Двусемеделни растения (дикоти) — определение, класификация и еволюция

Двусемеделни растения: ясно определение, съвременна класификация и еволюция — от парафилетични групи до евдикоти. Научете филогенезата, произхода и ключовите отличия.

Двусемеделните растения, известни още като двусемеделни, са една от двете групи цъфтящи растения или покритосеменни. Името се отнася до една от характеристиките на групата, а именно, че семената имат два зародишни листа или котиледони. В тази група има около 200 000 вида. Другата група цъфтящи растения се наричат едносемеделни или еднокоренни, с едно листенце. В исторически план тези две групи са образували двете подразделения на цъфтящите растения.

От 90-те години на миналия век молекулярната филогенеза показа това, което ботаниците вече подозираха: двусемеделните не са монофилетична група. Те представляват редица линии, като например магнолиевите. Групите, които сега са известни като базови покритосеменни растения, са се разделили по-рано от едносемеделните. Традиционните двусемеделни са парафилетична група. Най-големият клад на двусемеделните е известен като евдикоти. Те определено са монофилетични. Те се отличават от всички останали цъфтящи растения по структурата на прашеца си. Другите двусемеделни и едносемеделни растения имат по-стар тип прашец, докато евдиковите имат производен прашец.

Характерни признаци

Независимо от филогенетичните подробности, много от растенията, традиционно смятани за двусемеделни, споделят поредица морфологични признаци, които помагат за разпознаване:

• Два котиледона в семето — това е класическото отличие от едносемеделните.
• Листна жилка обикновено е ретикулна (разклонена, „мрежовидна“), а не успоредна, каквато е при повечето едносемеделни.
• Съдова система — в трупчето проводните снопове често са разположени в окръжност, което дава възможност за вторичен растеж (образуване на дървесина) при много видове.
• Коренова система — типично се среща главен (дълбок) корен или добре развит тапрут, вместо ситна влакнеста система.
• Цветови части — цветчетата често са в кратни на четири или пет (четворни или пятичленни), макар че има много изключения.
• Прахови зърна (прашец) — при евдикотите прашецът има характерна производна структура (например трищреков или троколпатен тип), което е важен диагностичен признак в еволюционния контекст.

Класификация и еволюция

Съвременните филогенетични системи (например системата APG) вече не разделят покритосеменните строго на „двусемеделни“ и „едносемеделни“ като две равностойни, монофилетични групи. Вместо това се говори за ранно разклоняване на няколко „базови“ линии (включително магнолиевите и други), от които по-късно се е развила голямата и еднородна група на евдикотите. Именно евдикотите формират най-голямата съвременна клада, която се отличава с определени генетични и морфологични белези.

По отношение на времевата рамка, покритосеменните се появяват по време на късния триас и креда, а основното излъчване и доминация на съвременните клонове (включително евдикотите) става през кредата и палеоцена (преди приблизително 140–60 милиона години). Фосилните данни и молекулярните часовници подкрепят тази обща картина, като показват ранни диверсификации и множество адаптации, свързани с опрашване, семенно разпространение и листна морфология.

Примери и значение

Сред добре познатите представители на евдикотите и други „двусемеделни“ са рози, бобови (грах, фасул), дървета като дъб и бук, много зеленчуци и плодови дървета, както и голям брой цветни и декоративни растения. Двусемеделните имат огромно икономическо значение като източник на храни, дървесина, фибри, лекарства и декоративни видове.

Кратко обобщение: терминът „двусемеделни“ описва важна и разпознаваема група растения по отношение на котиледоните и набор от морфологични признаци, но модерните генетични изследвания показват, че тази традиционна група е сложна и в голяма част парафилетична. Най-голямата и добре дефинирана монофилетична част от нея е евдикотите, които играят централна роля в разнообразието и екологията на съвременната флора.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват двусемеделните растения?

В: Колко вида има в групата на двусемеделните?

В: Коя е другата група цъфтящи растения освен двусемеделните?

В: Двусемеделните ли са монофилетична група?

Въпрос: Как се нарича най-големият клад от двусемеделни?

В: По какво се различават еудикотите от другите цъфтящи растения?

Въпрос: Какво показва молекулярната филогения за връзката между двусемеделните и едносемеделните растения?

Търсене по буква