Тригве Лие — норвежки политик и първи генерален секретар на ООН (1896–1968)
Trygve Halvdan Lie (/ˌtɾygʋə 'li:ə/ ) (16 юли 1896 г. - 30 декември 1968 г.) е норвежки политик. От 1946 до 1952 г. е първият избран генерален секретар на Организацията на обединените нации.
Ранен живот и кариера в Норвегия
Роден в Кристиания (дн. Осло), Лие започва кариерата си като юрист и активно се включва в работническото движение. Член е на Норвежката работническа партия (Arbeiderpartiet), където бързо се утвърждава като важна фигура. Преди Втората световна война участва в политическия живот на страната и заема различни административни и партийни длъжности, които му дават опит във външната политика и държавното управление.
Роля по време на Втората световна война
По време на войната Лие служи в норвежкото правителство в изгнание в Лондон, като играе ключова роля в поддържането на международните връзки на Норвегия и в координацията със съюзниците. Опитът му от този период допринася за международната му репутация и го прави подходящ кандидат за ръководна позиция в новоучредената Организация на обединените нации след края на войната.
Като първи генерален секретар на ООН (1946–1952)
Като първи генерален секретар Лие има задача да изгради и уреди работата на постоянния секретариат на ООН и да превърне създадената след войната организация в ефективен международен инструмент за мир и сътрудничество. Сред основните му приноси са структуриране на администрацията на ООН, подпомагане при установяването на седалището на организацията в Ню Йорк и стартиране на много от първите дейности на новите органи на ООН.
По време на мандата му светът навлиза в периода на ранната Студена война. Лие участва в международни конфликти и кризи от този етап — от проблемите в Европа и Средиземноморието до по-широки въпроси за възстановяване, бежанци и международна сигурност. Най-голямо международно внимание привлича неговата роля в периода на Корейската война (1950–1953), когато ООН предприема военни и хуманитарни инициативи.
Противоречия и оставка
Мандатът на Лие е белязан и от политическо напрежение между големите сили. Съветският съюз е критичен към начина, по който Лие ръководи организацията и особено към подкрепата, която тя оказва на действията на западните държави в някои конфликти. По време на обсъждането на подновяване на мандата му Съветът за сигурност попада в конфликт, което води до възражения от страна на СССР и до затруднения при постигането на съгласие за втори мандат. Под натиск и в обстановка на силни политически спорове Лие подава оставка през 1952 г.
След мандата и наследство
След напускането на поста на генералeн секретар Лие се връща в Норвегия, където продължава да бъде активен в политически и обществени сфери. Публикува мемоари и размишления за работата си в ООН и за ранния период на международните усилия след Втората световна война. Оценките за неговия принос са смесени: от една страна се признава, че като първи генерален секретар той е положил основите на институцията и е дал важен импулс за нейното организиране; от друга — критиците посочват, че някои негови действия са били политически натоварени и че отношенията му с големите сили са усложнили функционирането на ООН в критични моменти.
Памет
Trygve Lie остава запомнен като строител на първите структури на ООН и като символ на трудното начало на международното сътрудничество в епохата на Студената война. Неговият мандат дава важни уроци за ролята и ограниченията на генералния секретар в система, доминирана от интересите на големите държави.
Ранен живот
Лие е роден в Осло (тогава Кристиания) на 16 юли 1896 г. Присъединява се към Лейбъристката партия през 1911 г. и е назначен за национален секретар на партията скоро след като получава диплома по право от Университета в Осло през 1919 г. През 1921 г. се жени за Хьордис Йоргенсен; двойката има три дъщери - Сисел, Гури и Мете.
Политическа кариера
По-късно е избран за депутат в норвежкия парламент (Storting). Назначен е за министър на правосъдието, когато през 1935 г. Йохан Нигаардсволд сформира правителство на Партията на труда. По-късно Лие е назначен за министър на търговията и промишлеността и за министър на снабдяването и корабоплаването.
През 1940 г., когато Германия нахлува в Норвегия, Лий нарежда на всички норвежки кораби да отплават към пристанищата на съюзниците. Лие е назначен за външен министър на норвежкото правителство в изгнание.
Избор за генерален секретар на ООН
Лие е ръководител на норвежката делегация (група) на конференцията на ООН в Сан Франциско през 1946 г. и има водеща роля при изготвянето на правилата за създаване на Съвета за сигурност на ООН. Той е ръководител на норвежката делегация в Общото събрание на ООН през 1946 г. На 1 февруари 1946 г. е избран за първи генерален секретар на Организацията на обединените нации в резултат на компромис между големите сили, като само с малка разлика не е избран за председател на първото Общо събрание. Той има голяма заслуга за осигуряването на сегашното място за седалище на ООН от Джон Д. Рокфелер, младши. и създаването на офисите там.
Като генерален секретар
Като генерален секретар Лий подкрепя създаването на Израел и Индонезия. Работи за изтеглянето на съветските войски в Иран и за прекратяване на боевете в Кашмир. Привлича гнева на Съветския съюз, когато помага за събирането на подкрепа за защитата на Южна Корея след нахлуването в нея през 1950 г., а по-късно работи за прекратяване на съветския бойкот на заседанията на ООН, макар че участието му има съвсем малко общо с окончателното завръщане на Съветския съюз в ООН. Той се противопоставя на влизането на Испания в ООН заради опозицията си срещу правителството на Франко. Той също така се стреми Китайската народна република да бъде призната от ООН, след като националистическото правителство е прогонено в Тайван, с аргумента, че Народната република е единственото правителство, което може да изпълни изцяло задълженията за членство. Това се случва едва през 70-те години на ХХ век.
Критикуван е за неуспехите си да улесни преговорите по Берлинската блокада, както и за неуспеха си да постигне по-бърз край на Корейската война. Критиците му твърдят, че е бил под влиянието на малцина избрани в Секретариата на ООН. Критикуван е и за арогантността и упоритостта си.
Поради възраженията на Съветския съюз мандатът му е удължен от Общото събрание с 46 - 5 гласа през 1950 г. Това се случва в резултат на безизходицата в Съвета за сигурност, в която САЩ отказват да приемат друг кандидат освен Лий, и на абсолютния отказ на Съветския съюз да го приеме отново поради участието му в Корейската война. Съветският съюз отказва да го признае за генерален секретар през втория му мандат, а след като Джоузеф Маккарти го обвинява, че наема "нелоялни" американци (обвинение, което той обяснява с бързото наемане на държавни служители, необходимо след създаването на организацията), Лий подава оставка на 10 ноември 1952 г.
По-късен живот
Лие продължава да участва активно в норвежката политика и след оттеглянето си от ООН. Бил е губернатор на Осло и Акершус, председател на Съвета по енергетика, министър на вътрешните работи и министър на търговията.
Смърт
Лий умира на 30 декември 1968 г. от сърдечен удар. Той е на 72 години.
