Мохамед Ахмад бин Абд Аллах (12 август 1845 г. - 22 юни 1885 г.) е религиозен водач на суфисткия орден "Самания" в Судан. На 29 юни 1881 г. той се провъзгласява за Махди — месианския спасител на ислямската вяра, призван да възстанови правдата и да освободи Судан от тюрко-египетското господство.

Произход и провъзгласяване за махди

Мохамед Ахмад произхожда от религиозна и суфистка среда; като водач на ордена "Самания" той придобива авторитет и последователи благодарение на личната си харизма, религиозните си проповеди и обещанията за морално и социално възраждане. Неговото провъзгласяване за махди идва в период на силно обществено недоволство — високи данъци, корупция, задължителна военна служба, робство и административен произвол, упражнявани от т.нар. турко-египетски управители, които по състав и политика са били зависими от властите в Египет и в крайна сметка от европейските велико-сили.

Идеи и последователи

Движението на Мохамед Ахмад съчетава елементи на суфизъм, пуританско религиозно възраждане и политическо противопоставяне на съществуващия режим. То обещава строга морална реорганизация, възстановяване на шериата и справедливост за селяните и военните. В нестабилната обстановка на XIX в. в различни части на Африка вече се проявяват месиански и реформаторски движения — от махдистки в Западна Африка до уахабизъм и други форми на ислямско обновление — като реакция срещу нарастващото военно и икономическо влияние на европейските сили и местните управляващи елити.

Махдисткото въстание и падането на Хартум

От обявяването на махдията през юни 1881 г. Мохамед Ахмад организира последователи, формира военни отряди и започва поредица от походи срещу турко-египетската администрация в Судан. През следващите години махдистите постигат редица победи, като овладяват значителни територии и подкопават редовната армия и администрацията.

Британците оказват влияние върху Судан и го обявяват за "съвместно англо-египетско владение". Като цяло британците са стояли зад управлението на хедивите от династията на Мохамед Али паша в Египет. По времето на Махди Египет и Судан са управлявани съвместно от Тевфик паша, признат от Османската империя, и от британците. Претенциите на Великобритания към Судан водят до изпращането на британски сили там, след като Махди побеждава силите на кедива. Британското правителство назначава генерал Чарлз Джордж Гордън ("Гордън паша") за генерал-губернатор на Судан и това води до известната му смърт в Хартум от ръцете на силите на Махди.

След продължила обсада и военни действия през 1884–1885 г. махдистките сили превземат Хартум и на 26 януари 1885 г. Гордън е убит при защитата на града. Победата на махдистите довежда до краткотрайното установяване на тяхна власт върху големи части от Судан.

Създаване на махдистката държава и управление

Махдиятът оформя нова властова структура, в която религиозният авторитет на Махди стои в центъра. Веднага след превземането на столицата неговите сподвижници се опитват да организират администрация, съдебна система и армия, основани на принципите, които движението проповядва. Въпреки началните успехи, новата власт е белязана от вътрешни конфликти, репресии срещу реални и предполагаеми противници и трудности при управлението на разнообразно и разпокъсано общество.

Смърт и последици

Неочаквано, Мохамед Ахмад умира на 22 юни 1885 г., само шест месеца след превземането на Хартум. Причината за смъртта се смята за болест (обсъжда се тиф и други остри инфекции), макар че точната диагноза не е напълно установена. След смъртта му управлението е поето от неговия главен заместник, Абдаллах ибн Мухаммад, известен като Халифът Абдаллах (Khalifa Abdallahi ibn Muhammad), който продължава да управлява махдистката държава до нейното падение.

Впоследствие махдистката власт е разгромена при британо-египетската кампания под ръководството на лорд Киченър, кулминирала в Битката при Оммдурман през 1898 г., след която Судан е възстановен под контрол на англо-египетската администрация.

Наследство и историческа оценка

Мохамед Ахмад остава спорна историческа фигура: за мнозина в Судан и в антиколониалните среди той е символ на съпротива срещу външно господство и корумпирани местни елити; за други — неговото управление и методи са свързани с фанатизъм, репресии и политическа нестабилност. Както отбелязва Уинстън Чърчил в своя труд "The River War", махдисткото въстание и последвалите кръвопролития унищожават много от традиционните елити и опитните управленци в страната, което оказва дълготрайно въздействие върху административната и социалната структура на Судан.

  • 12 авг. 1845 — раждане на Мохамед Ахмад.
  • 29 юни 1881 — провъзгласяване за Махди.
  • 1881–1885 — военна кампания срещу турко-египетското управление.
  • 26 януари 1885 — падане на Хартум и смърт на Чарлз Гордън.
  • 22 юни 1885 — смърт на Мохамед Ахмад; възкачване на Халиф Абдаллах.
  • 1898 — разгром на махдистката държава от британо-египетските сили (Битката при Оммдурман).

Движението на Махди се изучава и днес като важен пример за религиозно-месиански политически феномен в Африка през XIX в., със значими последици за регионалната история, колониалните отношения и формирането на националната памет в Судан.