Александър Опарин — съветски биохимик и теорията за произхода на живота
Александър Опарин — съветски биохимик, родоначалник на теорията за произхода на живота: ранна атмосфера, ролята на кислорода, ензими и основите на промишлената биохимия.
Александър Иванович Опарин (Углич, Русия, 2 март [18 февруари] 1894 г. - Москва, 21 април 1980 г.) е съветски биохимик.
Той е известен с идеите си за произхода на живота и с ранната си книга "Произход на живота". Една от идеите му е, че кислородът разрушава органичните молекули, които са от съществено значение за развитието на ранния живот. По-късно е установено, че в земната атмосфера първоначално почти не е имало кислород.
Идеи и хипотези за произхода на живота
В своята теория Опарин предлага, че животът се е появил чрез постепенна химическа еволюция на прости неорганични и органични съединения в атмосферни и водни среди. Той формулира идеята, че при липса на свободен кислород и при наличие на енергийни източници (като слънчева радиация, електрически разряди и топлина) могат да се образуват по-сложни органични молекули, необходими за живота.
Опарин въвежда и понятието за коацерватни капчици — микрообекти, образувани от агрегати на органични молекули, които могат да концентрират вещества и да създават отделни вътрешни среди. Тези коацервати са разглеждани като предшестващи форми на клетки, които биха могли да имат прости метаболитни свойства и да служат като сцена за по-нататъшна еволюция към живи системи.
Връзка с експериментални изследвания
Идеите на Опарин стимулират експериментални изследвания в областта на абиогенезата. Най-известният експеримент, който следва тази линия, е опитът на Стенли Милър и Харолд Юри (1953), при който в симулирани условия на редуцираща атмосфера са получени аминокиселини — едни от основните градивни елементи на белтъците. Тези резултати дават експериментална подкрепа за някои от принципите, заложени в опариновата теория.
Научна дейност извън теориите за произхода на живота
Освен изследванията върху произхода на живота, Опарин работи интензивно в областта на биохимията на растенията и на ензимните процеси в растителните клетки. Той допринася за развитието на промишлената биохимия в СССР, като прилага знанията за ферментацията, метаболитните пътища и ензимните механизми в практически и промишлени условия.
Наследство и съвременна оценка
Опариновите идеи остават основополагащи за науката за произхода на живота. Макар че по-късни геохимични изследвания поставят под въпрос до каква степен ранната земна атмосфера е била силно редуцираща, самата концепция за химическа еволюция и значението на концентрацията на органични молекули продължават да влияят на съвременните хипотези (включително изследвания върху "РНК-мира", хидротермалните извори и други сценарии).
Опарин остава в историческата памет като едно от ключовите имена в изучаването на абиогенезата — учен, който е поставил научния подход при разглеждането на въпроса как неживото може да премине в живо. Неговите работи са превеждани и дискутирани широко и до днес.
Неговата теория
Това са някои от основните идеи в първата му книга:
1. Няма фундаментална разлика между живия организъм и безжизнената материя. Животът трябва да е възникнал като естествена еволюция на материята.
2. Метанът се съдържа в атмосферите на Юпитер и другите планети гиганти. Опарин смята, че младата Земя е имала силно редуцираща се атмосфера, съдържаща метан, амоняк, водород и водни пари. Според него това са били суровините за еволюцията на живота.
3. Първоначално са съществували прости разтвори на органични вещества. Поведението им се определяше от техните атоми и от подреждането на тези атоми в молекули. Постепенно, в резултат на разрастването и усложняването на молекулите, са се развили структури с нови свойства. Тези нови свойства се определяха от пространственото и взаимното разположение на молекулите.
4. В този процес вече съществува биологична подреденост. Конкуренцията, скоростта на клетъчния растеж, оцеляването на най-приспособените, борбата за съществуване и накрая естественият подбор са създали характеристиките на живите същества.
Опарин очертава начин, по който основните органични химикали могат да се формират в микроскопични локализирани системи. Те биха били предшественици на клетката, от която биха могли да се развият примитивни живи същества. Той цитира работата, извършена с органични химикали, които в разтвор образуват капки и слоеве. Опарин предполага, че в първичния океан на Земята може да са се образували различни видове. Те са били подложени на процес на селекция, който в крайна сметка е довел до появата на живот.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Александър Иванович Опарин?
О: Александър Иванович Опарин е съветски биохимик.
В: С какво се е отличавал Александър Иванович Опарин?
О: Александър Иванович Опарин е известен с идеите си за произхода на живота и с написването на книгата "Произход на живота".
В: Коя е една от основните идеи на Александър Иванович Опарин за произхода на живота?
О: Една от ключовите идеи на Александър Иванович Опарин е, че кислородът ще унищожи органичните молекули, които са от съществено значение за развитието на ранния живот, въпреки че по-късно е установено, че в земната атмосфера първоначално почти не е имало кислород.
Въпрос: Какво друго е изучавал Александър Иванович Опарин освен произхода на живота?
О: Освен произхода на живота Александър Иванович Опарин изучава и биохимията на растенията и ензимните реакции в растителните клетки.
В: За какво Александър Иванович Опарин създава основите на науката в СССР?
О: Александър Иванович Опарин разработи основите на промишлената биохимия в СССР.
В: Кога и къде е роден и кога умира Александър Иванович Опарин?
О: Александър Иванович Опарин е роден в Углич, Русия, на 2 март 1894 г. (18 февруари с.г.) и умира в Москва на 21 април 1980 г.
В: С какво Александър Иванович Опарин допринася за развитието на биохимията?
О: Приносът на Александър Иванович Опарин в областта на биохимията включва създаването на основите на промишлената биохимия в СССР, изучаването на биохимията на растенията и ензимните реакции в растителните клетки, както и разработването на идеи за произхода на живота.
обискирам