Двусемеделни растения (дикоти) — определение, класификация и еволюция
Двусемеделни растения: ясно определение, съвременна класификация и еволюция — от парафилетични групи до евдикоти. Научете филогенезата, произхода и ключовите отличия.
Двусемеделните растения, известни още като двусемеделни, са една от двете групи цъфтящи растения или покритосеменни. Името се отнася до една от характеристиките на групата, а именно, че семената имат два зародишни листа или котиледони. В тази група има около 200 000 вида. Другата група цъфтящи растения се наричат едносемеделни или еднокоренни, с едно листенце. В исторически план тези две групи са образували двете подразделения на цъфтящите растения.
От 90-те години на миналия век молекулярната филогенеза показа това, което ботаниците вече подозираха: двусемеделните не са монофилетична група. Те представляват редица линии, като например магнолиевите. Групите, които сега са известни като базови покритосеменни растения, са се разделили по-рано от едносемеделните. Традиционните двусемеделни са парафилетична група. Най-големият клад на двусемеделните е известен като евдикоти. Те определено са монофилетични. Те се отличават от всички останали цъфтящи растения по структурата на прашеца си. Другите двусемеделни и едносемеделни растения имат по-стар тип прашец, докато евдиковите имат производен прашец.
Характерни признаци
Независимо от филогенетичните подробности, много от растенията, традиционно смятани за двусемеделни, споделят поредица морфологични признаци, които помагат за разпознаване:
- Два котиледона в семето — това е класическото отличие от едносемеделните.
- Листна жилка обикновено е ретикулна (разклонена, „мрежовидна“), а не успоредна, каквато е при повечето едносемеделни.
- Съдова система — в трупчето проводните снопове често са разположени в окръжност, което дава възможност за вторичен растеж (образуване на дървесина) при много видове.
- Коренова система — типично се среща главен (дълбок) корен или добре развит тапрут, вместо ситна влакнеста система.
- Цветови части — цветчетата често са в кратни на четири или пет (четворни или пятичленни), макар че има много изключения.
- Прахови зърна (прашец) — при евдикотите прашецът има характерна производна структура (например трищреков или троколпатен тип), което е важен диагностичен признак в еволюционния контекст.
Класификация и еволюция
Съвременните филогенетични системи (например системата APG) вече не разделят покритосеменните строго на „двусемеделни“ и „едносемеделни“ като две равностойни, монофилетични групи. Вместо това се говори за ранно разклоняване на няколко „базови“ линии (включително магнолиевите и други), от които по-късно се е развила голямата и еднородна група на евдикотите. Именно евдикотите формират най-голямата съвременна клада, която се отличава с определени генетични и морфологични белези.
По отношение на времевата рамка, покритосеменните се появяват по време на късния триас и креда, а основното излъчване и доминация на съвременните клонове (включително евдикотите) става през кредата и палеоцена (преди приблизително 140–60 милиона години). Фосилните данни и молекулярните часовници подкрепят тази обща картина, като показват ранни диверсификации и множество адаптации, свързани с опрашване, семенно разпространение и листна морфология.
Примери и значение
Сред добре познатите представители на евдикотите и други „двусемеделни“ са рози, бобови (грах, фасул), дървета като дъб и бук, много зеленчуци и плодови дървета, както и голям брой цветни и декоративни растения. Двусемеделните имат огромно икономическо значение като източник на храни, дървесина, фибри, лекарства и декоративни видове.
Кратко обобщение: терминът „двусемеделни“ описва важна и разпознаваема група растения по отношение на котиледоните и набор от морфологични признаци, но модерните генетични изследвания показват, че тази традиционна група е сложна и в голяма част парафилетична. Най-голямата и добре дефинирана монофилетична част от нея е евдикотите, които играят централна роля в разнообразието и екологията на съвременната флора.

Младо растение с рициново масло, на което се виждат двата зародишни листа (котиледони), които се различават от листата на възрастните.
В сравнение с едносемеделните растения
Освен броя на котиледоните има и други разлики между едносемеделните и двусемеделните растения. Това са разлики главно между едносемеделните и двусемеделните. Много ранноразвиващи се групи дикоти имат "монокотни" характеристики, като разпръснати съдови снопчета, тримерни цветове и прашец от стар тип. Също така някои еднокоренни имат характеристики на двукоренни, като например мрежести листни жилки.
| Функции | При едносемеделните | При двусемеделните |
| Брой части на всяко цвете | По три (цветовете | На четворки или петици |
| Брой бразди или пори в прашеца | Един | Три |
| Брой на котиледоните | Един | Две |
| Разположение на съдовите | Разпръснати | В концентрични кръгове |
| Корени | Разработване от | Развиват се от |
| Разположение на основните листни жилки | Паралелен | Мрежести |
| Вторичен растеж | Отсъства | Често присъства |
Свързани страници
- Magnoliopsida
- Група за филогения на Angiosperm
Въпроси и отговори
В: Какво представляват двусемеделните растения?
О: Двусемеделните растения, или двусемеделните, са една от двете групи цъфтящи растения или растения от семейство Angiosperms. Те се характеризират с това, че имат семена с два зародишни листа или котиледони.
В: Колко вида има в групата на двусемеделните?
О: В групата на двусемеделните има около 200 000 вида.
В: Коя е другата група цъфтящи растения освен двусемеделните?
О: Другата група цъфтящи растения се наричат едносемеделни растения или едносемеделни. Те имат семена с един котиледон.
В: Двусемеделните ли са монофилетична група?
О: Не, двусемеделните растения не са монофилетична група. Те са няколко линии, като например магнолиевите. Традиционните двусемеделни са парафилетична група.
Въпрос: Как се нарича най-големият клад от двусемеделни?
О: Най-големият клас двусемеделни растения се нарича евдикоти. Те определено са монофилетични.
В: По какво се различават еудикотите от другите цъфтящи растения?
О: Еудикотите се отличават от всички останали цъфтящи растения по структурата на прашеца. Другите двусемеделни и едносемеделни растения имат по-стар тип прашец, докато евдиковите имат производен прашец.
Въпрос: Какво показва молекулярната филогения за връзката между двусемеделните и едносемеделните растения?
О: Молекулярната филогенеза показва, че базовите покритосеменни растения са се разделили по-рано от едносемеделните. Това подкрепя идеята, че двусемеделните и едносемеделните не са близкородствени, въпреки че и двете са групи цъфтящи растения.
обискирам