Хенри Диърборн (23 февруари 1751 г. — 6 юни 1829 г.) е американски лекар и държавник, известен като военен служител и администратор в ранната история на Съединените щати. Той е ветеран от Американската революционна война и по-късно участва в събития, свързани с войната от 1812 г. Роден е в Северен Хамптън, тогава част от Британската колония Ню Хампшър, и първоначално се занимава с медицинска практика преди да се отдаде на обществена и военна служба.
След Революцията Диърборн започва политическа кариера: представлява района си като демократ-републиканец в Третия и Четвъртия конгрес на САЩ (1793–1797 г.). През 1801 г. президентът Томас Джеферсън го назначава за военен министър, пост, който Диърборн заема в продължение на осем години до 7 март 1809 г. По време на мандата си той участва в организационни реформи на военното министерство, в усилията за укрепване на отбраната и в административното управление на армията в мирно време.
Военна и обществена дейност
Като офицер през Американската революция Диърборн натрупва практически опит в командването и логистиката, което го прави търсен и в по-късни периоди на военни кризи. По време на войната от 1812 г той отново участва в държавни и военни действия на високо ниво, заемайки ръководни позиции и носейки отговорност за мобилизацията и организацията на сили. Неговите решения и дейности често предизвикват както подкрепа, така и критика, каквито са овластените позиции при взискателни военно-политически обстоятелства.
По-късни години и наследство
След активната си кариера в правителството Диърборн остава влияниещ обществен деец до края на живота си. Умира на 6 юни 1829 г. В негова чест са наречени няколко населени места и военни обекти — най-известни сред които са градът Дърборн в щата Мичиган и историческият форт, носещ неговото име. Неговият принос като лекар, военен и държавник остава запомнен в американската история, а семейството му дава продължение на обществените традиции и през следващите поколения.
Диърборн е личност със съчетание на медицинска подготовка, военен опит и административен опит в ранните години на Републиката — качества, които му позволяват да играе значима роля в изграждането на институциите и отбранителните възможности на младата държава.
