Абсцесът (на латински: abscessus) е гной, която се е натрупала в тъканта на тялото. Признаците и симптомите на абсцеса включват: зачервяване, болка, топлина и подуване. При натискане на този оток се усеща, че е изпълнен с течност. Зоната на зачервяване често е по-голяма от зоната на подуване. Карбункулите представляват абсцес в космените фоликули.

Причини и рискови фактори

Абсцесът обикновено се причинява от бактериална инфекция. Често много различни видове бактерии могат да бъдат част от една инфекция. В Съединените щати и в много други части на света най-често срещаната бактерия е MRSA (метицилин-резистентен Staphylococcus aureus). Рядко паразити могат да причинят абсцеси и това е по-често срещано в развиващите се страни.

Към по-известните рискови фактори спадат:

  • диабет и други заболявания, които отслабват имунната система;
  • увреждания на кожата (раня, одраскване, ухапване, инжекции, предишни операции);
  • интравенозно използване на наркотици;
  • контакт и споделяне на предмети с носители на стафилококови инфекции;
  • хронични кожни заболявания (напр. екзема) и затворено потене;
  • имунносупресия (напр. рак, лечение с кортикостероиди или имуносупресивни лекарства).

Видове абсцеси

Абсцесите могат да бъдат повърхностни (кожни) или дълбоки — в мускули, вътрешни органи (напр. черен дроб, бял дроб, мозък) или около ануса и ректума. Кожните абсцеси включват фурункули и карбункулите; вътрешните абсцеси често причиняват по-общи симптоми и налагат образна диагностика.

Симптоми и признаци

Типичните локални признаци са:

  • локална болка и болезнен оток;
  • зачервяване и затопляне на кожата над абсцеса;
  • подуване с меко или твърдо съдържимо, което при натиск може да придобие флуктуиращ (влакнесто‑течен) характер;
  • понякога — жълтеникава точка или гнойно изтичане през кожата.

Общи симптоми могат да бъдат: повишена температура, втрисане, обща отпадналост или уголемени лимфни възли в областта. При дълбоки или разпространени инфекции може да се появи бързо влошаване и признаци на системна инфекция (сепсис).

Диагноза

Диагнозата на кожен абсцес обикновено се поставя въз основа на клиничния преглед и външния вид и често се потвърждава чрез разрязване и оттичане. Ултразвуковото изследване може да бъде полезно в случаите, в които диагнозата не е ясна или за точно определяне на локализацията и размера на колекцията. При абсцеси около ануса компютърната томография (КТ) може да е важна, за да се търси по-дълбока инфекция или фистули. За вътрешни органи се използват КТ или магнитно-резонансна томография (МРТ).

При оттичане е оправдано взимането на проба за микробиологично изследване (посявка), за да се определи причинителят и неговата антибиотична чувствителност.

Лечение

Основното лечение на повечето абсцеси на кожата или меките тъкани е хирургично: разрез и оттичане (incision and drainage). Това обикновено се извършва под локална анестезия. При здрави пациенти с локализиран абсцес без признаци за системно заболяване често не са необходими антибиотици.

Някои ключови моменти при управлението:

  • оттичане и почистване на кухината; при необходимост поставяне на временна дренажна превръзка;
  • вземане на материал за посявка при съмнение за резистентни бактерии или при рецидиви;
  • при признаци на разпространение (целулит), треска, множествени абсцеси, диабет, имунносупресия или други рискови ситуации — се предписват системни антибиотици, насочени и към MRSA според локалните протоколи;
  • по-нови проучвания показват, че при определени кожни абсцеси затварянето на раната след оттичане (първично зашиване) може да ускори заздравяването и да не увеличи риска от рецидив в сравнение с традиционното поддържане на отворена кухина; решението се взема индивидуално;
  • в някои случаи простото изсмукване на гнойта с игла не е достатъчно и е необходимо по-широко отваряне.

Антибиотичната терапия, когато е показана, се избира в съответствие с вероятните причинители и резултати от посявката. Често използвани препарати за общо покритие срещу MRSA включват триметоприм‑сульфаметоксазол, доксициклин или клиндамицин, но конкретният избор и дозировка трябва да се определят от лекар.

Възстановяване и усложнения

След адекватно оттичане и грижа повечето кожни абсцеси заздравяват в рамките на дни до няколко седмици. Възможни усложнения включват:

  • рецидив или нов абсцес в същата зона;
  • разпространение на инфекцията в по-дълбоки тъкани (целулит, фасциит);
  • фистули или белези;
  • системна инфекция (сепсис) при нелекувани или тежки случаи.

Профилактика

  • поддържане на добра хигиена на кожата и своевременно почистване на рани;
  • избягване на споделяне на предмети за лична хигиена (бръсначи, кърпи);
  • при интравенозно употребяване на наркотици — програми за намаляване на вредите и стерилни игли;
  • контрол на хронични заболявания (напр. диабет);
  • при чести рецидиви по преценка на лекар може да се обсъди колонизация с MRSA и мерки за деколонизация (напр. локални антисептични процедури или назален мехлем), но това трябва да става под лекарски контрол.

Кога да потърсите лекар

Незабавно потърсете медицинска помощ, ако имате:

  • бързо нарастващ, силно болезнен или много голям абсцес;
  • висока температура, втрисане или общо влошаване;
  • червени линии по кожата (лимфангит) или уголемени болезнени лимфни възли;
  • повтарящи се абсцеси на едно и също място;
  • абсцес в областта на лицето близо до носа, около очите, в областта на таза/ануса или в близост до важни структури — тези локализации изискват по-специализирано обследване;
  • ако сте диабетик, бременна, имунокомпрометирани или с други сериозни заболявания.

Кожните абсцеси са често срещани и през последните години зачестиха. До 65 % от хората, които приемат интравенозни лекарства, получават абсцеси. През 2005 г. в САЩ 3,2 милиона души са отишли в спешното отделение заради абсцес. В Австралия през 2008 г. около 13 000 души са били хоспитализирани заради това заболяване.