Мохамед Ахмад (ал-Махди) — лидер на махдисткото въстание в Судан
Мохамед Ахмад (ал-Махди) — религиозен и военен лидер на махдисткото въстание в Судан, чиято кампания доведе до падането на Хартум и промяна в регионалната история.
Мохамед Ахмад бин Абд Аллах (12 август 1845 г. - 22 юни 1885 г.) е религиозен водач на суфисткия орден "Самания" в Судан. На 29 юни 1881 г. той се провъзгласява за Махди — месианския спасител на ислямската вяра, призван да възстанови правдата и да освободи Судан от тюрко-египетското господство.
Произход и провъзгласяване за махди
Мохамед Ахмад произхожда от религиозна и суфистка среда; като водач на ордена "Самания" той придобива авторитет и последователи благодарение на личната си харизма, религиозните си проповеди и обещанията за морално и социално възраждане. Неговото провъзгласяване за махди идва в период на силно обществено недоволство — високи данъци, корупция, задължителна военна служба, робство и административен произвол, упражнявани от т.нар. турко-египетски управители, които по състав и политика са били зависими от властите в Египет и в крайна сметка от европейските велико-сили.
Идеи и последователи
Движението на Мохамед Ахмад съчетава елементи на суфизъм, пуританско религиозно възраждане и политическо противопоставяне на съществуващия режим. То обещава строга морална реорганизация, възстановяване на шериата и справедливост за селяните и военните. В нестабилната обстановка на XIX в. в различни части на Африка вече се проявяват месиански и реформаторски движения — от махдистки в Западна Африка до уахабизъм и други форми на ислямско обновление — като реакция срещу нарастващото военно и икономическо влияние на европейските сили и местните управляващи елити.
Махдисткото въстание и падането на Хартум
От обявяването на махдията през юни 1881 г. Мохамед Ахмад организира последователи, формира военни отряди и започва поредица от походи срещу турко-египетската администрация в Судан. През следващите години махдистите постигат редица победи, като овладяват значителни територии и подкопават редовната армия и администрацията.
Британците оказват влияние върху Судан и го обявяват за "съвместно англо-египетско владение". Като цяло британците са стояли зад управлението на хедивите от династията на Мохамед Али паша в Египет. По времето на Махди Египет и Судан са управлявани съвместно от Тевфик паша, признат от Османската империя, и от британците. Претенциите на Великобритания към Судан водят до изпращането на британски сили там, след като Махди побеждава силите на кедива. Британското правителство назначава генерал Чарлз Джордж Гордън ("Гордън паша") за генерал-губернатор на Судан и това води до известната му смърт в Хартум от ръцете на силите на Махди.
След продължила обсада и военни действия през 1884–1885 г. махдистките сили превземат Хартум и на 26 януари 1885 г. Гордън е убит при защитата на града. Победата на махдистите довежда до краткотрайното установяване на тяхна власт върху големи части от Судан.
Създаване на махдистката държава и управление
Махдиятът оформя нова властова структура, в която религиозният авторитет на Махди стои в центъра. Веднага след превземането на столицата неговите сподвижници се опитват да организират администрация, съдебна система и армия, основани на принципите, които движението проповядва. Въпреки началните успехи, новата власт е белязана от вътрешни конфликти, репресии срещу реални и предполагаеми противници и трудности при управлението на разнообразно и разпокъсано общество.
Смърт и последици
Неочаквано, Мохамед Ахмад умира на 22 юни 1885 г., само шест месеца след превземането на Хартум. Причината за смъртта се смята за болест (обсъжда се тиф и други остри инфекции), макар че точната диагноза не е напълно установена. След смъртта му управлението е поето от неговия главен заместник, Абдаллах ибн Мухаммад, известен като Халифът Абдаллах (Khalifa Abdallahi ibn Muhammad), който продължава да управлява махдистката държава до нейното падение.
Впоследствие махдистката власт е разгромена при британо-египетската кампания под ръководството на лорд Киченър, кулминирала в Битката при Оммдурман през 1898 г., след която Судан е възстановен под контрол на англо-египетската администрация.
Наследство и историческа оценка
Мохамед Ахмад остава спорна историческа фигура: за мнозина в Судан и в антиколониалните среди той е символ на съпротива срещу външно господство и корумпирани местни елити; за други — неговото управление и методи са свързани с фанатизъм, репресии и политическа нестабилност. Както отбелязва Уинстън Чърчил в своя труд "The River War", махдисткото въстание и последвалите кръвопролития унищожават много от традиционните елити и опитните управленци в страната, което оказва дълготрайно въздействие върху административната и социалната структура на Судан.
- 12 авг. 1845 — раждане на Мохамед Ахмад.
- 29 юни 1881 — провъзгласяване за Махди.
- 1881–1885 — военна кампания срещу турко-египетското управление.
- 26 януари 1885 — падане на Хартум и смърт на Чарлз Гордън.
- 22 юни 1885 — смърт на Мохамед Ахмад; възкачване на Халиф Абдаллах.
- 1898 — разгром на махдистката държава от британо-египетските сили (Битката при Оммдурман).
Движението на Махди се изучава и днес като важен пример за религиозно-месиански политически феномен в Африка през XIX в., със значими последици за регионалната история, колониалните отношения и формирането на националната памет в Судан.
Последици
Управлението на Судан от махдистите се оказва лошо за народа му. Икономиката на Судан е почти унищожена, а населението е намаляло с около половината поради глад, болести, преследвания и войни. Милиони хора умират в Судан от началото на махдистката държава до нейното падане. Нито една от традиционните институции или лоялност в страната не е останала непокътната. Племената са разделени в отношението си към махдизма, религиозните братства са отслабени, а ортодоксалните религиозни водачи са изчезнали.
Повторното завладяване на Судан
През 1895 г. британското правителство упълномощава Хърбърт Кичънър да започне кампания за повторно завладяване на Судан. Великобритания осигурява хора и материали, а Египет финансира експедицията. Англо-египетските експедиционни сили за Нил включват 25 800 души, от които 8600 британци. Останалите са войници от египетски части, включително шест батальона, набрани в Южен Судан.
Въоръжена речна флотилия ескортира силите, които имат и артилерийска подкрепа. При подготовката на атаката британците установяват щаб на армията в Уади Халфа. През март 1896 г. започва кампанията. През септември Кичънър превзема Дункула. След това британците построяват железопътна линия от Уади Халфа до Абу Хамад и продължение успоредно на Нил, за да транспортират войски и доставки до Бербер. Англо-египетските части се сражават и печелят различни по-малки битки. В крайна сметка войниците на Китчънър потеглят и отплават към Омдурман.
На 2 септември 1898 г. в Омдурман суданският водач, известен вече като Халифа, организира фронтална атака срещу англо-египетските сили, които са съсредоточени в равнината край града, с численост 52 000 души. Резултатът никога не е бил под въпрос, главно поради превъзходството на британската огнева мощ. По време на петчасовата битка загиват около 11 000 махдисти, докато англо-египетските загуби възлизат на 48 убити и по-малко от 400 ранени.
Операциите по изчистването отнемат няколко години, но организираната съпротива приключва, когато халифът, който е избягал в Курдуфан, загива в битка при Ум Диуейкарат през ноември 1899 г. В много райони падането на режима му е приветствано.
- Чърчил, Уинстън 1889 г. Войната по реките: исторически разказ за повторното завладяване на Судан. 2 тома, Лондон: Longmans Green. Чърчил участва в експедицията на Кичънър като вестникарски репортер. Книгата му е съкратена (абревиатура) и е преиздадена през 1902 г. в един том.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Мохамед Ахмад бин Абд Аллах?
О: Мухаммад Ахмад бин Абд Аллах е религиозен водач на суфийския орден "Самания" в Судан, който на 29 юни 1881 г. се провъзгласява за Махди или месиански спасител на ислямската вяра.
В: Какви са причините за недоволството на арабското население на Судан?
О: Арабското суданско население негодува срещу потисническата политика на своите турско-египетски владетели, както и срещу нарастващото военно и икономическо господство на европейските сили през XIX век.
В: Какво се случва след провъзгласяването на Мохамед Ахмед?
О: След провъзгласяването на Мохамед Ахмад води успешна военна кампания срещу турско-египетското правителство на Судан до падането на Хартум през януари 1885 г.
В: Кой е назначен за генерал-губернатор от Великобритания?
О: Генерал Чарлз Джордж Гордън ("Гордън паша") е назначен за генерал-губернатор от Великобритания, за да управлява Судан.
В: Как умира Гордън?
О: Гордън загива в Хартум в ръцете на силите на Мохамед Ахмад.
В: Какво се случва след смъртта на Мохамед Ахмад?
О: След неочакваната смърт на Мухаммад Ахмад на 22 юни 1885 г. неговият главен заместник поема управлението на Судан. Чърчил казва, че дотогава те са убили всички хора, способни да го управляват.
В: Кои други движения предшестват махдията? О: В Западна Африка е имало по-ранни махдистки движения, както и уахабизъм и други пуритански форми на ислямско възраждане, които са предшествали махдията.
обискирам