Мохамед Ахмед
Мохамед Ахмад бин Абд Аллах (12 август 1845 г. - 22 юни 1885 г.) е религиозен водач на суфисткия орден "Самания" в Судан. На 29 юни 1881 г. той се провъзгласява за Махди или месианския спасител на ислямската вяра.
Прокламацията му идва в период на широко разпространено недоволство сред арабската част от суданското население. Те се възмущават от деспотичната политика на своите тюрко-египетски владетели (които също са мюсюлмани).
Сред различните судански религиозни секти по онова време има месиански вярвания. По-рано в Западна Африка имало махдистки движения, както и уахабизъм и други пуритански форми на ислямско възраждане. Основната причина за това е нарастващото военно и икономическо господство на европейските сили през XIX в.
Британците оказват влияние върху Судан и го обявяват за "съвместно англо-египетско владение". Като цяло британците са стояли зад управлението на хедивите от династията на Мохамед Али паша в Египет. По времето на Махди Египет и Судан са управлявани съвместно от Тевфик паша, признат от Османската империя, и от британците. Претенциите на Великобритания към Судан водят до изпращането на британски сили там, след като Махди побеждава силите на кедива. Британското правителство назначава генерал Чарлз Джордж Гордън ("Гордън паша") за генерал-губернатор на Судан и това води до известната му смърт в Хартум от ръцете на силите на Махди.
От обявяването на махдията през юни 1881 г. до падането на Хартум през януари 1885 г. Мохамед Ахмад води успешна военна кампания срещу турско-египетското правителство на Судан. Сраженията завършват със смъртта на Гордън в Хартум. След неочакваната смърт на Мухаммад Ахмад на 22 юни 1885 г., само шест месеца след превземането на Хартум, неговият главен заместник поема управлението на Судан. Чърчил казва, че дотогава са били избити всички хора, способни да управляват страната.
Последици
Управлението на Судан от махдистите се оказва лошо за народа му. Икономиката на Судан е почти унищожена, а населението е намаляло с около половината поради глад, болести, преследвания и войни. Милиони хора умират в Судан от началото на махдистката държава до нейното падане. Нито една от традиционните институции или лоялност в страната не е останала непокътната. Племената са разделени в отношението си към махдизма, религиозните братства са отслабени, а ортодоксалните религиозни водачи са изчезнали.
Повторното завладяване на Судан
През 1895 г. британското правителство упълномощава Хърбърт Кичънър да започне кампания за повторно завладяване на Судан. Великобритания осигурява хора и материали, а Египет финансира експедицията. Англо-египетските експедиционни сили за Нил включват 25 800 души, от които 8600 британци. Останалите са войници от египетски части, включително шест батальона, набрани в Южен Судан.
Въоръжена речна флотилия ескортира силите, които имат и артилерийска подкрепа. При подготовката на атаката британците установяват щаб на армията в Уади Халфа. През март 1896 г. започва кампанията. През септември Кичънър превзема Дункула. След това британците построяват железопътна линия от Уади Халфа до Абу Хамад и продължение успоредно на Нил, за да транспортират войски и доставки до Бербер. Англо-египетските части се сражават и печелят различни по-малки битки. В крайна сметка войниците на Китчънър потеглят и отплават към Омдурман.
На 2 септември 1898 г. в Омдурман суданският водач, известен вече като Халифа, организира фронтална атака срещу англо-египетските сили, които са съсредоточени в равнината край града, с численост 52 000 души. Резултатът никога не е бил под въпрос, главно поради превъзходството на британската огнева мощ. По време на петчасовата битка загиват около 11 000 махдисти, докато англо-египетските загуби възлизат на 48 убити и по-малко от 400 ранени.
Операциите по изчистването отнемат няколко години, но организираната съпротива приключва, когато халифът, който е избягал в Курдуфан, загива в битка при Ум Диуейкарат през ноември 1899 г. В много райони падането на режима му е приветствано.
- Чърчил, Уинстън 1889 г. Войната по реките: исторически разказ за повторното завладяване на Судан. 2 тома, Лондон: Longmans Green. Чърчил участва в експедицията на Кичънър като вестникарски репортер. Книгата му е съкратена (абревиатура) и е преиздадена през 1902 г. в един том.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Мохамед Ахмад бин Абд Аллах?
О: Мухаммад Ахмад бин Абд Аллах е религиозен водач на суфийския орден "Самания" в Судан, който на 29 юни 1881 г. се провъзгласява за Махди или месиански спасител на ислямската вяра.
В: Какви са причините за недоволството на арабското население на Судан?
О: Арабското суданско население негодува срещу потисническата политика на своите турско-египетски владетели, както и срещу нарастващото военно и икономическо господство на европейските сили през XIX век.
В: Какво се случва след провъзгласяването на Мохамед Ахмед?
О: След провъзгласяването на Мохамед Ахмад води успешна военна кампания срещу турско-египетското правителство на Судан до падането на Хартум през януари 1885 г.
В: Кой е назначен за генерал-губернатор от Великобритания?
О: Генерал Чарлз Джордж Гордън ("Гордън паша") е назначен за генерал-губернатор от Великобритания, за да управлява Судан.
В: Как умира Гордън?
О: Гордън загива в Хартум в ръцете на силите на Мохамед Ахмад.
В: Какво се случва след смъртта на Мохамед Ахмад?
О: След неочакваната смърт на Мухаммад Ахмад на 22 юни 1885 г. неговият главен заместник поема управлението на Судан. Чърчил казва, че дотогава те са убили всички хора, способни да го управляват.
В: Кои други движения предшестват махдията? О: В Западна Африка е имало по-ранни махдистки движения, както и уахабизъм и други пуритански форми на ислямско възраждане, които са предшествали махдията.
