Двусемеделни растения (дикоти) — определение, класификация и еволюция

Двусемеделни растения: ясно определение, съвременна класификация и еволюция — от парафилетични групи до евдикоти. Научете филогенезата, произхода и ключовите отличия.

Автор: Leandro Alegsa

Двусемеделните растения, известни още като двусемеделни, са една от двете групи цъфтящи растения или покритосеменни. Името се отнася до една от характеристиките на групата, а именно, че семената имат два зародишни листа или котиледони. В тази група има около 200 000 вида. Другата група цъфтящи растения се наричат едносемеделни или еднокоренни, с едно листенце. В исторически план тези две групи са образували двете подразделения на цъфтящите растения.

От 90-те години на миналия век молекулярната филогенеза показа това, което ботаниците вече подозираха: двусемеделните не са монофилетична група. Те представляват редица линии, като например магнолиевите. Групите, които сега са известни като базови покритосеменни растения, са се разделили по-рано от едносемеделните. Традиционните двусемеделни са парафилетична група. Най-големият клад на двусемеделните е известен като евдикоти. Те определено са монофилетични. Те се отличават от всички останали цъфтящи растения по структурата на прашеца си. Другите двусемеделни и едносемеделни растения имат по-стар тип прашец, докато евдиковите имат производен прашец.

Характерни признаци

Независимо от филогенетичните подробности, много от растенията, традиционно смятани за двусемеделни, споделят поредица морфологични признаци, които помагат за разпознаване:

  • Два котиледона в семето — това е класическото отличие от едносемеделните.
  • Листна жилка обикновено е ретикулна (разклонена, „мрежовидна“), а не успоредна, каквато е при повечето едносемеделни.
  • Съдова система — в трупчето проводните снопове често са разположени в окръжност, което дава възможност за вторичен растеж (образуване на дървесина) при много видове.
  • Коренова система — типично се среща главен (дълбок) корен или добре развит тапрут, вместо ситна влакнеста система.
  • Цветови части — цветчетата често са в кратни на четири или пет (четворни или пятичленни), макар че има много изключения.
  • Прахови зърна (прашец) — при евдикотите прашецът има характерна производна структура (например трищреков или троколпатен тип), което е важен диагностичен признак в еволюционния контекст.

Класификация и еволюция

Съвременните филогенетични системи (например системата APG) вече не разделят покритосеменните строго на „двусемеделни“ и „едносемеделни“ като две равностойни, монофилетични групи. Вместо това се говори за ранно разклоняване на няколко „базови“ линии (включително магнолиевите и други), от които по-късно се е развила голямата и еднородна група на евдикотите. Именно евдикотите формират най-голямата съвременна клада, която се отличава с определени генетични и морфологични белези.

По отношение на времевата рамка, покритосеменните се появяват по време на късния триас и креда, а основното излъчване и доминация на съвременните клонове (включително евдикотите) става през кредата и палеоцена (преди приблизително 140–60 милиона години). Фосилните данни и молекулярните часовници подкрепят тази обща картина, като показват ранни диверсификации и множество адаптации, свързани с опрашване, семенно разпространение и листна морфология.

Примери и значение

Сред добре познатите представители на евдикотите и други „двусемеделни“ са рози, бобови (грах, фасул), дървета като дъб и бук, много зеленчуци и плодови дървета, както и голям брой цветни и декоративни растения. Двусемеделните имат огромно икономическо значение като източник на храни, дървесина, фибри, лекарства и декоративни видове.

Кратко обобщение: терминът „двусемеделни“ описва важна и разпознаваема група растения по отношение на котиледоните и набор от морфологични признаци, но модерните генетични изследвания показват, че тази традиционна група е сложна и в голяма част парафилетична. Най-голямата и добре дефинирана монофилетична част от нея е евдикотите, които играят централна роля в разнообразието и екологията на съвременната флора.

Младо растение с рициново масло, на което се виждат двата зародишни листа (котиледони), които се различават от листата на възрастните.Zoom
Младо растение с рициново масло, на което се виждат двата зародишни листа (котиледони), които се различават от листата на възрастните.

В сравнение с едносемеделните растения

Освен броя на котиледоните има и други разлики между едносемеделните и двусемеделните растения. Това са разлики главно между едносемеделните и двусемеделните. Много ранноразвиващи се групи дикоти имат "монокотни" характеристики, като разпръснати съдови снопчета, тримерни цветове и прашец от стар тип. Също така някои еднокоренни имат характеристики на двукоренни, като например мрежести листни жилки.

Функции

При едносемеделните

При двусемеделните

Брой части на всяко цвете

По три (цветовете
са тримерни)

На четворки или петици

Брой бразди или пори в прашеца

Един

Три

Брой на котиледоните
(листата в семената)

Един

Две

Разположение на съдовите
снопове в
стъблото

Разпръснати

В концентрични кръгове

Корени

Разработване от
различни места

Развиват се от
дъното на разсада

Разположение на основните листни жилки

Паралелен

Мрежести

Вторичен растеж
удебелява стъблото

Отсъства

Често присъства



Свързани страници

Въпроси и отговори

В: Какво представляват двусемеделните растения?


О: Двусемеделните растения, или двусемеделните, са една от двете групи цъфтящи растения или растения от семейство Angiosperms. Те се характеризират с това, че имат семена с два зародишни листа или котиледони.

В: Колко вида има в групата на двусемеделните?


О: В групата на двусемеделните има около 200 000 вида.

В: Коя е другата група цъфтящи растения освен двусемеделните?


О: Другата група цъфтящи растения се наричат едносемеделни растения или едносемеделни. Те имат семена с един котиледон.

В: Двусемеделните ли са монофилетична група?


О: Не, двусемеделните растения не са монофилетична група. Те са няколко линии, като например магнолиевите. Традиционните двусемеделни са парафилетична група.

Въпрос: Как се нарича най-големият клад от двусемеделни?


О: Най-големият клас двусемеделни растения се нарича евдикоти. Те определено са монофилетични.

В: По какво се различават еудикотите от другите цъфтящи растения?


О: Еудикотите се отличават от всички останали цъфтящи растения по структурата на прашеца. Другите двусемеделни и едносемеделни растения имат по-стар тип прашец, докато евдиковите имат производен прашец.

Въпрос: Какво показва молекулярната филогения за връзката между двусемеделните и едносемеделните растения?


О: Молекулярната филогенеза показва, че базовите покритосеменни растения са се разделили по-рано от едносемеделните. Това подкрепя идеята, че двусемеделните и едносемеделните не са близкородствени, въпреки че и двете са групи цъфтящи растения.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3