Везиканти (блистери): какво представляват, ефекти, история и рискове

Везиканти (блистери): какво представляват, ефекти, история и рискове — симптоми, лечение, първа помощ и опасности за кожа, очи и вътрешни органи.

Средството за образуване на мехури или везикантите е химическо съединение, което причинява силна болка по кожата, в очите и в лигавиците. Те могат да причинят тежки химически изгаряния, които след това предизвикват болезнени водни мехури, както от външната, така и от вътрешната страна на тялото. (Ето защо тези химикали се наричат "агенти за мехури".) В историята агентите за мехури са били използвани за водене на химическа война.

Някои блистери се използват за лечение на медицински проблеми - например за премахване на брадавици. Те обаче трябва да се използват много внимателно. Ако човек случайно попадне дори малко от химикала в устата си, може да умре.

Какво представляват везикантите

Везикантите са група химически агенти, които повреждат клетки и тъкани чрез различни химични механизми (например алкилиране на ДНК и белтъци или директна корозия). Резултатът е образуване на болка, възпаление и характерни мехури на кожата и лигавиците. Някои реагират бавно и симптомите се появяват след часове, други предизвикват незабавно изгаряне и болка.

Най-често срещани видове

• Сярна горчица (sulfur mustard) — най-известният везикант, използван масово през Първата световна война; причинява забавено начало на симптомите (часове след експозицията), дълбоки мехури и дълготрайни белези.
• Азотна горчица (nitrogen mustard) — роднински сярната горчица; също алкилира ДНК и има и медицински употреби (смесени и строго контролирани).
• Левизит (lewisite) — причинява бързи, силни болки и изгаряния; за него съществува антидот (димеркапрол/БАЛ).
• Фосген оксим (phosgene oxime) — причинява моментални, много болезнени лезии и тежки системни ефекти при вдишване.

Механизъм на действие

Различните везиканти действат по различни пътища, но общо водят до разрушаване на клетки и тъкани. Някои (например горчиците) алкилират ДНК и белтъци, което води до клетъчна смърт и забавено развитие на лезии. Други са корозивни и причиняват практически незабавно тъканно увреждане и възпаление.

Симптоми и клинична картина

• Кожни промени: зачервяване, силна болка, поява на мехури, загуба на кожа, белези и хиперпигментация.
• Очи: сълзене, болка, конюнктивит, ерозии на роговицата и при тежки случаи риск от трайно увреждане на зрението.
• Дихателна система: при вдишване — кашлица, задух, бронхит, пневмония и при тежки експозиции белодробна недостатъчност.
• Системни ефекти: гадене, повръщане, хематологични промени (при някои агенти), повишен риск от инфекции при разкъсани кожни бариери.
• Забавено проявление: при агенти като сярната горчица симптомите често се появяват след няколко часа и могат да ескалират дълго време.

История на употреба

Везикантите са използвани като оръжие още в началото на XX век — най-интензивно през Първата световна война. Те бяха прилагани и в по-късни конфликти, например в Иран–Иракския конфликт през 1980-те. Откритието и употребата им доведоха до разработване на международни споразумения за забрана и контрол.

Медицински приложения

Някои производни на везиканти имат контролирани медицински приложения. Примерно азотните горчици са били използвани при лечение на някои кожни заболявания и като химиотерапевтици в специализирани условия. За премахване на брадавици и други локални поражения се прилагат само фармакологични средства и методи, одобрени и прилагани от лекар, тъй като неправилната употреба може да причини сериозни увреждания.

Първа помощ и лечение

Първичните мерки при подозрение за експозиция са дех Contamination на пострадалия и търсене на спешна медицинска помощ. Общи насоки (непрофесионална помощ):

• Изнесете пострадалия на свеж въздух и избягвайте допълнителна експозиция.
• Махнете внимателно замърсените дрехи — без да потърквате кожата — и ги запечатайте за изследване от специалисти.
• Измийте замърсените участъци с много вода и обикновен сапун; при контакт с очите промиването с вода трябва да е продължително (минимум 10–15 минути) и след това да се потърси лекар.
• При някои агенти няма специфичен антидот (например сярна горчица) и лечението е основно симптоматично и подкрепящо — болкоуспокояване, грижа за раните, антибиотици при вторична инфекция и интензивна помощ за белодробните усложнения.
• За левизит има специфичен антидот (димеркапрол/БАЛ), който се прилага само от медицински екип.
• Деактивирането на замърсени материали или повърхности трябва да се извършва от обучени екипи с подходящи средства за лична защита.

Важно: тези указания са общи и не заместват професионална медицинска помощ. При всяко съмнение — търсете спешна медицинска консултация.

Дългосрочни последици и рискове

• Постоянни белези и кожни деформации, пигментационни промени.
• Хронични респираторни заболявания и намалена белодробна функция при вдишване на агенти.
• Трайни очни увреждания и зрителни нарушения.
• Повишен риск от рак — някои везиканти (напр. сярната горчица) са известни канцерогени и мутагени.
• Психологически травми и социални последици за пострадалите.

Профилактика, контрол и законодателство

Производството, складирането и използването на везиканти за военни цели са строго забранени от международни договори (например Конвенцията за химическо оръжие). В граждански условия превенцията се осъществява чрез регулаторни мерки, обучение, експертиза в безопасността и използване на подходящи лични предпазни средства в заведения, работещи с опасни химикали.

Кога да потърсите помощ

Незабавно търсете спешна медицинска помощ при съмнение за контакт с везикант, при поява на силна болка, мехури по кожата, силно зачервяване в очите, затруднено дишане или други остри симптоми. Не опитвайте да третиране самостоятелно сериозни изгаряния или вътрешни увреждания.

Бележка: Тази статия има информативен характер. Не съдържа инструкции за производство, модифициране или употреба на опасни вещества. При работа с химикали следвайте местните разпоредби, указанията на маркировката и квалифицирани специалисти.

Видове агенти за блистери

Съществуват три основни вида агенти за блистери.

Горчични агенти

Ипритите се наричат още "серни иприти" или "иприт". Те са група от блистери, които съдържат сяра. Когато се смесват с други химикали, за да се използват при химическа война, ипритните агенти са с жълто-кафяв цвят и миришат на иприт. Ето защо те получават името "ипритни агенти".

В историята са използвани много различни видове и смеси от серни горчици. За първи път горчицата е използвана като химическо оръжие от германската армия по време на Първата световна война. Неотдавна, през септември 2015 г., Съединените щати заявиха, че терористичната групировка "Ислямска държава в Ирак и Сирия" (ИДИЛ) произвежда и използва сярна горчица в Сирия и Ирак.

Азотни горчици

Азотните горчивици са подобни на серните, но в тях има азот вместо сяра. Макар че някои страни са складирали (събрали много) азотни иприти по време на Втората световна война, азотните иприти никога не са били използвани като химическо оръжие. Всъщност днес те се използват главно за лечение на медицински проблеми. Няколко азотни иприта са твърде отровни, за да бъдат използвани за нещо друго освен за химическо оръжие. Но много други се използват като лекарства за химиотерапия при лечение на рак.

Луизит

Луизитът е създаден за първи път през 1904 г. През 20-те години на миналия век и по време на Втората световна война Съединените щати експериментират с използването на луизит като химическо оръжие. Въпреки това луизитът не е работил добре, тъй като мирише на здравец (вид цвете) и кара очите на хората да сълзят. Вражеските войници усещали миризмата на химикала и осъзнавали, че очите им сълзят, и слагали газови маски, за да се предпазят.

През 40-те години на миналия век британски учени създават антидот на луизита, наречен димеркапрол (или "британски антилуизит"). След това луизитът вече не е толкова полезен, колкото другите средства за борба с мехурите, и държавите спират да го използват.

Плакат за идентификация на газови уредби на армията на САЩ през Втората световна война


Плакат за идентификация на луизит от Втората световна война.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява агентът на мехурите?

В: Могат ли мехурчетата да причинят химически изгаряния във вътрешността на тялото?

В: Защо се наричат мехурни агенти?

В: Какви са някои от ефектите на мехурните агенти върху човешкото тяло?

В: Използвани ли са някога блистерни агенти за водене на химическа война?

В: Има ли медицински приложения на мехурчетата?

Въпрос: Опасно ли е случайно да погълнете дори малко от агент за блистери?

Търсене по буква