Сонет — определение, история, форми и римни схеми

Открийте всичко за сонета: определение, история, форми, римни схеми и ключови автори — от Петрарка и Данте до Шекспир и съвременни поети.

Автор: Leandro Alegsa

Сонетът (на италиански: sonetto) е вид лирично стихотворение с фиксирана дължина от 14 реда, обикновено с определена римна схема и метричен ритъм. Традиционно сонетът се използва за изразяване на интимни, философски или любовни теми, макар да е прилаган и към широк кръг мотиви.

Произход и историческо развитие

Сонетът се появява за първи път в Италия през Средновековието и процъфтява през Ренесанса. Смятат, че първият поет, известен със сонетите си, е Джакомо да Лентини (Giacomo da Lentini), живял през XIII в. След него формацията се развива в рамките на течението dolce stil novo, където важна роля играят Данте Алигиери и Гуидо Кавалканти.

Италианският поет Петрарка (Francesco Petrarca) дава класическа форма и съдържание на сонета чрез своя цикъл (Canzoniere), превръщайки се във вдъхновение за голям брой последващи автори. В Португалия формата е въведена от Франсиско де Саа де Миранда.

Формата бързо се разпространява из Европа: в Англия ранните адаптации са свързани с Томас Уайът и Хенри Хауърд, граф на Съри в Англия. В Полша сонетът е приеман и обработван от автори като Ян Кохановски, Миколай Шемп Шаржински и Себастиан Грабовецки. В Италия писатели и художници като Микеланджело обменят сонети с обществено-литературни личности като Витория Колона.

В английската традиция най-известният пример е Уилям Шекспир, чиято колекция от 154 сонета остава еталон. Други английски автори като Бен Джонсън, Едмънд Спенсър, Майкъл Дрейтън и Самюъл Даниел също развиват формата. По-късни класици — Джон Дон, Джон Милтън, Уилям Уърдсуърт, Пърси Бийш Шели и Джон Кийтс — пишат сонети, които и до днес се изучават и възхваляват.

В Съединените щати формацията е използвана от поети като Хенри Уодсуърт Лонгфелоу и Ема Лазарус. През ХХ век строгите римни и метрични изисквания губят от своята доминантност, но много съвременни поети продължават да използват традиционни или адаптирани варианти. Един вид пример за модерна използваемост на формата на английски е Една Сейнт Винсънт Милей.

Структура и метрични особености

Най-разпространените класически форми на сонета са:

  • Италиански (петрархов) сонет — разделя се на октава (8 реда) и сестета (6 реда). Октава обикновено представя проблем или ситуация, а сестетата предлага решение или размисъл — често с характерен обрат (volta) между двете части. В италианския оригинал редовете обикновено са в хендекaсилебична (11-срична) метрика.
  • Английски (шекспиров) сонет — съставен от три строфи (четиристишия) и завършващ двуред (римуван куплет), който често обобщава или „завърта“ темата. Традиционно се пише в ямбичен петстоп (iambic pentameter) — тоест пет ямбични стопа на ред.
  • Спенсъров (Spenserian) сонет — модел с преплетени рими (a-b-a-b, b-c-b-c, c-d-c-d, e-e), измислен от Едмънд Спенсър за по-голяма връзка между строфите.

Метричните традиции варират: в италианския и романските езици се използват има различни слогови системи (напр. хендекса), докато в английската школа доминантна е ямбичната петстъпка. При превод и адаптация на сонети често възниква конфликт между ритъм, рима и смисъл.

Volta (буквално „обръщане”) е ключов елемент в класическия сонет — мястото, където стихотворението променя тон, перспектива или решава поставения проблем. В петрарховия модел волтата обикновено настъпва между октава и сестета; в шекспировия — често преди последния куплет.

Римни схеми

За да се опише моделът на римите в един сонет, традиционно се използват букви от азбуката. Няколко примера:

  • a-b-a-b, c-d-c-d, e-f-e-f, g-g — типичен за "английския" сонет (шекспиров модел)
  • a-b-b-a, a-b-b-a, c-d-e-c-d-e — класически "италиански" (петрархов) модел; римите в сестетата обаче могат да варират: cdcdcd, cddcdd и др.

Схемата abba abba cde edc се среща рядко, но се използва в някои варианти — завършващата последователност cde edc е била източник за строфата abccba, използвана от Робърт Браунинг в неговото стихотворение "Среща през нощта". Друг използван модел е Спенсеровият (описан по-горе).

Форми и вариации

Освен класическите италиански и английски модели, съществуват и по-редки или модерни модификации:

  • Короната от сонети — поредица от свързани сонети, при която последният ред на един сонет става първи ред на следващия. В някои варианти крайните редове на всички сонети са подредени, за да образуват допълнителен сонет.
  • Венец от сонети — специален вид корона; пример е "Венец от сонети" на словенския поет Франце Прешерен, където формата достига висока степен на конструктивна сложност.
  • Куртал сонет — съкратена форма, разработена от Джерард Менли Хопкинс (Gerard Manley Hopkins), с по-кратка структура, но запазваща духа на сонета.
  • Свободни и експериментални сонети — през ХХ и ХХI век много поети нарушават строгите римни и метрични правила, експериментират с размерите, римите и даже с визуалния изглед на текста.

Сонетните поредици

Често поетите свързват сонетите в серия (сонетна поредица), за да развият дълга нарация или мотивна линия — най-често любовна. Примери: цикълът на Петрарка, шекспировата поредица от 154 сонета, както и творби на много ренесансови и барокови автори. Понякога поредиците имат ясно драматургичен ред и проследяват взаимоотношения, вътрешни борби или философски търсения.

Практически бележки за писане и превод

При писане на сонет е полезно да се отбележат следните елементи: ясно разделение на мисловните части (в пета-италианския модел — октава/сестета; в шекспировия — трите четиристишия и куплетът), очаквана точка на "volta", избиране на метрична скала (ямбичен петстъп при английския) и римна стратегия. При превод от един език на друг задачата често е да се балансират смисъл, ритъм и рима — компромиси са често неизбежни.

Заключение

Сонетът е форма с богата история и изключителна гъвкавост: от строги римно-метрични конструкции в Ренесанса до съвременни експерименти. Неговата кратка, но концентрирана структура го прави идеален за интензивно емоционално и интелектуално изразяване. Традицията е оставила множество шедьоври и техники, които и днес вдъхновяват автори по целия свят.

Ема Лазарус, поетесата, която пише "Новият колосZoom
Ема Лазарус, поетесата, която пише "Новият колос

Франсиско де Са де Миранда, поетът, който пренася сонета от Италия в ПортугалияZoom
Франсиско де Са де Миранда, поетът, който пренася сонета от Италия в Португалия

Сонет 1, Уилям ШекспирZoom
Сонет 1, Уилям Шекспир

Шестима тоскански поети, сред които Франческо Петрарка и Данте АлигиериZoom
Шестима тоскански поети, сред които Франческо Петрарка и Данте Алигиери

Въпроси и отговори

В: Какво представлява сонетът?


О: Сонетът е вид стихотворение, което се състои от 14 реда и е написано в рима.

В: Кой е първият поет, известен със сонетите си?


О: Джакомо да Лентини е първият поет, известен със сонетите си, живял през XIII век.

В: Кой популяризира формата на сонетите?


О: Италианският поет Петрарка популяризира формата на сонетите.

Въпрос: Колко реда има в един традиционен "английски" или "шекспиров" сонет?


О: Традиционният "английски" или "шекспиров" сонет има 12 реда.

В: Каква е схемата на римите в английския сонет?


О: Схемата на римуване на английския сонет е a-b-a-b, c-d-c-d, e-f-e-f, g-g.

В: Кой е написал някои известни сонети на английски език?


О: Уилям Шекспир е автор на някои известни сонети на английски език, както и други поети като Бен Джонсън, Едмънд Спенсър, Майкъл Дрейтън и Самюъл Даниел.

В: Какъв вид стихотворение е венец от сонети? О: Короната от сонети е поредица от свързани стихотворения, в които последният ред от едно стихотворение се повтаря като първи ред от друго стихотворение.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3