрет, болка при уриниране или полов контакт.
- Орална кандидоза (млечница): бели налепи по езика и вътрешността на бузите, болка, напукани ъгли на устата.
- Кожна кандидоза: зачервяване, влажни участъци, обрив в кожни гънки (под гърдите, между пръстите, ингвинална област).
- Инвазивна кандидоза / кандидатемия: при разпространение в кръвта може да има треска, отпадналост, ниско кръвно, увреждане на органи; състоянието е сериозно и изисква болнично лечение.
Диагноза
- Клиничен преглед и анамнеза по съмнение за типично местоположение и симптоми.
- Микроскопско изследване (KOH, влажни препарати) и култура от проби (сърцевина, секрет, кожни люспи).
- Кръвни култури и по‑специализирани тестове (PCR, серологични маркери) при съмнение за системна инфекция.
- При повтарящи се или упорити инфекции може да се изследва за диабет или имунен дефицит (включително тест за ХИВ).
Лечение
Лечението зависи от мястото и тежестта на инфекцията.
- Локално лечение за кожни и вагинални инфекции: противогъбични кремове и вагинални супозитории (напр. клотримазол, миконазол).
- Орална кандидоза: локални средства (нистатин) или перорален флуконазол при по‑разпространени случаи.
- Системни инфекции: в болница с интравенозни лекарства – ехинокандини (напр. каспофунгин) или амфотерицин B при тежки случаи; изборът зависи от вида Candida и чувствителността ѝ.
- Важно: някои видове (например C. glabrata, C. krusei) са по‑малко чувствителни към флуконазол и изискват различна терапия.
- При бременност често се предпочитат локални препарати; перорален флуконазол обикновено се избягва, освен ако лекарят не прецени друго.
Предотвратяване и самопомощ
- Избягвайте ненужна употреба на антибиотици.
- Поддържайте добра хигиена и сухота в гънките на кожата; носете памучно, проветриво бельо.
- Контролирайте кръвната захар при диабет.
- При чести рецидиви обсъдете с лекар възможностите за допълнителни изследвания и профилактично лечение.
- Пробиотици могат да подпомогнат възстановяването на нормалната бактериална флора, но ефектът е различен и не замества медицинското лечение.
Кога да потърсите лекар
- Ако симптомите са силни, продължават или се влошават въпреки лечението.
- При повтарящи се инфекции (например >4 инфекции годишно) — за допълнителни изследвания.
- При симптоми на системна инфекция: треска, втрисане, общо влошаване — незабавно медицинско внимание.
Антибиотиците не лекуват инфекциите с дрожди и в някои случаи употребата им може да влоши кандидозата, поради което лечението трябва да се провежда според указанията на лекар. Хората с рискови фактори (диабет, ХИВ, имуносупресивни терапии) трябва да обсъждат симптомите и профилактиката с техния лекар.