Юлия Кристева

Живот

Кръстева е родена в Сливен, България. Родителите ѝ са християни. Баща ѝ е църковен счетоводител. Кръстева и сестра ѝ посещават франкофонско училище, ръководено от доминикански монахини. Кристева се запознава с творчеството на Михаил Бахтин. Кръстева продължава да учи в Софийския университет. Докато е аспирантка там, тя получава стипендия за научни изследвания, която ѝ позволява да се премести във Франция през декември 1965 г., когато е на 24 години. Продължава образованието си в няколко френски университета, където учи при Люсиен Голдман и Ролан Барт, както и при други учени. На 2 август 1967 г. Кръстева се омъжва за писателя Филип Солерс, ню Филип Жойо.

В началото на 70-те години Кристева преподава в Колумбийския университет. Тя все още е гостуващ професор. Публикува и под брачното си име Джулия Жойо.

Работа

След като се присъединява към основаната от Солерс група "Тел куел", Кръстева работи предимно върху политиката на езика и става активен член на групата. Тя се обучава в психоанализа и получава дипломата си през 1979 г. В някои отношения работата ѝ може да се разглежда като опит за адаптиране на психоаналитичния подход към постструктуралистката критика. Например нейният възглед за субекта и неговото конструиране има някои общи неща със Зигмунд Фройд и Лакан. Въпреки това Кръстева отхвърля всяко разбиране за субекта в структуралистки смисъл. Вместо това тя описва субекта като винаги "в процес" или "в изпитание". По този начин тя допринася за постструктуралистката критика на есенциализираните структури, като същевременно запазва учението на психоанализата. През 70-те години на ХХ век тя пътува до Китай и по-късно пише "За китайските жени" (1977).

"Семиотичното" и "символичното"

Един от най-важните приноси на Кръстева е, че значението се състои от два елемента: символно и семиотично. Тази употреба на понятието "семиотичен" се различава от дисциплината семиотика, основана от Фердинанд дьо Сосюр. Августин Перумалил обяснява, че "семиотиката на Кръстева е тясно свързана с инфантилния прединдипален стадий, за който се говори в трудовете на Фройд, Ото Ранк, Мелани Клайн, британската психоанализа на обектните отношения и прединдипалния стадий на Лакан". Това е емоционално поле, което е свързано с инстинктите в пропуските и звуците на езика, а не в денотативните значения на думите. Според Биргит Шипърс семиотичното се свързва с музиката, поезията, ритъма и това, на което липсват структура и смисъл. Тя е тясно обвързана с "женското" и показва състоянието на бебето преди огледалния стадий, което все още не се е развило самостоятелно.

В етапа на огледалото детето се научава да прави разлика между себе си и другите. Детето започва процес на споделяне на културно значение, известен като символичен. В "Желание в езика" (1980) Кръстева описва символичния процес като развитие на езика у детето, за да се превърне то в "говорещ субект" и да развие чувство за идентичност, отделно от майката. Този процес на отделяне е известен като отхвърляне. Детето трябва да отхвърли и да се отдалечи от майката, за да навлезе в света на езика, културата, смисъла и социалното. Тази сфера на езика се нарича символична и е различна от семиотичната, която се свързва с мъжкото начало, закона и структурата. Кристева мисли различно от Лакан. Тя смята, че дори след като навлезе в символичното, субектът продължава да се движи напред-назад между семиотичното и символичното. Следователно детето не формира фиксирана идентичност. Субектът е постоянно "в процес". Тъй като децата от женски пол продължават да се идентифицират в някаква степен с фигурата на майката, те са особено склонни да запазят тясна връзка със семиотичното. Тази продължаваща идентификация с майката може да доведе до това, което Кръстева нарича в "Черно слънце" (1989) меланхолия (депресия), защото децата от женски пол едновременно отхвърлят и се идентифицират с фигурата на майката.

Предполага се също така (напр. Creed, 1993), че деградацията на жените и женските тела в популярната култура (и особено, например, във филмите за убийци) се появява поради заплахата за идентичността, която представлява тялото на майката: то напомня за времето, прекарано в недиференцираното състояние на семиотичното, когато човек няма понятие за себе си или за идентичност. След като са отхвърлили майката, субектите запазват несъзнателно очарование от семиотичното, желаейки да се съберат отново с майката, като същевременно се страхуват от съпътстващата го загуба на идентичност. По този начин филмите от типа "Slasher" предоставят на зрителите възможност безопасно да пресъздадат процеса на отхвърляне, като виртуално изгонят и унищожат фигурата на майката.

Кръстева използва идеята на Платон за хора, която означава "подхранващо майчино пространство" (Schippers, 2011). Идеята на Кръстева за chora може да означава: препратка към матката, като метафора за връзката между майката и детето и като времето преди Огледалния стадий.

Кристева е известна и с работата си върху интертекстуалността.

Антропология и психология

Кристева твърди, че антропологията и психологията, или връзката между социалното и субекта, не се представят взаимно, а по-скоро следват една и съща логика: оцеляването на групата и субекта. Нещо повече, в анализа си на Едип тя твърди, че говорещият субект не може да съществува сам по себе си, а че той "стои на крехкия праг, сякаш заклещен заради невъзможна демаркация" (Сили на ужаса, с. 85).

В сравнението си между двете дисциплини Кръстева твърди, че начинът, по който индивидът изключва отхвърлената майка като средство за формиране на идентичност, е същият, по който се конструират обществата. В по-широк мащаб културите изключват майчинското и женското и по този начин се появяват. ^{[трябва да се обясни]}

Джулия Кристева в Париж през 2008 г.

Феминистки

Кристева е наричана важен лидер на френския феминизъм заедно със Симон дьо Бовоар, Елен Сиксу и Люс Иригарай. Кръстева оказва силно влияние върху феминизма и феминисткото литературознание в САЩ и Великобритания. Тя оказва влияние и върху мисленето за съвременното изкуство. Но връзката ѝ с феминистките групи и движения във Франция е много противоречива. Кръстева прави известно изказване за трите вида феминизъм в "Времето на жените" в "Новите болести на душата" (1993). Тя отхвърля първите два типа, включително този на Бовоар. Някои хора смятат, че тя напълно отхвърля феминизма. Кръстева предлага идеята за множество сексуални идентичности срещу концепциите за "единен женски език".

Срещу политиката на идентичността

Кръстева казва, че американските феминистки учени са разбрали погрешно нейните трудове. Според Кристева не е достатъчно да се разглоби езикът, за да се открие скритото му значение. Историята, индивидуалният психически и сексуален опит също ни подсказват как да разбираме езика. Това е постструктуралистки подход. Той помогна на някои социални групи да открият източника на своето потисничество в езика, който използват. Кръстева обаче смята, че е вредно да се мисли за колективната идентичност като по-важна от индивидуалната. Тя смята, че политиката, която превръща сексуалната, етническата и религиозната идентичност в най-важното нещо, в крайна сметка е тоталитарна.

Романист

Кристева пише романи, които приличат на детективски истории. В тях има мистерия и напрежение, но читателите откриват и идеи от нейните теоретични проекти. В "Убийство във Византия" има теми от ортодоксалното християнство и политиката. Тя го нарича "един вид антикод на Да Винчи".

Почести

През 2004 г. Кръстева получава Международната награда "Холберг". През 2006 г. получава наградата за политическа мисъл "Хана Аренд". Получавала е също Командир на Почетния легион, Командир на Ордена за заслуги и наградата "Вацлав Хавел".

Научен прием

Роман Якобсон казва, че Кръстева е умеела да задава въпроси по начин, който да интересува хората, дори и да не са съгласни с нея.

Ролан Барт коментира, че Юлия Кръстева променя мястото на нещата. Той казва, че тя винаги унищожава и последния ви предразсъдък и че обръща авторитета срещу самия него."

Иън Алмънд критикува етноцентризма на Кръстева. Той повтаря заключението на Гаятри Спивак, че книгата на Кръстева За китайските жени има проблеми. Алмънд казва, че в нея има същата дискриминация и предразсъдъци, както през осемнадесети век. Също така той казва, че Кръстева пише за две хиляди години история, която не познава добре. Алмънд също така смята, че идеите на Кръстева за мюсюлманския свят, култура и вярващи са твърде прости. Той допълва, че Кръстева пренебрегва мюсюлманските жени и обръща прекалено голямо внимание на фетвата на Рушди.

Някои писания

• Séméiôtiké: recherches pour une sémanalyse, Paris: Edition du Seuil, 1969. (Превод на английски език: Желание в езика: Семиотичен подход към литературата и изкуството, Оксфорд: Blackwell, 1980 г.)
• La Révolution Du Langage Poétique: Lautréamont Et Mallarmé. Paris: Éditions du Seuil, 1974. (Съкратен превод на английски език: Revolution in Poetic Language, New York: Columbia University Press, 1984 г.)
• За китайските жени. Лондон: Boyars, 1977 г.
• Сили на ужаса: Есе за отблъскването. Ню Йорк: Columbia University Press, 1982.
• Четецът на Кристева. (изд. Торил Мой) Оксфорд: Базил Блекуел, 1986 г.
• В началото беше любовта: Психоанализа и вяра. Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 1987 г.
• Черно слънце: Депресия и меланхолия. Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 1989 г.
• Чужденци за самите нас. Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 1991 г.
• Нации без национализъм. Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 1993 г.
• Нови болести на душата. Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 1995 г.
• "Преживяването на фалоса като външен." Паралакс, брой 8, 1998 г.
• Кризата на европейския субект. Ню Йорк: Other Press, 2000.
• Четене на Библията. В: Дейвид Джоблинг, Тина Пипин и Роналд Шлайфър (ред.). The Postmodern Bible Reader. (стр. 92-101). Оксфорд: Blackwell, 2001 г.
• Женски гений: Живот, лудост, думи: Хана Аренд, Мелани Клайн, Колет: Колет: трилогия. 3 тома. Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 2001 г.
• Хана Аренд: Животът е разказ. Торонто: University of Toronto Press, 2001.
• Омраза и прошка. Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 2010 г.
• Отрязаната глава: Capital Visions. Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 2011 г.
• Бракът като изящно изкуство (с Филип Солерс). Ню Йорк: Columbia University Press, 2016.

Романи

• Самураят: Роман. Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 1992 г.
• "Старецът и вълците". Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 1994 г.
• Притежания: Роман. Ню Йорк: Издателство на Колумбийския университет, 1998 г.
• Убийство във Византия. Ню Йорк: Columbia University Press, 2006 г.
• Тереза, любов моя: Тереза Тереза: въображаем живот на светицата от Авила. Ню Йорк: Columbia University Press, 2015 г.

Други книги за Юлия Кръстева:

• Irene Ivantcheva-Merjanska, Ecrire dans la langue de l'autre. Assia Djebar et Julia Kristeva. Paris: L'Harmattan, 2015.
• Дженифър Радън, "Природата на меланхолията": От Аристотел до Кристева, Oxford University Press, 2000.
• Меган Бекер-Лекрон, Джулия Кръстева и литературната теория, Palgrave Macmillan, 2005 г.
• Сара Биърдсуърт, Джулия Кръстева, Психоанализа и модерност, Suny Press, 2004. (Награда "Гьоте" за 2006 г. за психоаналитична наука, финалист за най-добра книга, публикувана през 2004 г.)
• Кели Айвс, Джулия Кристева: Кристева: Изкуство, любов, меланхолия, философия, семиотика и психоанализа, Crescent Moon Publishing Édition, 2010.
• Кели Оливър, "Етика, политика и различие в творчеството на Джулия Кръстева", Routledge Édition, 1993.
• Кели Оливър, "Четенето на Кристева": Кръстева: "Разплитане на двойната връзка", Indiana University Press, 1993 г.
• Джон Лехте, Мария Маргарони, Юлия Кръстева: Кристева: Теория на живо , Continuum International Publishing Group Ltd, 2005 г.
• Noëlle McAfee, Julia Kristeva, Routledge, 2003.
• Гризелда Полок (гост-редактор) Юлия Кръстева 1966-1996, Паралакс, брой 8, 1998 г.
• Анна Смит, Юлия Кристева: Кристева: "Четене на изгнанието и отчуждението", Palgrave Macmillan, 1996 г.
• Дейвид Краунфийлд, "Тяло/текст у Джулия Кръстева": (Религия, жени и психоанализа), State University of New York Press, 1992.