Трънливият дявол (Moloch horridus) е известен още като трънлив дракон, молох или планински дявол. Това е характерен австралийски гущер, обитаващ предимно сухите и пустинните райони на Централна Австралия и съседни полупустинни области.

Описание

Трънливият дявол достига обща дължина около 15–20 cm (включително опашката) и в плен може да живее между 15 и 20 години. Обикновено женските са по-едри от мъжките. Тези гущери имат сравнително късо, здраво тяло и са покрити с характерни конусовидни шипове — това са модифицирани люспи (кератини структури), а не истински костни рога.

Оцветяването е в маскировъчни нюанси на пустинното кафяво, загар, червеникаво или почти черно — цветовете се променят в зависимост от околната температура и фонa (по-светли при високи температури, по-тъмни при студ). По врата гущерът притежава т.нар. „фалшива глава“ — вдлъбнатина и образувание, което при опасност може да покрие истинската глава като защитна мярка срещу хищници.

Хранене и поведение

Трънливият дявол е специализиран мравояден хищник: храната му се състои почти изцяло от мравки (главно видове от рода Iridomyrmex). Той събира хиляди мравки на ден, използвайки бавни, методични движения. Интересна адаптация е способността му да поглъща влага чрез капилярни канали между люспите — дори роса и капки дъжд се насочват към устата му по тези канали.

Дневен (диурнален) вид, трънливият дявол е предимно самотник и рядко се събира на групи, освен при подходящи условия за храна. При заплаха обикновено се замира и разчита на камуфлажа си; може да се надуе, да приеме защитна поза и да използва шиповатото си покритие за отблъскване на хищници.

Възпроизвеждане

Размножителният сезон е през пролетта и лятото (в австралийските условия това е от септември до декември). Женските обикновено снасят един коктейль яйца (1 приплод) с около 8–20 яйца, полагайки ги в дупка с дълбочина около 30 cm. Инкубацията трае приблизително 3–4 месеца. Малките са самостоятелни още от излюпване, но оцеляването им често е ниско заради хищници и неблагоприятни условия.

Хищници и заплахи

  • Натурални хищници: птици-хищници (ряпушки, врани и др.), ягуни и големи влечуги (например вараните), както и диви кучета и лисици в някои райони.
  • Антропогенни заплахи: загуба и деградация на хабитата, пътни произшествия, внасяне на инвазивни видове (например котки и лисици), промени в екосистемите вследствие на човешка дейност и климатични промени.

Разпространение и местообитание

Трънливият дявол предпочита сухи, песъчливи райони с храстова растителност и spinifex-трева, където мравките са изобилни. Среща се основно в централните и западните части на Австралия, но не в тропическите райони на север и не във влажните югоизточни гори.

Консервация и интересни факти

Според Международния съюз за опазване на природата (IUCN) трънливият дявол е класифициран предимно като вид с по-малък риск (Least Concern), но локални популации могат да страдат от изброените заплахи. Този гущер е символичен за австралийската фауна и често се използва в образователни и природозащитни кампании.

Интересни факти: трънливият дявол не е отровен, въпреки страховития си вид; има „фалшива глава“ за отвличане на атаките; и може да изяде хиляди мравки на ден. Той е отличен пример за специализация и адаптация към суровите условия на австралийската пустиня.