Сонет

Сонетът (на италиански: sonetto) е вид стихотворение. Дължината му е 14 реда и е написан в рима.

Сонетът се появява за първи път в Италия през Средновековието и е широко използван през Ренесанса. Първият поет, известен със сонетите си, е Джакомо да Лентини, живял през XIII в. След него много поети започват да пишат сонети. Двама забележителни от тях са Данте Алигиери и Гуидо Кавалканти.

Италианският поет Петрарка е известен със своите сонети. Той е бил много популярен и много поети са подражавали на стиховете му. Франсиско де Саа де Миранда въвежда тази форма в португалската литература.

Томас Уайът и Хенри Хауърд, граф на Съри в Англия. Дори в далечна Полша сонети пишат Ян Кохановски, Миколай Шемп Шаржински и Себастиан Грабовецки. Често срещано явление е поетите да пишат сонети в свързани серии, наречени "сонетни поредици", за да разкажат някаква история, често за любовна афера. Микеланджело, известен скулптор и художник, също пише сонети. Той ги разменя с Витория Колона. Поетите в други страни бързо възприемат сонета и сонетната поредица. Уилям Шекспир пише най-известните сонети в английската литература, въпреки че други поети от неговото време, като Бен Джонсън, Едмънд Спенсър, Майкъл Дрейтън и Самюъл Даниел, също пишат сонетни поредици.

По-късно английски поети като Джон Дон, Джон Милтън, Уилям Уърдсуърт, Пърси Бийш Шели и Джон Кийтс пишат сонети, на които се възхищават и изучават и до днес. В Съединените щати Хенри Уодсуърт Лонгфелоу и Ема Лазарус пишат сонети.

Строгата римова схема на сонета излиза от мода през ХХ век, но някои съвременни поети все още ги пишат понякога. Една Сейнт Винсънт Милей е една от съвременните поетеси, пишещи на английски език, която често използва сонетната форма. Съвременните поети често променят традиционните ритми и римни модели на сонета, понякога радикално.

В традиционния "английски" или "шекспиров" сонет първите дванадесет реда са разделени на три групи ("строфи") от по четири реда, наречени "четиристишия". Последните два реда обикновено се римуват и образуват "римуван куплет", който завършва стихотворението, като обобщава историята, разказана в предишните четиристишия. В традиционния "италиански" или "петрарховски" сонет стихотворението се разделя на група от осем реда ("октава"), последвана от група от шест реда ("сестета").

Буквите от азбуката се използват, за да се покаже моделът на римите или "схемата на римите" в 14-те реда на сонета. Схемата на римите

• a-b-a-b, c-d-c-d, e-f-e-f, g-g

е типичният модел на "английския" сонет. Схемата на римите

• a-b-b-a, a-b-b-a, c-d-e-c-d-e

е типичен за "италиански" сонет. Въпреки това римите на сестета в италианските сонети могат да варират в широки граници: cdcdcd, cddcdd и т.н. Схемата abba abba cde edc се среща много рядко, но нейната завършваща последователност cde edc вероятно е била източник за строфата abccba на Робърт Браунинг. Тя е използвана в стихотворението "Среща през нощта". Друг модел е Спенсеровият сонет, измислен от Едмънд Спенсър. Той се състои от a-b-a-b, b-c-b-c, c-d-c-d, e-e.

Сонетите могат да бъдат свързани в корона от сонети. В такава поредица последният ред на първия сонет се повтаря като първи ред на втория, а понякога тези редове съставят друг сонет. Словенският поет Франце Прешерен е запомнен най-вече със своя "Венец от сонети", който е пример за венец от сонети.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява сонетът?

В: Кой е първият поет, известен със сонетите си?

В: Кой популяризира формата на сонетите?

Въпрос: Колко реда има в един традиционен "английски" или "шекспиров" сонет?

В: Каква е схемата на римите в английския сонет?

В: Кой е написал някои известни сонети на английски език?

Търсене по буква