Трилемата: проблемът на злото — Епикур и Хюм за всемогъщия Бог

Трилемата: проблемът на злото — Анализ на Епикур и Хюм за всемогъщия Бог; исторически произход, ключови аргументи и съвременни философски отговори.

Трилемата е труден избор, при който има три различни възможности и всяка от тях изглежда неблагоприятна. Тя е философски проблем, който често се използва за да опише напрежението между атрибутите, приписвани на бог (всемогъщ, всеблаг) и наличието на зло в света.

Една от най-ранните употреби на определението за трилема е тази на гръцкия философ Епикур, който казва, че няма всемогъщ и всеблаг Бог. Дейвид Хюм обобщава тази трилема по следния начин:

1. Ако Бог не е в състояние да предотврати злото, значи той не е всемогъщ.
2. Ако Бог не желае да предотврати злото, значи не е всеблаг.
3. Ако Бог иска и може да предотврати злото, тогава защо то съществува?

Въпреки че традиционно се приписва на Епикур, се предполага, че всъщност може да е дело на ранен скептик, вероятно Карнеад.

Във философските изследвания дискусиите и дебатите, свързани с тази трилема, често се наричат "проблем на злото".

Произход и значение

Формулировката, приписвана на Епикур и популяризирана от Хюм, цели да покаже логическия конфликт между следните три твърдения: Бог е всемогъщ (може да премахне злото), Бог е всеблаг (иска да премахне злото) и злото съществува. Ако и двете първи са верни, логичното очакване е злото да не съществува; следователно присъствието на зло подлага на съмнение поне едно от тези твърдения. Този извод няма единствено историческо значение — той и днес е централна тема в религиозната философия, теологията и философията на религията.

Различни форми на проблема на злото

В съвременната литература проблемът на злото се дели обикновено на две форми:

• Логическият проблем на злото — твърди, че съвместимостта между всемогъщ, всеблаг и съществуващо зло е логически невъзможна. Ако аргументът е правилен, това означава, че такива три характеристики не могат да бъдат едновременно верни.
• Евристичният (или евиденционен) проблем на злото — не търси логическо противоречие, а показва, че количеството и видът на злото в света дават по-голяма вероятност Бог да не съществува, или че представянето за Бог трябва да бъде значително променено.

Основни отговори и защитни стратегии (теодиции и дефенсъри)

Философите и теолозите са предложили няколко основни подхода, които да разрешат или смекчат трилемата:

• Свободата на волята — една от най-разпространените защити: зло е резултат от свободните действия на разумни същества. Бог може да позволи зло, за да даде свобода, която има ценна морална стойност. Този аргумент обаче има трудности при обясняване на природни бедствия и страдания, които не са резултат от човешки избор.
• Душеобразуващият (soul-making) модел — според този подход страданията и изпитанията са необходими за морално и духовно развитие. Бог допуска зло като средство за възпитание и усъвършенстване.
• Свобода и ограничена всемогъщост — някои мислители предлагат да променим представата за всемогъщост: Бог може да бъде могъщ, но не по такъв начин, че да противоречи на логиката или да премахва свобода и естествени закони.
• Скептичен теизъм — твърди, че човешките познавателни ограничености пречат да разберем причините, поради които Бог допуска определени злини; не можем да заключим сигурно, че злото противоречи на Божията благост.
• Отказ от традиционните атрибути — някои религиозни или философски позиции приемат, че представата за Бог трябва да бъде преосмислена (например процесната теология или деизмът), или отричат персоналния Бог, за да премахнат конфликта.

Съвременни аргументи и контрааргументи

Съвременните дебати са комплексни: защитниците често развиват по-фини версии на горните защитни линии, комбинират аргументи и се опират на научни и морални наблюдения. Критиците пък подчертават:

• непропорционалността на страданието — много злини изглеждат не само неизбежни, но и случаят, че страданието е твърде голямо и често без морална цел;
• смущаващото безразличие — някои природни злини и рискове не могат лесно да бъдат обяснени чрез човешка свобода;
• ограничеността на теодициите — те може да работят за някои видове зло, но не задоволяват при всички явления.

Значение за вярата и атеизма

Трилемата е важна не само като логическа задача, но и като фактор, който влияе върху религиозната вяра, агностицизма и атеизма. Някои хора намират аргументите за несъвместимост между традиционния Бог и злото за достатъчно силни, за да ги откажат от теизма; други намират удовлетворителни отговори в теодициите или приемат, че въпросът изисква повече смирение и мистериозност.

Заключение

Трилемата/проблемът на злото остава централна и животрептяща тема в философията на религията. Тя провокира въпроси за природата на морала, свободата, Бога и човешкото страдание. Нито едно от предложените решения не е универсално прието, но всеки отговор разкрива различни аспекти на това защо да се грижим за връзката между божественото и злото в света.

Въпроси и отговори

В: Какво е трилема?

В: Кой е този, който пръв използва понятието трилема?

В: Какво представлява трилемата, обобщена от Дейвид Хюм?

О: Според Дейвид Хюм трилемата е следната: Ако Бог не е в състояние да предотврати злото, значи той не е всемогъщ. Ако Бог не желае да предотврати злото, тогава той не е всеблаг. Ако Бог и желае, и може да предотврати злото, тогава защо то съществува?

Въпрос: Какво представлява "проблемът за злото" във философията?

Въпрос: Кой друг освен Епикур е бил сочен като възможен автор на трилемата?

В: Какъв е аргументът срещу съществуването на всемогъщ и всеблаг Бог, основан на трилемата?

Въпрос: Какво е значението на трилемата във философията?

Търсене по буква