Национален парк Шуклафанта

История

Районът е бил ловно поле за управляващата класа на Непал. През 1969 г. е обявен за кралски ловен резерват. През 1973 г. районът е преобразуван в Кралски резерват Сукла Фанта. Първоначално площта му е 155 км (²60 кв. мили). В края на 80-те години на ХХ в. площта му е увеличена до сегашния размер. През май 2004 г. е добавена буферна зона с дължина 243,5 km ²(94,0 кв. мили). През 2017 г. статутът на защитената територия е променен на национален парк.

Името Suklaphanta идва от името на една от ливадите, намиращи се в защитената зона. Основната пасищна територия, наречена Суклафанта, е най-голямото парче непрекъсната пасищна територия в Непал. Тя обхваща площ от около 16 км²6,2 кв. мили).

Джунглите на националния парк Шуклафанта някога са били територия на древно царство. На някои места все още могат да се видят руини от това царство. Близо до Рани Тал, езеро в парка, все още се намира тухлен пояс. Обиколката на пояса е 1 500 м (59 000 инча). Местните жители го смятат за останки от крепостта на таруския цар Сингпал.

Карта на Резерват и буферна зона Sukla Phanta, Непа

Климат

Климатът в региона е субтропичен мусонен. Средната годишна сума на валежите в този район е 1579 мм. Валежите падат от юни до септември, като най-много са през август. Зимните месеци декември и януари са сравнително студени. Дневните температури по това време на годината са 7-12 °C (45-54 °F). Понякога може да се наблюдава и слана. От февруари нататък температурите се повишават до 25 °C (77 °F) през март. В края на април температурата достига до 42 °C. Когато първите дъждове преди мусоните достигнат района през май, влажността се увеличава.

Растения

В парка се срещат около 700 вида растения. Те включват 553 висши растения, 18 птеридофити, 410 двусемеделни и 125 едносемеделни. Пасищата покриват почти половината от растителността в резервата. Основните тревни видове са Imperata cylindrica и Heteropogon contortus. тръстика хагра (Phragmites karka) и Saccharum spontaneum. Те растат в блатата около седемте малки езера. Основният тип гора е сал. Покрай реките растат сал (Khair) и сису (Sissoo). Покриването на ливадите с дървета е основна заплаха за дългосрочното съществуване на основните растения. Дърветата закриват всички треви, растящи под тях, най-вече тези, които се нуждаят от повече слънчева светлина. Семената на дърветата се разпръскват по всички тревни площи. Те покълват предимно в близост до съществуващи дървета. Освен това дърветата спомагат за растежа на сенколюбивите треви и пречат на растежа на слънцелюбивите видове. Този процес на сукцесия обикновено превръща с течение на времето тревните площи в гори.

Imperata cylindrica е един от основните тревни видове, които се срещат във фантата на парка

Животни

Около езерата се простират открити тревни площи и влажни зони. В този район живеят различни видове животни. В реките, езерата и езерцата са регистрирани 28 вида риби и 12 вида влечуги и земноводни. регистрирани. Сред тях са махсеер и роху, крокодил магер, индийски скален питон, гущер монитор, индийска кобра, обикновен крайт и ориенталска плъхозъбка.

Бозайници

Настоящите контролни списъци включват 46 вида бозайници. От тях 18 са защитени от CITES, като бенгалския тигър, индийския леопард, ленивата мечка, блатните елени, слона и хипопотама. Големият еднорог носорог е преместен от националния парк Читван.

Събирането на блатни елени в ливадите на парка е най-голямото в света. Популацията на хипопотама може да е от международно значение. Към 2013 г. в резервата има 2170 блатни елена. През пролетта на 2016 г. за първи път в защитената територия с фотокапан е заснета ръждивочервенакотка.

Птици

Регистрирани са общо 423 вида птици. Паркът е мястото с най-голяма популация на бенгалски кокилобегач в Непал. Той е западната граница на блатно коприварче, храстовидна чучулига на Джердон, русокоса ливадна птица, кестенявоглава чучулига и чучулига на Джердон. За жълтоокото папуняче това е северозападната граница, а за финландския тъкач - източната граница. Това е и най-важното място за редовно зимуване на ходжата. Сред горските птици се срещат петнист бухал, сумрачен бухал, рунтав бухал и ориенталски рогач. Горите са важни и за големия шипобедрен кълвач и белогърбия кълвач. Бял лешояд, тънкоклюн лешояд, малък айдук, сивоглав орел рибар, дропла и русокоса чучулига са гнездящи обитатели. Летни посетители са сарудовият жерав, рисуваният щъркел и щиглецът. Големият гребенест дрозд, белочелата водна кокошка, ръждивоопашатата мухоловка и русокосата мухоловка са зимни посетители, но не са често срещани.

По време на проучване, проведено през януари 2005 г., бяха регистрирани общо 19 храстовидни птици на Ходжсън. Година по-късно, през 2006 г., са регистрирани само 8 мъжки екземпляра.

Мониторни гущери


Блатен елен


Жълтоока чучулига


Сивоглав орел рибар