Мохамед Али — основателят на модерния Египет (1769–1849)
Мохамед Али (1769–1849) — военачалник и реформатор, основател на модерния Египет: военни, икономически и културни реформи, династия и влияние в Близкия изток.
Мохамед Али паша (4 март 1769 г. – 2 август 1849 г.) е албански командир в османската армия, който става валия и по-късно се самопровъзгласява за кедив на Египет и Судан. Макар че не е модерен националист по съвременния смисъл, Мохамед Али е считан за основател на модерния Египет заради драматичните реформи в армията, икономиката, образованието и администрацията. Той управлява и някои левантийски територии извън Египет. Създадената от него династия управлява Египет и Судан до египетската революция от 1952 г.
Ранни години и идване в Египет
Мохамед Али е роден в Османската империя (днес част от гръцката провинция Македония) и има албански произход; предците му са от Мала Азия, посочени в източниците като от град Илич. Като млад офицер той ръководи група албански войници, изпратени в Египет като част от османските сили, които възстановяват контрола след напускането на френските войски на Наполеон. Преди френската окупация Египет е бил управляван от валии с помощта на мамлюкски сили — бивши роби, които държат реалната власт в страната.
Възход към властта
Френската капитулация на Александрия оставя вакуум във властта. В този период на анархия Мохамед Али използва верните си албански войски и умела политика, играейки на няколко фронта, за да увеличи влиянието си. Местното общество е изморено от борбите между мамлюците, османските сили и местните елити. През 1805 г. група видни египтяни искат тогавашният валия Ахмад Хуршид паша да се оттегли и Мохамед Али е назначен за нов валия — начало на неговата фактическа власт над Египет.
Потушаване на мамлюките
Мамелюците остават значителна заплаха за централната власт, затова през 1811 г. Мохамед Али организира кървава акция срещу тях — известната резня в цитаделата на Кайро, при която са избити много от техните водачи. След това той изпраща войски, за да преследват и прогонят останалите мамлюци от страната, като окончателно разчиства пътя за централизация на властта.
Реформи и модернизация
Мохамед Али провежда широк набор от реформи, чиято цел е превръщането на Египет в силна, самостоятелна държава в рамките на Османската империя. Основните направления на реформите включват:
- Военни реформи: създава европейски организирана редовна армия и флота, въвежда модерно въоръжение и артилерия, организира военни училища и обучение по европейски образец. За да попълни редовете, въвежда системи за набор и рекрутване.
- Икономическа политика: насърчава развитие на търговията и промишлеността, създава държавни монополи върху ключови продукти (особено памука) и основни занаяти, основава фабрики за тъкачни изделия, оръжейни заводи и корабостроителници. Памукът става основен експортен продукт и източник на приход за държавата.
- Земеделие и инфраструктура: реорганизира управлението на земята и данъчната система с цел повишаване на приходите за държавата; строи канали и ирригационни съоръжения, за да увеличи добивите и да разшири обработваемите площи.
- Образование и култура: основава военни и цивилни училища, въвежда европейски програми, изпраща групи ученици и кадри в Европа за обучение, въвежда печат и преводи на военни и технически книги; създава основни институции за модерно администриране.
- Административни реформи: централизация на държавната власт чрез изграждане на по-професионална бюрокрация и ефективна система на събиране на данъци.
Вътрешни ефекти и критика
Реформите ускоряват модернизацията, но са и скъпи. Те се финансират чрез високи данъци, държавни монополи и принудителен труд (корвée), което създава тежест за селското население и породжда недоволство. Управлението на Мохамед Али е авторитарно — той не толерира политическа опозиция и често прибягва до сурови методи за налагане на ред.
Външна политика и военни кампании
Мохамед Али води активна външна политика, целяща разширяване на влиянието и осигуряване на ресурси за реформите. Най-значимите му военни кампании са:
- Завоевания в Судан (1820–1822): целящи контрол над робския и златодобивния търговски поток и разширяване на ресурсната база на Египет.
- Кампания в Леванта (1831–1833) и 1839–1841: под командването на сина му Ибрахим пашата египетските войски побеждават османските и овладяват Сирия и части от Анадола. Тези успехи довеждат до конфронтация с европейските сили, които се притесняват от срив на османската власт и преразпределение на територии.
Европейската дипломация и военният натиск (особено от Великобритания, Русия, Австрия) довеждат до намеса и в крайна сметка до споразумения, които ограничават териториалните придобивки на Мохамед Али, но в същото време признават голяма автономия на Египет. В резултат от 1840 г. нататък Египет запазва относителна независимост вътре в Османската империя, но е принуден да върне голяма част от завоюваните територии.
Наследство
Мохамед Али оставя двоен наследствен отпечатък: от една страна, той е архитектът на модерната египетска държавност — създава модерна армия, държавна администрация, индустрия и образователни институции; от друга — неговите методи (централизация, високи данъци, авторитаризъм) и амбиции водят до икономически и социални напрежения, от които Египет дълго се възстановява. Неговата династия управлява страната до 1952 г., когато монархията е свалена.
Край на живота и преход
Мохамед Али умира на 2 август 1849 г. След смъртта му наследяването преминава през няколко спадове и възходи: синът му Ибрахим пашата умира скоро след завоеванията в Сирия; управлението преминава през периода на правленията на други представители от династията (включително Абас I и Саид), докато по-късно родът постепенно укрепва международни и вътрешни позиции в рамките на променящия се геополитически контекст.
Мохамед Али остава противоречива фигура в историята: възхваляван като реформатор и строител на модерната държава, но и критикуван за репресивните си методи и тежестите, които налага върху населението.
Мохамед Али
Джамията Мохамед Али, Кайро
Реформиране на Египет
Целта на Мохамед Али е да създаде мощна държава от европейски тип. За да постигне това, той трябва да реорганизира египетското общество, да рационализира икономиката, да обучи професионална бюрокрация и да изгради модерна армия.
На практика поземлената реформа на Мохамед Али е равносилна на монопол върху търговията в Египет. Той изисква от всички производители да продават стоките си на държавата. Държавата от своя страна препродаваше египетските стоки и задържаше излишъка. Това е било много изгодно за Египет, особено за памука, който е бил с високо качество. Новооткритите печалби се разпростират и върху отделните фермери, тъй като средната заплата се увеличава четири пъти.
Освен че изгражда по-модерна икономика, Мохамед Али започва да обучава професионална армия и бюрокрация. Той изпраща обещаващи мъже в Европа, за да се обучават. Студентите били изпращани да изучават европейски езици, предимно френски, за да могат да превеждат военни наръчници на арабски. След това той използва както образовани египтяни, така и внесени европейски експерти, за да създаде училища и болници в Египет. Европейското образование осигурява на талантливите египтяни и социална мобилност. Умните момчета от бедни семейства можели да си проправят път и да станат успешни.
Страничен резултат от програмата за обучение на Мохамед Али е създаването на гражданска служба. Създаването на ефективна централна бюрокрация е необходимо за другите реформи на Мохамед Али. В процеса на унищожаване на мамлюците валиите трябвало да заемат постовете, които преди това заемали мамлюците. Той разделил Египет на десет провинции, като всеки ръководител отговарял за събирането на данъци и поддържането на реда. Мохамед Али инсталира синовете си на повечето ключови постове; въпреки това реформите му предлагат на египтяните възможности извън земеделието и промишлеността.
Военни кампании
В началото Мохамед Али води война от името на османския султан Махмуд II в Арабия и Гърция. По-късно той влиза в открит конфликт с Османската империя.
Първата му военна кампания е експедиция на Арабския полуостров. Свещените градове Мека и Медина са превзети от рода Сауд, който изповядва исляма, наречен уахабизъм. Въоръжен с новия си религиозен ентусиазъм, Мохамед ибн Сауд започва да завладява части от Арабия.
Тъй като основната османска армия е заета в Европа, Махмуд II се обръща към Мохамед Али, за да си върне арабските територии. На свой ред Мохамед Али назначава сина си Тусун паша да ръководи военна експедиция през 1811 г. Кампанията е отхвърлена в Арабия; въпреки това през 1812 г. е предприета втора атака, която възстановява Хеджаз. стр. 43-44 След двугодишна кампания саудитците са разбити и по-голямата част от саудитското семейство е пленена. Лидерът на семейството, Абдула ибн Сауд, е изпратен в Истанбул и екзекутиран. стр. 48
След това Мохамед Али насочва вниманието си към военни кампании по свой замисъл, като започва със Судан, който за него е ценна територия, злато и роби. По онова време Судан няма реална централна власт и използва примитивни оръжия в племенните си борби.
През 1820 г. Мохамед Али изпраща армия от 5000 войници, командвана от третия му син Исмаил, на юг в Судан с намерението да завладее територията и да я подчини на властта си.p51 Войските на Али навлизат в Судан през 1821 г., но срещат ожесточена съпротива. В крайна сметка египетските войски и огнестрелни оръжия осигуряват завладяването на Судан. Али вече разполага с аванпост, от който може да разшири дейността си до извора на Нил в Етиопия и Уганда. Неговата администрация пленява роби от Судан, които след това превръща в пехотен полк войници. Суровото управление на Али в Судан, както и това на преките му наследници, в крайна сметка довежда до народната борба за независимост на самопровъзгласилия се Махди, Мохамед Ахмед, през 1881 г.
Докато Мохамед Али разширява властта си в Африка, Османската империя се сблъсква с етнически бунтове в европейските си територии. Гръцкото въстание срещу османското управление започва през 1821 г. Османската армия не успява да потуши бунта и етническото насилие се разпространява чак до Константинопол. Султан Махмуд II предлага на Мохамед Али остров Крит в замяна на подкрепата му за потушаване на бунта.
Мохамед Али изпраща 16 000 войници, 100 транспорта и 63 ескортиращи кораба под командването на сина си Ибрахим паша. стр. 71. Великобритания, Франция и Русия се намесват, за да защитят гърците. На 20 октомври 1827 г. при Наварино целият египетски флот е потопен от европейския съюзен флот под командването на адмирал Едуард Кодрингтън (1770-1851 г.). Мохамед Али понася загубата на своя компетентен и скъпоструващ флот. След като флотът му е унищожен, Египет няма как да подкрепи силите си в Гърция и е принуден да се изтегли. В крайна сметка кампанията струва на Мохамед Али флота му без никакви ползи.
За да се компенсират загубите на Египет, се пристъпва към завладяването на Сирия. Подобно на други египетски владетели преди него, Али желае да контролира Леванта, както заради стратегическата му стойност, така и заради богатите му природни ресурси. Сирия разполагала не само с богати природни ресурси, но и с процъфтяваща международна търговска общност с добре развити пазари в целия Левант. Сирия би била пленник на стоките, които сега се произвеждат в Египет. Може би най-доброто от всичко е, че Сирия е желана като буферна държава между Египет и османския султан.
Построен е нов флот, събрана е нова армия и на 31 октомври 1831 г., под командването на Ибрахим паша, египетското нахлуване в Сирия поставя началото на Първата турско-египетска война. Египтяните с лекота превземат по-голямата част от Сирия. Най-силна и единствена наистина значителна съпротива оказва пристанищният град Акра. В крайна сметка египетските сили превземат града след шестмесечна обсада. По време на обсадата се засилват вълненията на египетския вътрешен фронт. Али бил принуден да притиска Египет все повече и повече, за да подкрепи кампанията си, а народът му недоволствал от нарасналото бреме.
След падането на Акра египетската армия навлиза на север в Анадола. В битката при Коня (21 декември 1832 г.) Ибрахим паша разгромява категорично османската армия, водена от великия везир Решид паша. Сега вече няма военни пречки между силите на Ибрахим и самия Константинопол.
По време на кампанията Мохамед Али наблюдава внимателно европейските сили. Страхувайки се от нова интервенция, която би обърнала назад всичките му постижения, той действа бавно и предпазливо. Например той продължава практиката да използва името на султана по време на петъчните молитви в новозавладените територии. Продължава да пуска в обръщение османски монети, вместо да емитира нови, носещи неговия образ. стр. 111 Докато походът на Мохамед Али не заплашва с пълен крах османската държава, силите в Европа остават пасивни наблюдатели.
Въпреки тази проява целта на Мохамед Али вече е да отстрани действащия османски султан Махмуд II и да го замени със сина на султана, младенеца Абдулмеджид. Тази възможност дотолкова разтревожила Махмуд II, че той приел предложението на Русия за военна помощ. Това довежда до договора от Хюнкяр Искелеси. стр. 72 Печалбата на Русия разтревожи британското и френското правителство, затова те работят за решение чрез преговори. През май 1833 г. беше подписана Конвенцията от Кутахия.
Условията на мира са Али да изтегли войските си от Анадола и да получи като компенсация териториите на Крит и Хеджаз. Ибрахим паша ще бъде назначен за валия на Сирия. Мирното споразумение обаче не предоставя на Мохамед Али независимо кралство за себе си, което го оставя в недостиг. стр. 122
Знамето на Мохамед Али.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Мохамед Али паша?
О: Мохамед Али паша е османски командир в османската армия, който става валия и се самопровъзгласява за кедив на Египет и Судан. Смятан е за основател на съвременен Египет поради драматичните реформи, които прави в армията, икономиката и културата му.
Въпрос: Къде е роден Мохамед Али паша?
О: Мохамед Али паша е роден в Кавала, град в днешната гръцка провинция Македония. Предците му са се преселили от село Илич в Източна Турция.
Въпрос: Какво предизвиква вакуум във властта в Египет по това време?
О: Френската капитулация на Александрия оставя вакуум във властта в османската провинция, тъй като властта на мамлюците е отслабена, но не и унищожена. Това създава възможност за Мохамед Али да спечели власт и престиж за себе си, като играе и на двете страни през този период на анархия.
Въпрос: Как Мохамед Али става валия?
О: През 1805 г. група видни египтяни поискали Ахмад Хуршид паша да се оттегли и Мохамед Али да бъде назначен за нов валия.
В: Как се справя със съпротивата на мамлюците?
О: През 1811 г. той избил техните лидери и изпратил войски да прогонят последователите им от Египет.
В: Вярно ли е, че Мохамед Али е бил албанец?
О: Не, не е вярно, че Мохамед Али е бил албанец, въпреки че е предвождал група албански войници, изпратени в Египет, които са били част от османските сили, реокупирали Египет след напускането на френските войски на Наполеон.
Въпрос: Какво се е случило след 1952 г. по отношение на неговата династия, управлявала Египет и Судан?
О: След 1952 г. династията му вече не управлява Египет и Судан поради египетската революция, която се провежда по това време.
обискирам