Церулеанът (небесносиньо) е гама от сини нюанси — от синьо-зелено, небесносиньо, яркосиньо или лазурно до наситено синьо. Думата церулеан идва от латинската дума caeruleum, която означава "небе" или "небеса". Това произлиза от латинското caeruleus — описателен термин за синьото, наподобяващо цвета на небето.

Произход и историческа употреба

В класическата епоха терминът се използвал за описание на сини пигменти, често представляващи смеси от медни и кобалтови оксиди, понякога наричани в древни текстове и "истински керемиденочервени" (синьо в различни нюанси). Ранните опити да се постигне наситено небесносиньо често давали зеленикави оттенъци и не винаги били трайни, поради което в изкуството често са използвали други, по-устойчиви пигменти.

Модерни пигменти и свойства

С разработването на синтетичните пигменти през 19. век се появява и устойчивият комерсиален пигмент, познат днес като церулеан синьо (в професионалната номенклатура PB35). Неговите формули варират, но основната химическа съставка често е кобалтова съставка (например кобалт(II) станиат), понякога модифицирана с добавки за промяна на тоналността. Съвременното церулеан синьо е ценено заради:

  • стабилност и светлоустойчивост — не избледнява лесно при нормални условия на експлоатация;
  • непрозрачност — при маслени и акрилни бои често дава плътен, покривен слой;
  • умерена сила на покриване и смесване — смесва се добре с бели и жълти тонове за постигане на различни нюанси на небето и морето, но има по-слаба тонална сила в сравнение с някои други сини като ултрамарин;
  • разнородност в акварелите — някои формули могат да дават гранулиращ ефект, който художниците използват за текстура.

Употреба и семантично значение

Церулеанът се използва широко в живописта, графиката, дизайна, модата и интериорния дизайн, където символизира небето, спокойствие, свежест и простор. В пейзажната живопис е предпочитан за изобразяване на ясни небе и чисти морски води. В съвременната палитра има множество вариации — от по-зеленикави до по-лазурни и дълбоки тонове — и изборът на точния нюанс зависи от желаната семантика и материални свойства.

За първи път cerulean се използва като наименование на цвят на английски език през 1590 г., но като стабилен синтетичен пигмент той навлиза в практиката на художниците едва през XIX век. Днес под "церулеан" се разбира както историческият описателен нюанс, така и конкретният съвременен пигмент с характерни технически качества.