Шмели (Bombus): видове, биология, поведение и разпространение

Пчелите-търмшии (или бръмбари, или скромни пчели) са група социални и полусоциални пчели от рода Bombus. Родът включва около 250 различни вида, основно разпространени в Северното полукълбо, но някои видове са установени и в Нова Зеландия и Тасмания. Широко разпространени са в Евразия, а някои видове се срещат и в планинските региони на Южна Америка.

Външен вид и адаптации

Шмелите са относително едри пчели, с плътно и силно окосмено тяло. Космената покривка — наричана още косъм — им придава пухкава външност и изпълнява важна топлинна функция, позволявайки им да летят при по-ниски температури в сравнение с много други пчели. Окраската обикновено е контрастна — комбинации от черно, жълто, бяло или червено — което служи като предупредителен сигнал (апосематизъм) и често участва в Мюлерова мимикрия с други насекоми.

• Размер и форма: варират от малки до сравнително големи видове; тялото е масивно, с добре развити гръдни мускули.
• Космени кошнички: женските работнички събират прашец в две „кошнички“ върху задните си крака — това са плътно подредени косъмчета, видими когато са пълни.
• Жило: при женските (царицата и работничките) има жило и те могат да жилят многократно (без да загубят жилото); мъжките не разполагат с жило.

Биология и жизнен цикъл

Повечето видове имат годишни колонии — колонията се създава пролетта от зимувала оплодена царица, през лятото се развиват работнички, а в края на сезона се появяват нови полови индивиди (млади царици и търтеи), които се размножават и след това младицата зимува самостоятелно. Майката може да живее по-дълго от работничките, които обикновено живеят няколко седмици.

Някои ключови етапи:

• Пролет: изпълзяване на оплодената царица, търсене на подходящо гнездо (подземно, в плътна растителност, в стари гнезда на гризачи или в скали/дървесни кухини).
• Ранно лято: създаване на първите клетки, снасяне и отглеждане на първите работнички.
• Лято — късно лято: растеж на колонията, събиране на нектар и прашец за храна на ларвите.
• Късно лято — есен: производство на репродуктивни индивиди; оплождане на младите царици и тяхното търсене на убежище за зимуване.

Социална организация и поведение

Социалната структура е подобна на тази при медоносните пчели, но на по-малък мащаб: има царица (майка), работнички (неплодни женски) и търтеи (мъжки). Обичайният размер на колонията е под 50 индивида при повечето умереноклиматични видове, въпреки че при някои тропически видове колониите могат да бъдат значително по-големи.

Шмелите показват разнообразие в поведението: някои видове са силно териториални и пазят цветни находища, други са по-склонни да използват разпръснати ресурси. Те са активни при по-ниски температури и при облачно време, което прави важни опрашители в ранна пролет и в планински райони.

Храна и опрашване

Шмелите събират нектар (захарна храна) и прашец (източник на протеини за ларвите). Много видове практикуват „вибрационно опрашване“ (buzz pollination, т.е. шмукане/сонциация), при което те трептят гръдните си мускули, за да освободят прашеца от цветове, чиито прашници не освобождават прашеца лесно (например домати, боровинки и някои соланциевидни растения). Заради това шмелите са изключително ценни като опрашители в селското стопанство и в дивата флора.

Разпространение и местообитания

Широкото разпространение на рода включва предимно умерени и арктически региони на Северното полукълбо, а също и островни популации в Нова Зеландия и Тасмания. Центрове на видовото разнообразие са планинските райони и по-хладните ширини. Шмелите обитават различни типове местообитания — ливади, горски поляни, градини, крайпътни храсталаци и планински пасища.

Врагове и защита

Шмелите привличат хищници и паразити. Някои птици са редовни хищници на пчелите — например видове в род Lanius (научното име Lanius excubitor) — а също и пчелоядите. Освен птици, техни врагове са и гризачи (които могат да ограбват гнезда), паразитни оси и нематоди, както и болести (гъбични и вирусни инфекции).

Като защита служи тяхната апосематична окраска, поведение (избягване и бърз полет) и наличие на жило при женските. Плътното окосмяване също затруднява хищниците.

Значение за хората и опазване

Шмелите са важни опрашители както в естествените екосистеми, така и в селскостопанските насаждения (особено при култури, които изискват вибрационно опрашване). Някои видове се използват и в комерсиалното опрашване на оранжерийни култури.

Заплахи за шмелите включват загуба и фрагментация на местообитанията, интензивно земеделие и липса на диви цветя, употреба на пестициди (особено неоникотиноиди), болести и паразити, както и климатични промени. Много страни и организации работят по мониторинг, възстановяване на местообитания, намаляване на пестицидите и насърчаване на създаване на диви хранилки и „пчелни градини“.

За да се подпомогне популацията на шмели, се препоръчват практики като оставяне на участъци с неокосена трева и диви цветя, поставяне на места за гнездене (подслони, изоставени плътни купчини растителност) и ограничаване на химическата обработка в градини и полета.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какъв е родът на пчелите?

В: Къде могат да бъдат открити щурците?

В: Колко дълго обикновено продължават колониите на щурците?

В: С какво се хранят щурците?

В: Коя е отличителната черта на женските пчели работнички?

Въпрос: Каква окраска имат пчелите-чемари?

В: Как окосмяването помага за защитата на пчелите от хищници?

Търсене по буква