Национален парк Шуклафанта — тигърски резерват и влажни ливади в Терай

Национален парк Шуклафанта — тигърски резерват в Терай: влажни ливади, миграция на диви животни и уникални гори. Открий природното богатство на Непал.

Националният парк Шуклафанта е защитена зона в Терай в Далечния западен регион на Непал. Обхваща площ от 305 км² (118 кв. мили) и включва открити пасища, смесени гори, речни корита и тропични влажни зони. Паркът се простира по надморска височина от 174 до 1386 м (571 до 4 547 фута). Създаден е през 1976 г. като Кралски резерват за дива природа Шуклафанта, като по-късно е обявен за национален парк. Малка част от резервата лежи северно от магистралата Изток–Запад, която през сухите сезони служи като миграционен коридор за дивите животни към хълмовете Сивалик. Река Сиали образува източната граница на парка, а международната граница с Индия минава по южната и западната му периферия.

В южната част на района, в индийската територия, се намира резерватът Kishanpur Wildlife Sanctuary. Двете защитени зони формират трансграничен комплекс за опазване на големи бозайници, вкл. звено за опазване на тигрите (известно като Сукла Фанта–Кишанпур). Заедно те обхващат големи масиви от наводняеми ливади и прилежащи горски участъци и представляват важна територия за сезонни миграции и размножаване на редица видове. Множеството алувиални равнини и добре развитите влажни зони поддържат типични за региона екосистеми — флора и фауна, адаптирани към периодичното заливаване и засушаване.

Защитената зона е част от екорегиона Тераи–Дуар — савани и пасища и е сред най-добре запазените примери за заливните (наводняеми) ливади в Южна Азия. Тя е важен елемент от по-широкия ландшафт, наричан понякога „дъгата Терай“, който свързва поредица от защитени площи по протежение на подножието на Хималаите.

Флора и фауна

Шуклафанта е характерен с обширните си тревни площади („phanta“), които през влажния сезон се превръщат в заливни ливади. Тези местообитания са изключително важни за тревопасни бозайници и за водолюбивите птици. В парка се срещат голям брой бозайници — сред тях са тигърът, слонът, различни видове елени и антилопи, както и дребни хищници и соматофаги. Особено ценни са популациите на swamp deer (Rucervus duvaucelii), които се възползват от широките ливади.

Равнините и влажните зони привличат множество птици — гнездящи и мигриращи видове, включително водолюбиви птици и редки мигранти. Речните корита и прилежащите гори поддържат и разнообразие от влечуги, амфибии и рибни видове.

Заплахи и мерки за опазване

Основните заплахи за екосистемите на Шуклафанта включват загуба и фрагментация на местообитанията поради селскостопанско разширение, незаконна сеч, прекомерен паша и човешко пресичане на миграционните коридори. Наблюдават се и конфликти между хора и диви животни (например нападения върху добитък и посеви), както и риск от бракониерство на ключови видове.

За опазване на парка се прилагат различни мерки: регулярни патрули и мониторинг, програми за включване на местните общности в управление и охрана, мерки за управление на водния режим и съхраняване на ливадните местообитания. Трансграничното сътрудничество с индийските резерватни райони е важно за поддържане на свързаността и за планиране на общи усилия за опазване на тигъра и други големи видове.

Посещения и туризъм

Шуклафанта е интересна дестинация за наблюдение на дивата природа, особено за любителите на птиците и за фотографи. Най-подходящото време за посещение е през сухия сезон (обикновено октомври–май), когато тревните площи са по-достъпни и животните са по-активни край водните източници. В парка се организират джип сафари, екопътеки с водач, наблюдение на птици и образователни програми с местните общности.

Инфраструктурата за посетители е ограничена и често се базира на малки паркови постове, кътчета за наблюдение и локални квартири или хостели в близките населени места. Посетителите се насърчават да планират пътуването предварително чрез официалните органи по опазване и да следват указанията за безопасност и минимално въздействие върху природата.

Шуклафанта остава ключов участник в усилията за опазване на защитените територии в Терай, благодарение на уникалните си ливади и ролята си в транзитните коридори за диви животни между Непал и Индия.

История

Районът е бил ловно поле за управляващата класа на Непал. През 1969 г. е обявен за кралски ловен резерват. През 1973 г. районът е преобразуван в Кралски резерват Сукла Фанта. Първоначално площта му е 155 км (²60 кв. мили). В края на 80-те години на ХХ в. площта му е увеличена до сегашния размер. През май 2004 г. е добавена буферна зона с дължина 243,5 km ²(94,0 кв. мили). През 2017 г. статутът на защитената територия е променен на национален парк.

Името Suklaphanta идва от името на една от ливадите, намиращи се в защитената зона. Основната пасищна територия, наречена Суклафанта, е най-голямото парче непрекъсната пасищна територия в Непал. Тя обхваща площ от около 16 км²6,2 кв. мили).

Джунглите на националния парк Шуклафанта някога са били територия на древно царство. На някои места все още могат да се видят руини от това царство. Близо до Рани Тал, езеро в парка, все още се намира тухлен пояс. Обиколката на пояса е 1 500 м (59 000 инча). Местните жители го смятат за останки от крепостта на таруския цар Сингпал.

Карта на Резерват и буферна зона Sukla Phanta, Непа

Растения

В парка се срещат около 700 вида растения. Те включват 553 висши растения, 18 птеридофити, 410 двусемеделни и 125 едносемеделни. Пасищата покриват почти половината от растителността в резервата. Основните тревни видове са Imperata cylindrica и Heteropogon contortus. тръстика хагра (Phragmites karka) и Saccharum spontaneum. Те растат в блатата около седемте малки езера. Основният тип гора е сал. Покрай реките растат сал (Khair) и сису (Sissoo). Покриването на ливадите с дървета е основна заплаха за дългосрочното съществуване на основните растения. Дърветата закриват всички треви, растящи под тях, най-вече тези, които се нуждаят от повече слънчева светлина. Семената на дърветата се разпръскват по всички тревни площи. Те покълват предимно в близост до съществуващи дървета. Освен това дърветата спомагат за растежа на сенколюбивите треви и пречат на растежа на слънцелюбивите видове. Този процес на сукцесия обикновено превръща с течение на времето тревните площи в гори.

Imperata cylindrica е един от основните тревни видове, които се срещат във фантата на парка

Животни

Около езерата се простират открити тревни площи и влажни зони. В този район живеят различни видове животни. В реките, езерата и езерцата са регистрирани 28 вида риби и 12 вида влечуги и земноводни. регистрирани. Сред тях са махсеер и роху, крокодил магер, индийски скален питон, гущер монитор, индийска кобра, обикновен крайт и ориенталска плъхозъбка.

Бозайници

Настоящите контролни списъци включват 46 вида бозайници. От тях 18 са защитени от CITES, като бенгалския тигър, индийския леопард, ленивата мечка, блатните елени, слона и хипопотама. Големият еднорог носорог е преместен от националния парк Читван.

Събирането на блатни елени в ливадите на парка е най-голямото в света. Популацията на хипопотама може да е от международно значение. Към 2013 г. в резервата има 2170 блатни елена. През пролетта на 2016 г. за първи път в защитената територия с фотокапан е заснета ръждивочервенакотка.

Птици

Регистрирани са общо 423 вида птици. Паркът е мястото с най-голяма популация на бенгалски кокилобегач в Непал. Той е западната граница на блатно коприварче, храстовидна чучулига на Джердон, русокоса ливадна птица, кестенявоглава чучулига и чучулига на Джердон. За жълтоокото папуняче това е северозападната граница, а за финландския тъкач - източната граница. Това е и най-важното място за редовно зимуване на ходжата. Сред горските птици се срещат петнист бухал, сумрачен бухал, рунтав бухал и ориенталски рогач. Горите са важни и за големия шипобедрен кълвач и белогърбия кълвач. Бял лешояд, тънкоклюн лешояд, малък айдук, сивоглав орел рибар, дропла и русокоса чучулига са гнездящи обитатели. Летни посетители са сарудовият жерав, рисуваният щъркел и щиглецът. Големият гребенест дрозд, белочелата водна кокошка, ръждивоопашатата мухоловка и русокосата мухоловка са зимни посетители, но не са често срещани.

По време на проучване, проведено през януари 2005 г., бяха регистрирани общо 19 храстовидни птици на Ходжсън. Година по-късно, през 2006 г., са регистрирани само 8 мъжки екземпляра.

Мониторни гущери


Блатен елен


Жълтоока чучулига


Сивоглав орел рибар

Въпроси и отговори

В: Къде се намира националният парк "Шуклафанта"?

В: Какъв тип терен обхваща този национален парк?

В: Каква е надморската височина на този национален парк?

В: Кога е създаден като кралски резерват за диви животни?

В: Коя е източната граница на този национален парк?

В: Колко голям е резерватът за диви животни Кишанпур?

В: Към кой екорегион принадлежи?

Търсене по буква