Мохамед Али паша

Реформиране на Египет

Целта на Мохамед Али е да създаде мощна държава от европейски тип. За да постигне това, той трябва да реорганизира египетското общество, да рационализира икономиката, да обучи професионална бюрокрация и да изгради модерна армия.

На практика поземлената реформа на Мохамед Али е равносилна на монопол върху търговията в Египет. Той изисква от всички производители да продават стоките си на държавата. Държавата от своя страна препродаваше египетските стоки и задържаше излишъка. Това е било много изгодно за Египет, особено за памука, който е бил с високо качество. Новооткритите печалби се разпростират и върху отделните фермери, тъй като средната заплата се увеличава четири пъти.

Освен че изгражда по-модерна икономика, Мохамед Али започва да обучава професионална армия и бюрокрация. Той изпраща обещаващи мъже в Европа, за да се обучават. Студентите били изпращани да изучават европейски езици, предимно френски, за да могат да превеждат военни наръчници на арабски. След това той използва както образовани египтяни, така и внесени европейски експерти, за да създаде училища и болници в Египет. Европейското образование осигурява на талантливите египтяни и социална мобилност. Умните момчета от бедни семейства можели да си проправят път и да станат успешни.

Страничен резултат от програмата за обучение на Мохамед Али е създаването на гражданска служба. Създаването на ефективна централна бюрокрация е необходимо за другите реформи на Мохамед Али. В процеса на унищожаване на мамлюците валиите трябвало да заемат постовете, които преди това заемали мамлюците. Той разделил Египет на десет провинции, като всеки ръководител отговарял за събирането на данъци и поддържането на реда. Мохамед Али инсталира синовете си на повечето ключови постове; въпреки това реформите му предлагат на египтяните възможности извън земеделието и промишлеността.

Военни кампании

В началото Мохамед Али води война от името на османския султан Махмуд II в Арабия и Гърция. По-късно той влиза в открит конфликт с Османската империя.

Първата му военна кампания е експедиция на Арабския полуостров. Свещените градове Мека и Медина са превзети от рода Сауд, който изповядва исляма, наречен уахабизъм. Въоръжен с новия си религиозен ентусиазъм, Мохамед ибн Сауд започва да завладява части от Арабия.

Тъй като основната османска армия е заета в Европа, Махмуд II се обръща към Мохамед Али, за да си върне арабските територии. На свой ред Мохамед Али назначава сина си Тусун паша да ръководи военна експедиция през 1811 г. Кампанията е отхвърлена в Арабия; въпреки това през 1812 г. е предприета втора атака, която възстановява Хеджаз. ^{стр. 43-44} След двугодишна кампания саудитците са разбити и по-голямата част от саудитското семейство е пленена. Лидерът на семейството, Абдула ибн Сауд, е изпратен в Истанбул и екзекутиран. ^{стр. 48}

След това Мохамед Али насочва вниманието си към военни кампании по свой замисъл, като започва със Судан, който за него е ценна територия, злато и роби. По онова време Судан няма реална централна власт и използва примитивни оръжия в племенните си борби.

През 1820 г. Мохамед Али изпраща армия от 5000 войници, командвана от третия му син Исмаил, на юг в Судан с намерението да завладее територията и да я подчини на властта си.^p51 Войските на Али навлизат в Судан през 1821 г., но срещат ожесточена съпротива. В крайна сметка египетските войски и огнестрелни оръжия осигуряват завладяването на Судан. Али вече разполага с аванпост, от който може да разшири дейността си до извора на Нил в Етиопия и Уганда. Неговата администрация пленява роби от Судан, които след това превръща в пехотен полк войници. Суровото управление на Али в Судан, както и това на преките му наследници, в крайна сметка довежда до народната борба за независимост на самопровъзгласилия се Махди, Мохамед Ахмед, през 1881 г.

Докато Мохамед Али разширява властта си в Африка, Османската империя се сблъсква с етнически бунтове в европейските си територии. Гръцкото въстание срещу османското управление започва през 1821 г. Османската армия не успява да потуши бунта и етническото насилие се разпространява чак до Константинопол. Султан Махмуд II предлага на Мохамед Али остров Крит в замяна на подкрепата му за потушаване на бунта.

Мохамед Али изпраща 16 000 войници, 100 транспорта и 63 ескортиращи кораба под командването на сина си Ибрахим паша. ^{стр. 71}. Великобритания, Франция и Русия се намесват, за да защитят гърците. На 20 октомври 1827 г. при Наварино целият египетски флот е потопен от европейския съюзен флот под командването на адмирал Едуард Кодрингтън (1770-1851 г.). Мохамед Али понася загубата на своя компетентен и скъпоструващ флот. След като флотът му е унищожен, Египет няма как да подкрепи силите си в Гърция и е принуден да се изтегли. В крайна сметка кампанията струва на Мохамед Али флота му без никакви ползи.

За да се компенсират загубите на Египет, се пристъпва към завладяването на Сирия. Подобно на други египетски владетели преди него, Али желае да контролира Леванта, както заради стратегическата му стойност, така и заради богатите му природни ресурси. Сирия разполагала не само с богати природни ресурси, но и с процъфтяваща международна търговска общност с добре развити пазари в целия Левант. Сирия би била пленник на стоките, които сега се произвеждат в Египет. Може би най-доброто от всичко е, че Сирия е желана като буферна държава между Египет и османския султан.

Построен е нов флот, събрана е нова армия и на 31 октомври 1831 г., под командването на Ибрахим паша, египетското нахлуване в Сирия поставя началото на Първата турско-египетска война. Египтяните с лекота превземат по-голямата част от Сирия. Най-силна и единствена наистина значителна съпротива оказва пристанищният град Акра. В крайна сметка египетските сили превземат града след шестмесечна обсада. По време на обсадата се засилват вълненията на египетския вътрешен фронт. Али бил принуден да притиска Египет все повече и повече, за да подкрепи кампанията си, а народът му недоволствал от нарасналото бреме.

След падането на Акра египетската армия навлиза на север в Анадола. В битката при Коня (21 декември 1832 г.) Ибрахим паша разгромява категорично османската армия, водена от великия везир Решид паша. Сега вече няма военни пречки между силите на Ибрахим и самия Константинопол.

По време на кампанията Мохамед Али наблюдава внимателно европейските сили. Страхувайки се от нова интервенция, която би обърнала назад всичките му постижения, той действа бавно и предпазливо. Например той продължава практиката да използва името на султана по време на петъчните молитви в новозавладените територии. Продължава да пуска в обръщение османски монети, вместо да емитира нови, носещи неговия образ. ^{стр. 111} Докато походът на Мохамед Али не заплашва с пълен крах османската държава, силите в Европа остават пасивни наблюдатели.

Въпреки тази проява целта на Мохамед Али вече е да отстрани действащия османски султан Махмуд II и да го замени със сина на султана, младенеца Абдулмеджид. Тази възможност дотолкова разтревожила Махмуд II, че той приел предложението на Русия за военна помощ. Това довежда до договора от Хюнкяр Искелеси. ^{стр. 72} Печалбата на Русия разтревожи британското и френското правителство, затова те работят за решение чрез преговори. През май 1833 г. беше подписана Конвенцията от Кутахия.

Условията на мира са Али да изтегли войските си от Анадола и да получи като компенсация териториите на Крит и Хеджаз. Ибрахим паша ще бъде назначен за валия на Сирия. Мирното споразумение обаче не предоставя на Мохамед Али независимо кралство за себе си, което го оставя в недостиг. ^{стр. 122}

Знамето на Мохамед Али.