SS Andrea Doria е италиански океански лайнер или пътнически кораб. Той е собственост на корабна компания, наречена Italian Line. Твърди се, че това е най-големият, най-бързият, най-безопасният и най-красивият кораб в Италия след Втората световна война. Той е можел да превозва 1221 пътници и 563 души екипаж.

Проектиране и строеж

Корабът е построен от корабостроителницата Ansaldo в Генуа, Италия. Спуснат е на вода на 16 юни 1951 г., а първото му плаване е на 14 януари 1953 г. Andrea Doria е проектиран като модерен и луксозен трансокеански лайнер с удобства за дълги пътувания между Европа и Северна Америка. Разполага с просторни обществени салони, модерни каюти и съвременни навигационни системи за своето време. Корабът е със значителна товароподемност и с висока скорост за началото на 50-те години на XX век.

Сблъсък и потъване (1956)

На 25 юли 1956 г. Andrea Doria се сблъсква с MS Stockholm, плаващ в Атлантическия океан в района на остров Нантъкет (Massachusetts, САЩ). Инцидентът става през нощта при ограничена видимост поради мъгла. Комбинация от човешки грешки, непълна комуникация и грешни маневри от екипажите на двата кораба води до сблъсък, при който носът на Stockholm прониква дълбоко в страничната част на Andrea Doria, причинявайки голяма пробойна и силен крен на дясно (към звездечния борд).

По това време на борда на Andrea Doria се намират 1134 пътници и 572 души екипаж. След удара корабът остава на повърхността приблизително 11 часа, но наклонът и наводняването стават необратими и в крайна сметка той потъва в ранните часове на следващия ден, 26 юли 1956 г. Stockholm оцелява, въпреки че накърненият ѝ нос е сериозно повреден и по-късно е ремонтиран.

Спасителни операции и жертви

Спасителните операции се координират бързо от екипажа на самите кораби, помощни търговски съдове и службите за морско спасяване в САЩ. Благодарение на сработените действия и помощта на близки кораби повечето хора на борда са евакуирани. От общо 1706 души на борда на Andrea Doria (пътници и екипаж) около 1 660 са спасени; има и загинали при инцидента — жертви, които загубват живота си по време на сблъсъка или при евакуацията.

Последствия и наследство

Корабокрушението на Andrea Doria е едно от най-известните морски произшествия в средата на XX век и довежда до редица разследвания. Инцидентът подчертава необходимостта от по-добра радиолокационна и комуникационна практика, по-ясни правила за разминяване и по-добра координация при лоши метеорологични условия. Случаят също така привлича внимание към безопасността на пътническите кораби и процедурите за евакуация.

Потъването на Andrea Doria често се описва като краят на епоха: това е последният голям океански лайнер, който потъва, преди пътуването със самолет да стане широко разпространено и предпочитано за трансокеански превози. Останките на кораба лежат на дъното на Атлантическия океан на дълбочина от около 70–75 метра и оттогава са обект на множество гмуркания и спасителни опити; мястото остава интересно, но и опасно за подводни изследователи заради условията и структурната нестабилност на останките.

Самият сблъсък и последвалите операции оставят трайна следа в морската история и служат като предмет на множество документи, проучвания и мемоари от участници и спасители.