Соната за две пиана и ударни инструменти на Бела Барток (1937–38)

Соната за две пиана и ударни (1937–38) от Бела Барток — драматична, експериментална творба с необичайна инструментовка, глисанди, нощни сцени и оживени танцови контрасти.

Сонатата за две пиана и ударни инструменти е важна и необичайна композиция на унгарския композитор Бела Барток, написана през 1937–38 г. Тя се отличава с изключителна оркестрация за малък състав: двама пианисти и двама перкусионисти, което създава богат контраст в звука и представлява предизвикателство както технически, така и артистично.

Инструментация и изпълнителски указания

За изпълнението са необходими четирима изпълнители: двама пианисти (по едно пиано всеки) и двама перкусионисти, които между тях свирят на следните инструменти:

• три тимпана (плустрирани за глисандо),
• ксилофон,
• един страничен барабан с капси и един без капси,
• окачен чинел и чифт чинели,
• басов барабан,
• триъгълник и тамтам.

Във въведението към партитурата Барток дава много точни указания за начина на свирене, видовете биещи средства (различни видове палки и чукчета) и за разположението на инструментите на сцената. Това помага за баланса между силните пиана и ударните и за постигане на желаните темброви ефекти.

Структура и характер на движенията

Сонатата има три части в традиционната бърза–бавна–бърза схема, като първата част започва с бавно въведение. Основни характеристики:

• Първа част: съдържа бавно въведение и по-нататък бърз епизод в почти сонатна форма; забележителен е ефектът на тимпаните, които понякога свирят глисандо, т.е. височината на нотите се плъзга нагоре или надолу. За това е необходимо изпълнителят да използва тимпани с педали.
• Втора част: бавна, с мрачна, но наситена атмосфера — типично „нощно“ звучене в стила на Барток, в което често могат да се доловят звукови картини, напомнящи природни или насекомоподобни звуци през нощта. Тази част развива напрежение и включва деликатни ефекти (например множество глисанди на пианото).
• Трета част: контрастира с втората — по-жива, танцувална и енергична, с ритмична острота и ярки перкусионни акценти.

Общата продължителност на произведението е около 25–30 минути, в зависимост от темпото и интерпретацията.

Значение, изпълнения и записи

Премиерата на сонатата е в Базел през 1938 г., като композиторът свири на едно пиано, а съпругата му Дита изпълнява на другото. Ударните части са изпълнени от Фриц Шийзер и Филип Рюлиг. Произведението бързо печели популярност и оттогава се смята за едно от най-известните и най-иновативни камерни произведения на Барток.

Барток направи и алтернативни аранжировки и ревизии за различни състави; от време на време се срещат и версии, в които ударните са адаптирани за по-големи инструментални групи или са съпроводени от оркестър, но най-често и до днес творбата се изпълнява в оригиналния ѝ състав – две пиана и ударни.

Изпълнението на този репертоар изисква изключителна техническа точност, синхрон между пианистите и перкусионистите, и добре премислена динамика за постигане на баланс и прозрачност. Поради това произведението е любимо предизвикателство за камерни ансамбли и често е включвано в програмите на фестивали и конкурси.

Стил и влияния

В сонатата личат характерни белези на зрялото творчество на Барток: съчетание на модерни хармонични ресурси, остри ритмични модели, употреба на фолклорни елементи (често трансформирани) и силно акцентен, перкусионен подход към тембъра. Неговият интерес към необичайни звукови комбинации и подробно указание за изпълнение правят творбата важен пример за експериментална камерна музика от първата половина на XX век.

За слушателя

При прослушване следете контраста между „гласа“ на пианата и ударните, внимателно слушайте ефектите като тимпанното глисандо и финия диалог между инструментите в бавната част. Творбата предлага и драматични моменти, и игриви танцови епизоди — добра отправна точка за опознаване на света на Барток извън симфоничните и солови му произведения.

Сонатата остава едно от най-оригиналните и изпълняваните произведения на Барток и продължава да вдъхновява изпълнители и слушатели със своята новаторска звукова палитра и строг, но изразителен музикален език.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Сонатата за две пиана и ударни инструменти?

В: Колко изпълнители са необходими за изпълнението на тази соната?

В: На какви инструменти свирят двамата перкусионисти?

Въпрос: Колко части има сонатата?

В: Първото пиано свири ли глисандо в някоя от частите?

В: Кой изпълнява сонатата, когато тя е изпълнена за първи път в Базел през 1938 г.?

Въпрос: Има ли оркестрова версия на това произведение?

Търсене по буква