Метод на проба-грешка

Пробите и грешките са примитивен метод за решаване на проблеми. Той се характеризира с многократни и разнообразни опити, които продължават до постигане на успех или докато агентът спре да опитва. Това е несистематичен метод, при който не се използват прозрения, теория или организирана методология.

Според У. Х. Торп терминът е измислен от К. Лойд Морган след изпробването на подобни фрази "проба и провал" и "проба и практика". Според канона на Морган поведението на животните трябва да се обяснява по възможно най-простия начин. Там, където поведението изглежда предполага висши психични процеси, то може да се обясни с учене чрез проба и грешка. Пример за това е умелият начин, по който неговият териер Тони отваря градинската порта, лесно разбираем като проницателен акт от човек, който вижда крайното поведение. Лойд Морган обаче е наблюдавал и записвал поредицата от приближения, чрез които кучето постепенно е усвоило реакцията, и може да докаже, че за обяснението ѝ не е необходима проницателност.

Едуард Торндайк показва как да се управлява експеримент с проба и грешка в лабораторията. В известния му експеримент котка е поставена в поредица от кутии с пъзели, за да се изследва законът за ефекта при ученето. Той начертава криви на учене, които записват времето за всеки опит. Основното наблюдение на Торндайк е, че ученето се насърчава от положителните резултати, което по-късно е усъвършенствано и разширено от оперантното обуславяне на Б. Ф. Скинър.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е проба и грешка?

Въпрос: Кой е автор на термина "проба и грешка"?

В: Какво представлява канонът на Морган?

В: Как е свързано ученето чрез проба и грешка с поведението на животните?

В: Какво включва известният експеримент на Торндайк?

В: Какво наблюдава Торндайк по време на експеримента си за ученето?

Въпрос: Кой уточнява и разширява наблюденията на Торндайк за ученето и положителните резултати?

Търсене по буква