MRSA (метицилин-резистентен Staphylococcus aureus) — определение и симптоми

MRSA — какво е, симптоми и рискове: научете как да разпознаете метицилин-резистентната стафилококова инфекция, какви са симптомите, усложненията и практични съвети за предпазване.

MRSA е щам на метицилин-резистентен Staphylococcus aureus. Това е бактерия, която причинява инфекции в различни части на тялото и се лекува по-трудно от други щамове на Staphylococcus aureus, защото е резистентна към някои често използвани антибиотици. Всъщност тя вече е резистентна към всички форми на пеницилин и цефалоспорини.

Симптомите на MRSA зависят от мястото на заразяване. Най-често тя причинява леки инфекции по кожата, като предизвиква пъпки, циреи или гной. Може обаче да причини и по-сериозни кожни инфекции или да инфектира хирургични рани, кръвообращението, белите дробове или пикочните пътища.

Как се разпространява

MRSA се предава най-често чрез директен контакт със заразена кожа или чрез контакт със замърсени повърхности и предмети (кърпи, дрехи, медицински инструменти). В болнични заведения и дългосрочни грижи рискът е по-голям поради честия контакт с рани, инвазивни устройства (например катетри) и употребата на антибиотици.

Кой е по‑податлив

• Хора в болници или домове за възрастни хора,
• Пациенти с инвазивни устройства (катетри, дренажи),
• Хора, които наскоро са приемали антибиотици,
• Спортисти и други групи с чест физически контакт или споделяне на лични вещи,
• Хора с отслабена имунна система или хронични заболявания.

Прояви и възможни усложнения

Локалните кожни инфекции обикновено започват като зачервяване, подуване и болка, понякога с наличие на гной. Ако инфекцията проникне в кръвта или вътрешни органи, може да доведе до по‑тежки състояния като сепсис, ендокардит (инфекция на сърдечните клапи), пневмония или остеомиелит (инфекция на костта). Някои от тези усложнения могат да бъдат животозастрашаващи.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез вземане на материал от инфектираното място (например секрет от цирей, кръв или храчки) и микробиологично изследване за растеж на бактерията и тест за чувствителност към антибиотици. В някои случаи се използват и бързи молекулярни тестове (PCR) за откриване на гени, свързани с резистентност.

Лечение

• Дрениране на абсцесите: при повечето кожни абсцеси първата и най-важна мярка е хирургично източване (дрениране). Често това е достатъчно.
• Антибиотици: изборът зависи от резултата на теста за чувствителност. За MRSA често се използват антибиотици като ванкомицин, линезолид, даптомицин и други, които са активни срещу резистентния щам.
• Поддържаща грижа: почистване и превръзки на раните, контрол на температурата и поддържане на хидратация.

Важно е лечението да се предписва и контролира от лекар—самолечението или неправилната употреба на антибиотици увеличава риска от допълнителна резистентност.

Превенция

• Редовна и правилна хигиена на ръцете — най-ефективната мярка.
• Покриване и грижа за наранявания и рани; не споделяйте кърпи, бръсначи и други лични вещи.
• Дезинфекция и почистване на често докосвани повърхности.
• В болнична среда: спазване на мерки за изолация и използване на защитни средства от медицинския персонал при необходимост.
• При някои пациенти се прилагат програми за деколонизация (локално приложение на мазила като мусировин или използване на антисептични разтвори) под ръководството на лекар.

Кога да потърсите лекар

• Ако рана е била зачервена, болезнена, подута или отделя гной,
• При бързо разпространение на зачервяване или червени линии по кожата,
• При висока температура, студени тръпки, главоболие, задух или чувство за общо влошаване,
• Ако имате рискови фактори (болничен престой, катетър, компрометирана имунна система) и забележите симптоми на инфекция.

Въпреки че повечето инфекции с MRSA не са сериозни, някои могат да бъдат животозастрашаващи. Много експерти в областта на общественото здраве са обезпокоени от разпространението на трудни щамове на MRSA. Поради трудностите в лечението MRSA често се нарича "супербактер". Правилната диагноза, отговорната употреба на антибиотици и превантивните мерки са ключови за ограничаване на разпространението и за намаляване на риска от тежки усложнения.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява MRSA?

В: Какво прави MRSA по-труден за лечение от другите щамове на Staphylococcus aureus?

В: Какви са симптомите на MRSA?

В: Всички инфекции с MRSA ли са сериозни?

В: Защо MRSA понякога се нарича "супербактер"?

В: Загрижени ли са експертите по обществено здраве за разпространението на MRSA?

В: Какво е значението на това, че MRSA е резистентен към пеницилин и цефалоспорин?

Търсене по буква