Утилитаризъм — етика на полезността: принципи, видове и приложения

Утилитаризъм: практическо ръководство за принципите, видовете и приложенията на етиката на полезността — разберете как се оценява щастието и вземат морални решения.

Утилитаризмът е възглед, според който правилното нещо, което трябва да се направи, е това, което е най-полезно. Това е философска позиция по отношение на етиката. Думата "утилитаризъм" идва от думата "utility", която означава "полезност". В повечето форми на утилитаризма нещата, които увеличават човешкото благополучие или щастие, се наричат полезни. Това не се ограничава само до щастието, причинено от едно действие, а включва и щастието на всички участващи хора и всички бъдещи последици.

Най-общо казано, теорията на утилитаризма гласи, че това, което носи най-много щастие на най-голям брой хора, е правилното нещо, което трябва да се направи.

Принципи и основни идеи

Основният принцип на утилитаризма е принципът на полезността: действията и правилата се оценяват по това доколко увеличават общото благосъстояние или минимизират страданието. Утилитаризмът е последица-ориентирана теория — моралната стойност зависи от резултатите.

Критерии за измерване (по подобие на Бентам) често включват: сила (интензивност) на удоволствието/болката, продължителност, сигурност, близост (колко скоро ще настъпи), плодовитост (дали следващи удоволствия/болки ще произлязат), чистота (дали удоволствието води до противоположно чувство) и количество на засегнатите. На практика тези критерии служат като ориентация, тъй като точно математическо измерване е трудно.

Видове утилитаризъм

• Акт-утилитаризъм — оценява отделни действия според техните непосредствени последици. Действието, което произвежда най-голяма обща полезност в конкретната ситуация, е правилно.
• Правило-утилитаризъм — оценява правила по техните общи последствия, а не отделни действия. Действието е правилно, ако следването на правило би довело до най-голяма полза в дългосрочен план.
• Преференциален утилитаризъм — вместо удоволствие, се вземат предвид предпочитанията или желанията на хората (защитници: R. M. Hare, Peter Singer). Полезността се измерва като удовлетворяване на предпочитания.
• Негативен утилитаризъм — центрира се върху минимизирането на страданието вместо увеличаването на удоволствието.
• Тотален срещу среден — при тоталния се цели максимизиране на общата полезност (сума), при средния — максимизиране на средната полезност на човек.

Кратка историческа справка

Два от най-известните класически утилитаристи са Джеръми Бентъм и Джон Стюарт Мил. Бентъм формулира идеята почти като kalkulus на удоволствието (felicific calculus) — количествен подход към полезността. Мил доразви теорията, като отдели качеството на удоволствията („по-висши“ и „по-ниски“ удоволствия) и защити идеята за индивидуални свободи, които обикновено допринасят за общото благополучие.

Практически приложения

• Политика и обществена етика: политики, които целят максимална полза за населението (например социални програми, данъчна политика).
• Здравеопазване и биоетика: разпределение на ресурсите (QALY — quality-adjusted life years), приоритети за лечение, решения при кризи.
• Икономика и стопанство: cost–benefit анализ, оценка на обществените проекти и регулации.
• Екологична етика: оценка на дългосрочни последствия върху бъдещите поколения и биоразнообразието.
• Технологии и ИИ: при моделиране на цели и ценности, където се търси общо благо и минимизиране на вредата.

Типични примери

Класическия „тролей“ (trolley problem) илюстрира конфликта между действия, които максимизират общата полза (спасяване на повече хора) и други морални съображения (права на индивида). В здравеопазването пример е избор между спасяване на един пациент с високи разходи и няколко пациенти с по-ниски разходи за лечение — утилитаризмът често предпочита варианта с по-голяма обща полза.

Критики и ограничения

• Проблем със справедливостта: утилитаризмът може да оправдае нарушаване на индивидуални права в името на по-голямата полза (например жертване на малцинство за благото на мнозинството).
• Трудност при измерване: как да се сравняват и сложат субективни усещания, предпочитания и бъдещи последици; проблем на интерперсоналната сравнимост на полезността.
• Предвидимост и отговорност: резултатите често са несигурни; дали е справедливо да се отговаря за последствия, които не могат да се предвидят?
• Морална интуиция: понякога интуитивно възприемаме като грешно действия, които утилитаризмът би оправдал (например лъжата или присвояването на чужда собственост ако води до по-голямо общо благо).
• Теоретични реакции: защитниците отговарят с правила, които защитават права и доверие (rule utilitarianism), или ограничават приложението чрез други морални принципи.

Какво да запомним

Утилитаризмът предлага привлекателен и практичен критерий — да се избира това, което увеличава щастието и намалява страданието. В същото време среща сериозни етични и практични предизвикателства. В ежедневните и политическите решения е полезно да се комбинират утилитарни съображения с внимание към права, справедливост и дългосрочни последствия, за да се постигне балансиран и отговорен подход.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява утилитаризмът?

В: Откъде идва думата "утилитаризъм"?

В: Как се наричат в утилитаризма нещата, които увеличават човешкото благополучие или щастие?

В: Това включва ли само щастието, причинено от едно действие?

В: Каква е общата теория на утилитаризма?

В: Възможно ли е нещо да бъде едновременно етично и неетично според утилитаризма?

Търсене по буква