Sic ([sic]) — значение, произношение и употреба в цитати

Sic — значение, произношение и употреба в цитати: научете кога и как се използва [sic], правилно произнасяне и примери за дословно цитиране.

Sic е латинска дума, която означава "така", "по този начин" или "като такъв". В писмен вид тя се поставя в квадратни скоби и обикновено се форматира в курсив — [sic] — за да покаже, че неправилен или необичаен правопис, фрази, пунктуация или друг цитиран материал са копирани дословно (дума по дума) от оригиналния източник и че грешката не е допусната от цитиращия.

Произношение

В оригиналния латински думата се произнася /sik/ (приблизително като английската дума "sick" /sɪk/). В разговорната английска употреба можете да чуете и произношение /siːk/ ("seek"), но писмената форма [sic] остава стандартът и произношението не е ключово за писменото й приложение. За фонетична информация вижте IPA.

Как и къде се използва

• Поставя се веднага след думата, фразата или знака с погрешното или необичайно изписване, например: „He recieved [sic] the letter.”
• Обичайно се оставя в кавичките, за да е ясно, че индикацията се отнася до цитиран материал, а не до редакция извън цитата.
• Целта е да се покаже вярност към източника — че грешката идва от оригинала, а не е печатна или редакторска грешка при цитиращия.

Стилови бележки и допустими вариации

• Форматът [sic] е най-разпространеният. Някои издания предпочитат [sic] без курсив; други използват скоби (sic). Стиловите ръководства могат да изискват едно или друго — важно е последователността в рамките на едно издание.
• Ако грешката е систематична или би била объркваща за читателя, редакторът може вместо [sic] да даде пояснение в бележка под линия или в скоби с кратко уточнение, например [грешка в оригинала].
• Не се препоръчва прекомерната употреба на [sic], особено с цел подигравка. То е инструмент за точност, а не за унижение на автора на източника.

Алтернативи и допълнителни бележки

• Понякога вместо [sic] се използват по-описателни пояснения: [грешка в оригинала], [ориг. изписване] или бележка под линия с напомняне, че цитатът е възпроизведен точно.
• В академични и журналистически текстове е важно да се следва указанията на конкретното стилово ръководство (например издателските правила на списанието или институцията).
• Среща се и употреба на други латински редакторски бележки (напр. recte за предложена корекция), но те са по-специализирани и по-рядко използвани от [sic].

Примери

• Цитат с правописна грешка: „Their recieved [sic] letters arrived yesterday.” — показва, че грешката е в оригиналния текст.
• Български пример: „Той каза, че е отишъл в Парижж [sic].” — маркира очевидно повторение или печатна грешка в източника.
• Ако грешката би затруднила разбирането, може да се добави пояснение: „…, което означава „собственост“ [грешка в оригинала].”

Като обобщение: [sic] е полезен редакторски инструмент за обозначаване на буквени, правописни или смислови отклонения в цитиран текст. Употребявайте го пестеливо и последователно, като имате предвид етиката на цитиране и изискванията на конкретния стил.

Търсене по буква