Епидемията от морбили в Самоа през 2019 г. започна през септември 2019 г. Към 13 декември има 5 080 потвърдени случая на морбили и 72 смъртни случая при население на Самоа от 201 316 души. Съобщени са и 10 случая във Фиджи.. Очаква се 70 души да починат и до 6500 души да бъдат заразени.

Контекст и причини

Епидемията се разви върху фон на ниско ниво на имунизационно покритие в страната. Преди огнището покритието с MMR (морбили, рубеола, паротит) беше значително под международните препоръки (95% за постигане на стадна имунитет), което остави голяма част от населението — и особено децата — уязвими. Допълнителен фактор за намаленото доверие в имунизациите беше инцидент от 2018 г., когато неправилно прилагане на ваксини доведе до смъртни случаи, което временно прекъсна програмите и засили колебливостта към ваксинацията.

Симптоми и рискови групи

Морбилите са силно заразно вирусно заболяване. Симптомите включват висока температура, кашлица, хрема, конюнктивит и характерен обрив. Заболяването може да доведе до сериозни усложнения — пневмония, енцефалит, дехидратация — особено при деца под 5 години и хора с отслабен имунитет. В епидемията в Самоа повечето смъртни случаи засегнаха малки деца.

Въведени мерки и ваксинационна кампания

За ограничаване на разпространението правителството въведе извънредни мерки:

  • На 17 ноември беше обявено извънредно положение: затворени бяха всички училища и бе забранено присъствието на деца под 17 години на обществени събития; беше разпоредено задължително ваксиниране.
  • На 2 декември 2019 г. бе наложен комендантски час, отменени бяха всички коледни тържества и обществени събирания.
  • На всички неваксинирани семейства беше наредено да поставят червено знаме или червена кърпа пред домовете си, за да предупредят другите (мярка, която породи обществена дискусия и критики относно стигматизацията и човешките права).
  • На 5 и 6 декември правителството спря всички ненужни държавни дейности, за да пренасочи държавните служители към масова кампания по имунизация; бяха организирани мобилни екипи и ваксинационни пунктове в общностите.

Целта на тези мерки беше бързо да се повиши покритието с ваксина и да се прекъснат веригите на предаване.

Жертви и последици

Епидемията причини значителни човешки и здравни загуби: стотици хоспитализации и десетки смъртни случаи, преобладаващо сред деца. Освен непосредствените здравни последствия, огнището доведе до:

  • засилен натиск върху здравната система и ограничаване на други здравни услуги;
  • социално-икономически последици за общностите и семействата на засегнатите;
  • голяма информационна кампания, насочена към възстановяване на доверието към ваксините.

Международна помощ

В отговор на кризата международни организации и правителства оказаха помощ — доставени бяха ваксини, медицинско оборудване и експертен персонал от страни и институции, включително регионални партньори и агенции като WHO и UNICEF. Помощта включваше и логистична подкрепа за масовите ваксинационни кампании.

Превенция и препоръки

  • Ваксинация: Единствената дългосрочна ефективна мярка срещу морбили е високо ниво на ваксинационно покритие. Препоръчват се две дози MMR — първата на възраст, определена от националните имунизационни схеми, и втора по-късно за осигуряване на дълготрайна защита (известно е, че две дози осигуряват около 97% защита).
  • Ранна диагностика и изолация: При съмнение за морбили е важно болните да бъдат отделени, да потърсят медицинска помощ и да се следват указанията на здравните власти.
  • Обществена комуникация: Прозрачна и фактологична информация помага за възстановяване на доверието и увеличаване на обхвата на ваксинацията.

Епидемията в Самоа е пример за това как ниското имунизационно покритие и спадналото доверие към ваксините могат да доведат до тежки огнища на болести, които лесно биха могли да бъдат предотвратени с навременна и широка имунизация.