Джон Дий (13 юли 1527 г. – 1608 или 1609 г.) е английски учен, известен като математик, астроном, астролог, географ, окултист и дългогодишен съветник на кралица Елизабет Първа. Освен това е изучавал алхимия, гадателство и херметическа философия, комбинирайки интереси, които в епохата му често се преплитат с ранните научни занимания.

Роден в Лондон, Дий получава солидно класическо образование и бързо се утвърждава като изключителен полиглот и учен. Още в младежките си години е поканен да изнася лекции пред публика — по собствените му и съвременни сведения, той е държал лекции в Парижкия университет. Притежава дълбоки знания по математика и астрономия и е бил помагател в подготовката на морски експедиции, като обучава бъдещи навигатори и изследователи за откривателски пътешествия на Англия. Именно поради ролята му в насърчаване на морските начинания на страната, на него често се приписва и авторството или ранното популяризиране на термина "Британска империя".

Дий е бил и признат експерт по навигация — познанията му за астрономически изчисления, инструменти и картография са били високо ценени при организирането на плавания и колониални предприятия. Неговите астрономически и математически трудове влияят върху практическата навигация и картография в Англия през втората половина на 16. век.

Във време, когато границата между наука и магия все още е неясна за мнозина, Дий комбинира строгите изчисления с окултни практики. През 1564 г. публикува трактата Monas Hieroglyphica — „Йероглифната монада“, в който търси символно синтезиране на астрологията, кабалата и алхимията. Трудът представлява опит за създаване на универсален символ, съдържащ в себе си космологични и алхимични идеи. Дий също така пише предговора към първия английски превод на трудовете на Евклид.

Окултни практики и „ангелски“ експерименти — В последната трета от живота си Джон Дий все повече се посвещава на изучаване на херметическата традиция и на контакти с нефизически същности. Важна част от тези занимания са опитите за „ангелски комуникации“, които той провежда в тясно сътрудничество с ясновидец и медиум. Тези серии от сеанси довеждат до появата на т.нар. енохиански записи — система от символи и „език“, която по-късно ще стане обект на интерес за много окултисти и изследователи на езотериката.

Библиотека и обществена роля — Дий създава една от най-богатите частни библиотеки в Англия за своето време, събирайки редки ръкописи и книги по математика, астрономия, картография, алхимия и езотерика. Книгите му служат не само за лично изследване, но и като ресурс за учени и навигатори. Въпреки публичния си авторитет и връзките с двора, в по-късните години на живота си той преживява трудности: част от библиотеката му е разпръсната, а самият той понякога е подлаган на подозрения и обвинения в магьосничество.

Край на живота и наследство — Джон Дий умира в края на 1608 г. или в началото на 1609 г., според различните съвременни сведения. Преживяванията му — от ролята на придворен учен до изследовател на тайните на природата и духа — оставят сложен и многопластов образ. В последствие неговата личност и трудове вдъхновяват както историците на науката, така и последователи на окултни традиции; интересът към него се възражда периодично в литературата, изкуството и изследванията на западната езотерична мисъл.

Защо е значим — Джон Дий е пример за учен от преходен период: съединява математическата точност и практическата навигация с търсенията в областта на алхимията, кабалата и „магическите“ практики. Неговата работa и събраните материали дават ценна представа за това как в ранния нов период интелектуалците съчетават различни системи на познание в опит да разберат и управляват света.