Библията е сборник от текстове, написани в различни исторически периоди и на няколко езика. Оригиналите на голяма част от Стария завет са предимно на евреĸски (хебрейски), с отделни фрагменти на арамейски; Новият завет е написан главно на гръцки койне. Поради многото езици на оригиналите и по-късната нужда текстовете да бъдат разпространявани извън тесния езиков кръг, още от античността възникват преводи и различни текстови традиции.

Езици на оригиналите и ранни преводи

Старите текстови традиции включват хебрейския масоретски текст, арамейски фрагменти (например части от Даниил и Есра) и ранни гръцки преводи. Един от най-старите и влиятелни преводи е Септуагинтата, която е на старогръцки — превод на еврейските книги, направен за еврейската диаспора в Александрия през III–II в. пр.н.е. За християнството септуагинтата става важен източник и за съдържанието, и за формата на текста. Друг водещ исторически превод е Вулгата, която е латинска версия, извършена най-значително от св. Йероним през IV в. и дълго време служила като официален текст на Западната църква.

Канони и съдържание — защо версиите се различават

Различните християнски общности са приели различни канони — тоест списъци с книги, които считат за авторитетни. Това води до следните основни различия:

  • Католически канон: включва някои т.нар. деутероканонични книги (например Товит, Юдит, Премъдрост Соломонова, Сирах/Иисусов Син на Сирах, Барух, 1–2 Маккавейски), които не фигурират в еврейския канон.
  • Православен канон: има общи черти с католическия, но включва и други текстове в някои църкви (напр. Псалм 151, 3 Мakarейски), както и вариации при подредбата на книгите.
  • Протестантски канон: обикновено следва еврейската подредба и не включва деутероканоничните книги като равноправни с книгите от еврейския канон; те често са приемани като полезни, но нерядко са отделени като „апокрифи“.

Причини за текстови различия

Разликите между версии и преводи идват от няколко основни фактора:

  • Различни ръкописи и текстови семейства: напр. Масоретският текст на хебрейския Стар завет, септуагинтата на гръцки и различните ръкописи на Новия завет (александрийска, византийска, западна текстуална традиция).
  • Филологични и преводни решения: преводачите понякога предпочитат буквален (формален) превод, друг път — динамичен (предаване на мисълта); изборът влияе върху четивото.
  • Копирачески илюстрации: грешки при преписване, хармонизации между паралелни места, добавки и пропуски (напр. дългото окончание на Евангелието според Марк или перикопата за прелюбодейката в Йоан) са чести източници на варианти.
  • Теологични и канонически промени: някои текстове са били добавяни или отбягвани в зависимост от догматични и литургични нужди през вековете (пример: Комма Йоаннеум в 1 Йоан 5:7–8 при по-късни латински ръкописи).

Открития и критични издания

През XX век открития като Ръкописите от Мъртво море (Qumran) дадоха по‑стари свидетелства за еврейските текстове и показаха, че съществуват множество паралелни варианти още в периода преди нашата ера. Това подкрепи идеята, че „стандартният“ текст е резултат от дълъг процес на редакция и селекция.

Съвременната библейска наука използва методи на текстуална критика, за да реконструира възможно най-близък до оригиналите текст. За Новия завет широко разпространени критични издания са Nestle–Aland (Novum Testamentum Graece) и изданията на UBS; за Стария завет важни са издания като Biblia Hebraica Stuttgartensia и по-новите проекти като Biblia Hebraica Quinta.

Отпечатване, Реформация и преводи на народни езици

Изобретяването на печатарската преса през XV в. и последвалите религиозни промени (Реформацията) ускоряват разпространението и стандартизирането на библейските текстове. Преводи на народни езици стават масови от XVI в. — примери са преводите на Мартин Лутер на немски и на Уилям Тиндейл и други на английски. Изборът на изходен текст (латинска Вулгата, гръцки критичен текст или хебрейски) често определя и особеностите на приложената версия.

Български преводи

На български също има няколко превода и редакции. Най-широко разпространеният класически превод в Българската православна традиция е т.нар. Синодален превод, завършен през XIX век (1871 г.) и съобразен с православната литургична употреба. В наши дни се появяват и нови преводи с различни преводни принципи (по-близък към буквата или по-динамичен), както и едноезични и паралелни издания, използващи съвременни критични текстове.

Практическо значение

За читателя това означава, че текстът, с който се запознава, зависи от:

  • коя текстова традиция или ръкопис е в основата на превода;
  • решенията на преводачите относно стила и точността;
  • религиозните и канонични предпочитания на общността, за която е предназначен преводът.

Затова при сериозно изследване на библейски пасажи е полезно да се сравняват различни преводи и, когато е възможно, и оригиналните езици или критичните издания, както и да се запознава читателят с бележките към текста, които често указват важни вариантни четения.

Кратко резюме: Библията е сложен и многопластов сборник от текстове. Преводите и версиите през вековете отразяват различни текстови традиции, канони и преводни подходи. Съвременната текстуална критика и откритията на стари ръкописи помагат за по-доброто разбиране и възстановяване на историческите форми на тези текстове.