Тригве Лие

Ранен живот

Лие е роден в Осло (тогава Кристиания) на 16 юли 1896 г. Присъединява се към Лейбъристката партия през 1911 г. и е назначен за национален секретар на партията скоро след като получава диплома по право от Университета в Осло през 1919 г. През 1921 г. се жени за Хьордис Йоргенсен; двойката има три дъщери - Сисел, Гури и Мете.

Политическа кариера

По-късно е избран за депутат в норвежкия парламент (Storting). Назначен е за министър на правосъдието, когато през 1935 г. Йохан Нигаардсволд сформира правителство на Партията на труда. По-късно Лие е назначен за министър на търговията и промишлеността и за министър на снабдяването и корабоплаването.

През 1940 г., когато Германия нахлува в Норвегия, Лий нарежда на всички норвежки кораби да отплават към пристанищата на съюзниците. Лие е назначен за външен министър на норвежкото правителство в изгнание.

Избор за генерален секретар на ООН

Лие е ръководител на норвежката делегация (група) на конференцията на ООН в Сан Франциско през 1946 г. и има водеща роля при изготвянето на правилата за създаване на Съвета за сигурност на ООН. Той е ръководител на норвежката делегация в Общото събрание на ООН през 1946 г. На 1 февруари 1946 г. е избран за първи генерален секретар на Организацията на обединените нации в резултат на компромис между големите сили, като само с малка разлика не е избран за председател на първото Общо събрание. Той има голяма заслуга за осигуряването на сегашното място за седалище на ООН от Джон Д. Рокфелер, младши. и създаването на офисите там.

Като генерален секретар

Като генерален секретар Лий подкрепя създаването на Израел и Индонезия. Работи за изтеглянето на съветските войски в Иран и за прекратяване на боевете в Кашмир. Привлича гнева на Съветския съюз, когато помага за събирането на подкрепа за защитата на Южна Корея след нахлуването в нея през 1950 г., а по-късно работи за прекратяване на съветския бойкот на заседанията на ООН, макар че участието му има съвсем малко общо с окончателното завръщане на Съветския съюз в ООН. Той се противопоставя на влизането на Испания в ООН заради опозицията си срещу правителството на Франко. Той също така се стреми Китайската народна република да бъде призната от ООН, след като националистическото правителство е прогонено в Тайван, с аргумента, че Народната република е единственото правителство, което може да изпълни изцяло задълженията за членство. Това се случва едва през 70-те години на ХХ век.

Критикуван е за неуспехите си да улесни преговорите по Берлинската блокада, както и за неуспеха си да постигне по-бърз край на Корейската война. Критиците му твърдят, че е бил под влиянието на малцина избрани в Секретариата на ООН. Критикуван е и за арогантността и упоритостта си.

Поради възраженията на Съветския съюз мандатът му е удължен от Общото събрание с 46 - 5 гласа през 1950 г. Това се случва в резултат на безизходицата в Съвета за сигурност, в която САЩ отказват да приемат друг кандидат освен Лий, и на абсолютния отказ на Съветския съюз да го приеме отново поради участието му в Корейската война. Съветският съюз отказва да го признае за генерален секретар през втория му мандат, а след като Джоузеф Маккарти го обвинява, че наема "нелоялни" американци (обвинение, което той обяснява с бързото наемане на държавни служители, необходимо след създаването на организацията), Лий подава оставка на 10 ноември 1952 г.

По-късен живот

Лие продължава да участва активно в норвежката политика и след оттеглянето си от ООН. Бил е губернатор на Осло и Акершус, председател на Съвета по енергетика, министър на вътрешните работи и министър на търговията.

Смърт

Лий умира на 30 декември 1968 г. от сърдечен удар. Той е на 72 години.