Сонет — определение, история, форми и римни схеми
Открийте всичко за сонета: определение, история, форми, римни схеми и ключови автори — от Петрарка и Данте до Шекспир и съвременни поети.
Сонетът (на италиански: sonetto) е вид лирично стихотворение с фиксирана дължина от 14 реда, обикновено с определена римна схема и метричен ритъм. Традиционно сонетът се използва за изразяване на интимни, философски или любовни теми, макар да е прилаган и към широк кръг мотиви.
Произход и историческо развитие
Сонетът се появява за първи път в Италия през Средновековието и процъфтява през Ренесанса. Смятат, че първият поет, известен със сонетите си, е Джакомо да Лентини (Giacomo da Lentini), живял през XIII в. След него формацията се развива в рамките на течението dolce stil novo, където важна роля играят Данте Алигиери и Гуидо Кавалканти.
Италианският поет Петрарка (Francesco Petrarca) дава класическа форма и съдържание на сонета чрез своя цикъл (Canzoniere), превръщайки се във вдъхновение за голям брой последващи автори. В Португалия формата е въведена от Франсиско де Саа де Миранда.
Формата бързо се разпространява из Европа: в Англия ранните адаптации са свързани с Томас Уайът и Хенри Хауърд, граф на Съри в Англия. В Полша сонетът е приеман и обработван от автори като Ян Кохановски, Миколай Шемп Шаржински и Себастиан Грабовецки. В Италия писатели и художници като Микеланджело обменят сонети с обществено-литературни личности като Витория Колона.
В английската традиция най-известният пример е Уилям Шекспир, чиято колекция от 154 сонета остава еталон. Други английски автори като Бен Джонсън, Едмънд Спенсър, Майкъл Дрейтън и Самюъл Даниел също развиват формата. По-късни класици — Джон Дон, Джон Милтън, Уилям Уърдсуърт, Пърси Бийш Шели и Джон Кийтс — пишат сонети, които и до днес се изучават и възхваляват.
В Съединените щати формацията е използвана от поети като Хенри Уодсуърт Лонгфелоу и Ема Лазарус. През ХХ век строгите римни и метрични изисквания губят от своята доминантност, но много съвременни поети продължават да използват традиционни или адаптирани варианти. Един вид пример за модерна използваемост на формата на английски е Една Сейнт Винсънт Милей.
Структура и метрични особености
Най-разпространените класически форми на сонета са:
- Италиански (петрархов) сонет — разделя се на октава (8 реда) и сестета (6 реда). Октава обикновено представя проблем или ситуация, а сестетата предлага решение или размисъл — често с характерен обрат (volta) между двете части. В италианския оригинал редовете обикновено са в хендекaсилебична (11-срична) метрика.
- Английски (шекспиров) сонет — съставен от три строфи (четиристишия) и завършващ двуред (римуван куплет), който често обобщава или „завърта“ темата. Традиционно се пише в ямбичен петстоп (iambic pentameter) — тоест пет ямбични стопа на ред.
- Спенсъров (Spenserian) сонет — модел с преплетени рими (a-b-a-b, b-c-b-c, c-d-c-d, e-e), измислен от Едмънд Спенсър за по-голяма връзка между строфите.
Метричните традиции варират: в италианския и романските езици се използват има различни слогови системи (напр. хендекса), докато в английската школа доминантна е ямбичната петстъпка. При превод и адаптация на сонети често възниква конфликт между ритъм, рима и смисъл.
Volta (буквално „обръщане”) е ключов елемент в класическия сонет — мястото, където стихотворението променя тон, перспектива или решава поставения проблем. В петрарховия модел волтата обикновено настъпва между октава и сестета; в шекспировия — често преди последния куплет.
Римни схеми
За да се опише моделът на римите в един сонет, традиционно се използват букви от азбуката. Няколко примера:
- a-b-a-b, c-d-c-d, e-f-e-f, g-g — типичен за "английския" сонет (шекспиров модел)
- a-b-b-a, a-b-b-a, c-d-e-c-d-e — класически "италиански" (петрархов) модел; римите в сестетата обаче могат да варират: cdcdcd, cddcdd и др.
Схемата abba abba cde edc се среща рядко, но се използва в някои варианти — завършващата последователност cde edc е била източник за строфата abccba, използвана от Робърт Браунинг в неговото стихотворение "Среща през нощта". Друг използван модел е Спенсеровият (описан по-горе).
Форми и вариации
Освен класическите италиански и английски модели, съществуват и по-редки или модерни модификации:
- Короната от сонети — поредица от свързани сонети, при която последният ред на един сонет става първи ред на следващия. В някои варианти крайните редове на всички сонети са подредени, за да образуват допълнителен сонет.
- Венец от сонети — специален вид корона; пример е "Венец от сонети" на словенския поет Франце Прешерен, където формата достига висока степен на конструктивна сложност.
- Куртал сонет — съкратена форма, разработена от Джерард Менли Хопкинс (Gerard Manley Hopkins), с по-кратка структура, но запазваща духа на сонета.
- Свободни и експериментални сонети — през ХХ и ХХI век много поети нарушават строгите римни и метрични правила, експериментират с размерите, римите и даже с визуалния изглед на текста.
Сонетните поредици
Често поетите свързват сонетите в серия (сонетна поредица), за да развият дълга нарация или мотивна линия — най-често любовна. Примери: цикълът на Петрарка, шекспировата поредица от 154 сонета, както и творби на много ренесансови и барокови автори. Понякога поредиците имат ясно драматургичен ред и проследяват взаимоотношения, вътрешни борби или философски търсения.
Практически бележки за писане и превод
При писане на сонет е полезно да се отбележат следните елементи: ясно разделение на мисловните части (в пета-италианския модел — октава/сестета; в шекспировия — трите четиристишия и куплетът), очаквана точка на "volta", избиране на метрична скала (ямбичен петстъп при английския) и римна стратегия. При превод от един език на друг задачата често е да се балансират смисъл, ритъм и рима — компромиси са често неизбежни.
Заключение
Сонетът е форма с богата история и изключителна гъвкавост: от строги римно-метрични конструкции в Ренесанса до съвременни експерименти. Неговата кратка, но концентрирана структура го прави идеален за интензивно емоционално и интелектуално изразяване. Традицията е оставила множество шедьоври и техники, които и днес вдъхновяват автори по целия свят.

Ема Лазарус, поетесата, която пише "Новият колос

Франсиско де Са де Миранда, поетът, който пренася сонета от Италия в Португалия

Сонет 1, Уилям Шекспир

Шестима тоскански поети, сред които Франческо Петрарка и Данте Алигиери
Въпроси и отговори
В: Какво представлява сонетът?
О: Сонетът е вид стихотворение, което се състои от 14 реда и е написано в рима.
В: Кой е първият поет, известен със сонетите си?
О: Джакомо да Лентини е първият поет, известен със сонетите си, живял през XIII век.
В: Кой популяризира формата на сонетите?
О: Италианският поет Петрарка популяризира формата на сонетите.
Въпрос: Колко реда има в един традиционен "английски" или "шекспиров" сонет?
О: Традиционният "английски" или "шекспиров" сонет има 12 реда.
В: Каква е схемата на римите в английския сонет?
О: Схемата на римуване на английския сонет е a-b-a-b, c-d-c-d, e-f-e-f, g-g.
В: Кой е написал някои известни сонети на английски език?
О: Уилям Шекспир е автор на някои известни сонети на английски език, както и други поети като Бен Джонсън, Едмънд Спенсър, Майкъл Дрейтън и Самюъл Даниел.
В: Какъв вид стихотворение е венец от сонети? О: Короната от сонети е поредица от свързани стихотворения, в които последният ред от едно стихотворение се повтаря като първи ред от друго стихотворение.
обискирам