Националният парк Шуклафанта е защитена зона в Терай в Далечния западен регион на Непал. Обхваща площ от 305 км2 (118 кв. мили) и включва открити пасища, смесени гори, речни корита и тропични влажни зони. Паркът се простира по надморска височина от 174 до 1386 м (571 до 4 547 фута). Създаден е през 1976 г. като Кралски резерват за дива природа Шуклафанта, като по-късно е обявен за национален парк. Малка част от резервата лежи северно от магистралата Изток–Запад, която през сухите сезони служи като миграционен коридор за дивите животни към хълмовете Сивалик. Река Сиали образува източната граница на парка, а международната граница с Индия минава по южната и западната му периферия.

В южната част на района, в индийската територия, се намира резерватът Kishanpur Wildlife Sanctuary. Двете защитени зони формират трансграничен комплекс за опазване на големи бозайници, вкл. звено за опазване на тигрите (известно като Сукла Фанта–Кишанпур). Заедно те обхващат големи масиви от наводняеми ливади и прилежащи горски участъци и представляват важна територия за сезонни миграции и размножаване на редица видове. Множеството алувиални равнини и добре развитите влажни зони поддържат типични за региона екосистеми — флора и фауна, адаптирани към периодичното заливаване и засушаване.

Защитената зона е част от екорегиона Тераи–Дуар — савани и пасища и е сред най-добре запазените примери за заливните (наводняеми) ливади в Южна Азия. Тя е важен елемент от по-широкия ландшафт, наричан понякога „дъгата Терай“, който свързва поредица от защитени площи по протежение на подножието на Хималаите.

Флора и фауна

Шуклафанта е характерен с обширните си тревни площади („phanta“), които през влажния сезон се превръщат в заливни ливади. Тези местообитания са изключително важни за тревопасни бозайници и за водолюбивите птици. В парка се срещат голям брой бозайници — сред тях са тигърът, слонът, различни видове елени и антилопи, както и дребни хищници и соматофаги. Особено ценни са популациите на swamp deer (Rucervus duvaucelii), които се възползват от широките ливади.

Равнините и влажните зони привличат множество птици — гнездящи и мигриращи видове, включително водолюбиви птици и редки мигранти. Речните корита и прилежащите гори поддържат и разнообразие от влечуги, амфибии и рибни видове.

Заплахи и мерки за опазване

Основните заплахи за екосистемите на Шуклафанта включват загуба и фрагментация на местообитанията поради селскостопанско разширение, незаконна сеч, прекомерен паша и човешко пресичане на миграционните коридори. Наблюдават се и конфликти между хора и диви животни (например нападения върху добитък и посеви), както и риск от бракониерство на ключови видове.

За опазване на парка се прилагат различни мерки: регулярни патрули и мониторинг, програми за включване на местните общности в управление и охрана, мерки за управление на водния режим и съхраняване на ливадните местообитания. Трансграничното сътрудничество с индийските резерватни райони е важно за поддържане на свързаността и за планиране на общи усилия за опазване на тигъра и други големи видове.

Посещения и туризъм

Шуклафанта е интересна дестинация за наблюдение на дивата природа, особено за любителите на птиците и за фотографи. Най-подходящото време за посещение е през сухия сезон (обикновено октомври–май), когато тревните площи са по-достъпни и животните са по-активни край водните източници. В парка се организират джип сафари, екопътеки с водач, наблюдение на птици и образователни програми с местните общности.

Инфраструктурата за посетители е ограничена и често се базира на малки паркови постове, кътчета за наблюдение и локални квартири или хостели в близките населени места. Посетителите се насърчават да планират пътуването предварително чрез официалните органи по опазване и да следват указанията за безопасност и минимално въздействие върху природата.

Шуклафанта остава ключов участник в усилията за опазване на защитените територии в Терай, благодарение на уникалните си ливади и ролята си в транзитните коридори за диви животни между Непал и Индия.