Платонова теория на формите: обяснение, примери и значение

Теорията на формите е централна философска идея на известния гръцки философ Платон. Според Платон, зад всяко нещо в нашия сензорен свят стои неизменна, вечна и съвършена форма (или идея), която е истинската същност на това нещо. Всички конкретни предмети, които възприемаме с очите и другите сетива, са несъвършени и временни копия или проявления на тези форми. Платоновият образ на сенките и на „алегорията на пещерата“ илюстрира тази мисъл: хората в пещерата виждат само сенки на нещата (чувствения свят) и ги взимат за реалност, докато истинските неща (формите) остават невидими за сетивата. Теорията на формите се отнася не само до физическите предмети, но и до абстрактни понятия като красота, справедливост, доброта, число и т.н.

Какво представляват формите?

Формите при Платон са:

• Вечни и неизменни — не се променят с времето.
• Нематериални — не могат да бъдат уловени чрез органите на чувствата.
• Съвършени — абсолютни образци, към които всички явления само се приближават.
• Универсални — една и съща форма е общата причина за множеството частни случаи (напр. всички отделни коне участват/„участват“ в Формата на коня).

Платон говори за „участие“ (гръцки: methexis) — конкретните вещи „участват“ във формите, за да придобият своите качества. Формите стоят „отделно“ от конкретните неща: те съществуват независимо в един вид интелектуален или интелигибилен (разбираем) свят.

Как познаваме формите?

Платон твърди, че формите не могат да се познаят чрез сетивата (зрение, слух и т.н.). Единственият сигурен път към познанието за тях е чрез логика, разсъждение, диалектика и математика. Тоест знанието (episteme) е рационално и необходимо, а мнението (doxa) — залъгващо и непълно. В диалога „Менон“ той развива идеята за ананмезис — учението, че научаването е всъщност припомняне на вечни истини, които душата е познавала преди въплъщението. Така, например, чрез математиката можем умозрително да схванем формата „триъгълник“ — идеалната същност на триъгълника, която никога няма да бъде изцяло постигната от физическо изображение.

Примери

• Коне: във въведението по-горе — всички конкретни коне са несъвършени копия на Формата „Кон“.
• Триъгълник: математическата форма на триъгълника — идеална, без грешки в ъглите и страните; всички чертани триъгълници на практика са неточни модели.
• Красота и справедливост: понятия, които съществуват като форми и осигуряват стандарта, по който различните красиви или справедливи неща са такива.

Ключови диалози и образи

• Диалозите „Република“, „Менон“, „Фаидон“ и „Парменид“ разглеждат разни аспекти на теорията на формите — от практическите последици (например идеята за философски владетел) до епистемологичните и метафизичните проблеми.
• Алегорията на пещерата (в „Република“): хората, които вземат сенките за реалност, са символ на онези, които се ограничават само до сетивното възприятие; философът, който вижда формите, е онзи, който може да се върне и да води другите към знание.

Критика и трудности

• Аргументът за „третия човек“: формулата, че всеки конкретен човек и Формата „Човек“ споделят общи характеристики, води до регрес — ако трябва да има нова форма за общото между формата и индивида, процесът може да продължи безкрайно.
• Проблемът със „сепарацията“: как нематериалните, отделни форми могат ефективно да обуславят конкретните, материални неща — това е трудно за обяснение и породи критики от ученици като Аристотел, който развива по-иманентна (вграденa) теория на универсали.
• Емпиристка критика: модерните емпиристи и някои аналитични философи поставят под въпрос необходимостта от отделен свят на формите и предпочитат обяснения, базирани на език, класове или реални свойства на обекти.

Значение и влияние

Въпреки критиките, платоновата теория на формите има огромно историческо и интелектуално значение. Тя:

• оформи ранната метафизика и теория на познанието в западната философия;
• въведе идеята за две нива на реалност — сетивно и интелигибилно;
• влияе върху неоплатонизма, християнската богословска мисъл, средновековната философия и по-късни метафизични дискусии за абстрактните обекти;
• неговите акценти върху математическата строгост и рационалното знание оказаха влияние и върху развитието на математическата философия и науката.

Кратко обобщение

Платоновата теория на формите твърди, че истинската, постоянна природа на нещата е нематериална и интелигибилна — формите са вечните образци, от които сенчестият, променлив свят е само отражение. Познанието за тези форми не идва чрез сетивата, а чрез разума, диалектика и математика. Идеята е мощна и влиятелна, но повдига и сериозни философски въпроси, които остават обсъждани до днес.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява теорията на формите?

В: Как Платон обяснява своята гледна точка с пример?

В: Дали Теорията за формите се отнася само за физическите обекти?

В: Можем ли да възприемаме формите чрез сетивата си?

В: Как можем да разберем една форма?

В: Можем ли наистина да видим форма с очите си?

Въпрос: Как открихме формата на триъгълника?

Търсене по буква