Александър Иванович Опарин (Углич, Русия, 2 март [18 февруари] 1894 г. - Москва, 21 април 1980 г.) е съветски биохимик.

Той е известен с идеите си за произхода на живота и с ранната си книга "Произход на живота". Една от идеите му е, че кислородът разрушава органичните молекули, които са от съществено значение за развитието на ранния живот. По-късно е установено, че в земната атмосфера първоначално почти не е имало кислород.

Идеи и хипотези за произхода на живота

В своята теория Опарин предлага, че животът се е появил чрез постепенна химическа еволюция на прости неорганични и органични съединения в атмосферни и водни среди. Той формулира идеята, че при липса на свободен кислород и при наличие на енергийни източници (като слънчева радиация, електрически разряди и топлина) могат да се образуват по-сложни органични молекули, необходими за живота.

Опарин въвежда и понятието за коацерватни капчици — микрообекти, образувани от агрегати на органични молекули, които могат да концентрират вещества и да създават отделни вътрешни среди. Тези коацервати са разглеждани като предшестващи форми на клетки, които биха могли да имат прости метаболитни свойства и да служат като сцена за по-нататъшна еволюция към живи системи.

Връзка с експериментални изследвания

Идеите на Опарин стимулират експериментални изследвания в областта на абиогенезата. Най-известният експеримент, който следва тази линия, е опитът на Стенли Милър и Харолд Юри (1953), при който в симулирани условия на редуцираща атмосфера са получени аминокиселини — едни от основните градивни елементи на белтъците. Тези резултати дават експериментална подкрепа за някои от принципите, заложени в опариновата теория.

Научна дейност извън теориите за произхода на живота

Освен изследванията върху произхода на живота, Опарин работи интензивно в областта на биохимията на растенията и на ензимните процеси в растителните клетки. Той допринася за развитието на промишлената биохимия в СССР, като прилага знанията за ферментацията, метаболитните пътища и ензимните механизми в практически и промишлени условия.

Наследство и съвременна оценка

Опариновите идеи остават основополагащи за науката за произхода на живота. Макар че по-късни геохимични изследвания поставят под въпрос до каква степен ранната земна атмосфера е била силно редуцираща, самата концепция за химическа еволюция и значението на концентрацията на органични молекули продължават да влияят на съвременните хипотези (включително изследвания върху "РНК-мира", хидротермалните извори и други сценарии).

Опарин остава в историческата памет като едно от ключовите имена в изучаването на абиогенезата — учен, който е поставил научния подход при разглеждането на въпроса как неживото може да премине в живо. Неговите работи са превеждани и дискутирани широко и до днес.