Шиваджи | основател на империята Маратха

Основаване на кралството Маратха

В района на Пуна от Сахиадри на изток се отделят няколко малки разклонения. Изключително суровите долини, оградени от тях, обикновено се наричат Мавал или Хорес, като всяка от тях носи името на потока, който тече през нея, или на главното село. Общо те са известни като Мавали. Жителите на този регион, наричани Мавали, са били изключително издръжливи хора. Шиваджи Махарадж започва работата по основаването на Сварадж в този регион, който е пълен с хълмове и долини и не е лесно достъпен. Той умело използвал географските особености на региона Мавала за основаването на Сварадж. Създал е чувство на доверие и привързаност в съзнанието на хората. Много съмишленици, сподвижници и мавали се присъединили към него в делото му за основаване на Сварадж. Целта на Шиваджи Махарадж при основаването на Сварадж е ясно изразена в неговия официален печат или мудра, който е на санскрит. Чрез тази Мудра Шиваджи Махарадж уверява народа си, че "постоянно нарастващото като полумесец царство на Шиваджи, син на Шахаджи, винаги ще се стреми към благоденствието на хората.

Кралският печат на Шиваджи Махарадж

През Средновековието крепостите са имали голямо значение. Ако човек има твърда позиция в крепостта, той може да защитава и контролира околността и да управлява земята. В случай на вражеско нахлуване е било възможно да се защитят хората, които са се приютили в крепостта. Крепостите, разположени в джагира на Шиваджи Махарадж, не са били под негов контрол, а под контрола на Адилшах. Затова опитът за превземане на фортовете означавал да се оспори властта на Адилшахи. Шиваджи Махарадж решил да придобие крепостите, които се намирали в неговия джагир. Той превзема крепостите Мурумбдев (Раджад), Торна, Кондхана, Пурандар и полага основите на Сварадж. Шиваджи Махарадж постоянно, но предпазливо се стремял да разшири и укрепи властта си. Тези сардари, които оценяваха целта му, бяха привлечени на негова страна, но някои сардари от адилшахите му се противопоставиха. Беше необходимо да се поставят под контрол, за да се създаде Сварадж.

Превземането на Джавали

Районът Джавали в област Сатара е важен от стратегическа гледна точка. През Джавали минавали много пътища към Конкан. За разширяването на Сварадж в Конкан беше от съществено значение да се контролира този регион. Областта Джавали се управлявала от Чандрарао Море, могъщ сардар от рода Адилшахи. Шиваджи Махарадж атакува Джавали и го превзема през 1656 г. след Христа. След това завладява и Райри. Тази силна крепост, по-късно наречена Райгад, станала столица на Шиваджи Махарадж. Шиваджи Махарадж построил крепостта Пратапгад в долината Джавали, за да защити новозавоюваната територия и да контролира прохода Паар. Победата при Джавали довежда до разширяването на Шварадж в Конкан. След това Шиваджи Махарадж прекосява Гатс и се спуска в Конкан. Той превзема Калян и Бхиванди на брега на Конкан, които са под контрола на Адилшахи. Шиваджи Махарадж превзема и крепости като Махули, Лохагад, Тунга, Тикона, Висапур, Сонгад, Карнала, Тала и Гхосала в Конкан. Шиваджи Махарадж успял да командва крайбрежната линия благодарение на придобиването на тази територия в Конкан. Той влиза в контакт с португалците, британците и сиддийските сили по западното крайбрежие. Сиддите контролирали крепостта Джанджира и районите около нея, включително Данда-Раджпури. Навсякъде, където в бъдеще тези сили създавали пречки в работата по разширяването на Сварадж, Шиваджи Махарадж се опитвал да ограничи дейността им.

Създаване на флота на Маратха

Когато Шиваджи Махарадж станал господар на дълга крайбрежна ивица, той сметнал за необходимо да построи флот. Шиваджи Махарадж осъзнал, че който има флот, контролира морето. За да защити собствената си територия от грабежите на сидди, да защити търговските кораби и пристанищата, за да осигури и увеличи приходите, получавани от морска търговия и мита, той се съсредоточил върху изграждането на флота. Във флота имало четиристотин кораба от различни видове. Сред тях имало бойни кораби като "Гураб", "Галбат" и "Пал".

Поражението на Афзал хан и битката при Джавали

Шиваджи Махарадж открито предизвиква адилшахите, като завзема крепости в неговия джагир и територията в Северен Конкан. По това време Бади Сахиба се грижи за администрацията на Адилшахи. Тя изпраща Афзал Хан, силен и опитен адилшахски генерал, за да обуздае Шиваджи Махарадж. Афзал хан тръгва от Биджапур през май 1659 г. За да изолира Шиваджи Махарадж, Али Адилшах издава фермани на дешмухите в Мавалс, с които им нарежда да се присъединят към Афзал хан. Освен това Афзал хан полага усилия да потърси подкрепата на дешмухите. На 10 ноември 1659 г. в подножието на Пратапгад се провежда среща между Шиваджи Махарадж и Афзал хан. По време на срещата Афзал хан се опитва да извърши предателство, когато отива да поздрави Шиваджи Махарадж, като го пробожда с кинжала си в гърба, но Шиваджи Махарадж е дошъл подготвен и е носил броня, така че кинжалът не успява да пробие кожата му. В отговор Шиваджи Махарадж разкъсва стомаха на Афзал хан с оръжието си, което е известно като тигрови нокти (wagh-nakh), и убива Афзал хан. Маратите унищожават армията на Афзал хан в гъстите гори на Джавали. Шиваджи Махарадж си осигурява голяма плячка от лагера на Афзал хан, което му позволява да затвърди и укрепи позициите си.

Експедицията на Сиди Джаухар

Шиваджи Махарадж възнамеряваше да завладее възможно най-голяма част от провинция Адилшахи и крепостите. Впоследствие той е пленен от адилшахските крепости Панхала, Васантгад и Кхелна. Той преименува Кхелна на Вишалгад. През 1660 г. от н.е., за да спре бързия напредък на Шиваджи Махарадж, адилшахът изпраща Сиди Джаухар, сардар на област Карнул, с голяма армия срещу Шиваджи Махарадж. Адилшахът дава на Сиди титлата "Салабатхан". При тези обстоятелства Шиваджи Махарадж се укрива в крепостта Панхала. Войниците на Сидди обсаждат крепостта в продължение на около пет месеца. Шиваджи Махарадж се оказал в капан във форта. Нетаджи Палкар прави опити да вдигне обсадата, като атакува армията на Сиди отвън. Но Сиди не показвал признаци на отстъпление. Шиваджи Махарадж започнал преговори с него. Това доведе до отслабване на обсадата около Панхалгад. Възползвайки се от ситуацията, Шиваджи Махарадж се измъкнал през обсадата около крепостта Панхала и продължил към Вишалгад. Армията на Сиди Джаухар преследва Шиваджи Махарадж. Шиваджи Махарадж разположил Баджи Прабху Дешпанде в подножието на Вишалгад и му възложил отговорността да спре армията на Сиди. Баджи Прабху Дешпанде проверява армията на Сидди в прохода Гход близо до Гаджапур. Той се сражавал с най-голяма храброст. Баджи Прабху загинал геройски в тази битка. Докато се отправял към Вишалгад, Шиваджи Махарадж също така смазал съпротивата на сардарите адилшахи - Далви от Палаван и Суве от Шрингарпур. Махарадж стига благополучно до Вишалгад. Докато Шиваджи Махарадж е в капан в Панхала, моголската армия нахлува в Сварадж. Шиваджи Махарадж разбрал, че няма да е разумно да се сражава с двама врагове едновременно. Затова Шиваджи Махарадж сключи договор с Адилшах. Съгласно договора той върна крепостта Панхала на Адилшах.

Конфликт с моголите: Нашествието на Шайста хан

За разширяването на Сварадж конфликтът с моголите е неизбежен. Император Аурангзеб назначава Шайста хан за вицекрал на Декан, като му нарежда да нахлуе и да присъедини владенията на Шиваджи Махарадж. Шайста хан напуска Ахмеднагар през февруари 1660 г. и пристига в Пуна на 10 май 1660 г. Той решава да превземе крепостта Чакан, за да се снабди с провизии. Въпреки че килирът на крепостта Чакан - Фирангоджи Нарсала, оказва силна съпротива на армията на Шайста хан, моголите превземат крепостта Чакан. Шайста хан завладява териториите на Сварадж - Пуне, Супе. Той установява лагера си в Лал Махал в Пуна. Моголската армия започва да опустошава районите около Пуна. Шайста хан възприел стратегията да окупира колкото се може повече от владенията на Шиваджи Махарадж. Изпратени са сили, които да нахлуят в региона Конкан под Гат. Калян и Бхиванди са превзети от моголската армия. Шайста хан назначава Карталабхан на експедиция в Северен Конкан. Шиваджи Махарадж смирява хана в Умбархинд. Шиваджи Махарадж оставя Нетаджи Палкар да защитава Северен Конкан, а сам тръгва на юг и превзема Дабхол, Чиплун, Сангамешвар, Раджапур, Палавани и Шрингарпур. Изминали две години, но Шайста хан все още не мислел да напуска Пуна. Естествено, това навреди на населението. С намерението да прогони Шаиста хан от Пуна, Шиваджи Махарадж разработи смел план. На 5 април 1663 г. Шиваджи Махарадж нахлува в Лал Махал. По време на този набег Шайста хан губи пръстите си. Той напуска Пуна и премества лагера си в Аурангабад. Успешното нападение срещу Шаиста хан довело до огромно нарастване на престижа и славата на Шиваджи Махарадж. Тя оказала влияние и върху народа и вярата му във възможностите на Махарадж се засилила още повече.

Кампанията в Сурат

За три години Шайста хан опустошил териториите на Сварадж. Беше необходимо да се компенсира тази загуба. Сурат е най-проспериращото пристанище на Моголската империя на западния бряг. Европейците, т.е. британците, холандците и французите, имали свои фабрики там. Шиваджи Махарадж разработил план за нападение срещу Сурат. Субхедарът на Сурат не може да окаже никаква съпротива на маратите. Шиваджи Махарадж придобива огромно богатство от Сурат. Кампанията в Сурат е зашеметяващ удар по престижа на император Аурангзеб.

Скоро след завръщането си от Сурат Шиваджи Махарадж започнал активна военноморска програма. Шиваджи Махарадж осъзнал значението на морските крепости. Морските крепости щели да защитят флота и да държат под контрол Сиди от Джанджира и португалците. Той построява Суварнадург. През 1664 г. започва изграждането на Синдхудург в Малван. По същото време укрепва крепост, наречена Виджайдург. Построява и форт на име Падмадург на малък остров пред Раджпури, за да се противопостави на силата на сиддите.

Кампанията на Джайсингх срещу Шиваджи Махарадж

С намерението да смаже нарастващата мощ на Шиваджи Махарадж, Аурангзеб изпраща Джайсингх от Амбар, опитен и влиятелен моголски сардар. Той напуска Делхи на 30 септември 1664 г. и достига Пуна на 3 март 1665 г. Стратегията на Джайсингх е да изолира Шиваджи Махарадж от съседните му сили, така че да не получи нито помощ, нито подкрепа от тях, да му попречи да навлезе в територията на Моголите, да опустоши родината му и да превземе крепостите му. Според тази стратегия той се опитва да провокира адилшахите срещу Шиваджи Махарадж. Същевременно Джайсингх подстрекава местните владетели в Карнатака срещу адилшахите, така че последните да не могат да помогнат на Шиваджи Махарадж. На португалците от Гоа и Васаи, на холандците от Венгурла, на британците от Сурат и на сиддите от Джанджира Джайсингх предлага да започнат морска кампания срещу Шиваджи Махарадж. Той също така изготвя план за превземане на крепостите, които са във владение на Махарадж. Джайсингх и Дилерхан обсаждат крепостта Пурандар. Моголските сили били изпратени в различни части на Сварадж, за да опустошат териториите на Сварадж. Махарадж се опитва да се противопостави на моголите. Когато моголите обсадили крепостта Пурандар, Мурарбаджи Дешпанде се сражавал с най-голяма храброст. Той умира като герой. Осъзнавайки, че в този конфликт с моголите Шиваджи Махарадж и неговите поданици трябва да понесат големи загуби, Махарадж започва преговори за сключване на договор с Джайсингх. Договорът между Джайсингх и Махарадж е подписан през юни 1665 г. и е известен като "Договор от Пурандар". Съгласно условията на договора Махарадж отстъпва на моголите двадесет и три крепости и прилежащите им райони, които носят приходи от четири лакх хона. Той също така уверява моголите в помощта си срещу адилшахите.

Посещение на Агра

Кампанията на Джайсингх срещу адилшахите се оказва неуспешна. Джайсингх и Аурангзеб смятат, че ако адилшахите, кутубшахите и Шиваджи Махарадж обединят сили срещу моголите, това ще бъде голям провал за политиката на моголите в Декан. И двамата смятат, че Шиваджи Махарадж трябва да бъде държан настрана от политиката в Декан поне за известно време. Джайсингх предложи на Шиваджи Махарадж да посети Агра и да се срещне с императора. След като направил подробни приготовления, за да осигури ефективно управление на владенията си по време на отсъствието си, Шиваджи Махарадж заминал за Агра със сина си Самбхаджи и няколко свои доверени хора. Шиваджи Махарадж тръгва за Агра на 5 март 1666 г. и пристига на 11 май 1666 г. Аурангзеб не се отнася с подобаваща почит към Шиваджи Махарадж в двора си. Изпълнен с ярост, Махарадж напуска двора незабавно. Тогава Аурангзеб го поставя под домашен арест. Шиваджи Махарадж измислил план за бягство от домашния арест. Той ловко избягал от Агра и благополучно стигнал до Раджагад на 20 ноември 1666 г. Докато се връща от Агра, той оставя Самбхаджи в Матура. По-късно Самбхаджи е доведен благополучно в Раджад.

Настъпление срещу моголите

В продължение на около четири години след завръщането си от Агра Шиваджи Махарадж съсредоточава вниманието си върху подреждането на делата на Сварадж. Той реорганизира армията и извършва ремонт на крепостите. През 1670 г. Шиваджи Махарадж провежда настъпателна политика срещу моголите. Първата му цел е да прочисти родината си от моголите. Освен това той се стреми да си върне крепостите и териториите, отстъпени на моголите съгласно договора от Пурандар. Стратегията, следвана от Шиваджи Махарадж, е да превземе крепостите, като изпрати добре оборудвана армия, от една страна, и от друга - да държи в нестабилно положение моголите, като нахлуе в моголските територии в Декан. Така Махарадж атакува Ахмеднагар и Джунар. Синхад е първият форт, който е отвоюван. Пехотата на Мавала под командването на Танаджи Малусаре влиза тайно в крепостта. Фортът бил защитаван от Удай Бхан. Танаджи Малусаре се сражавал с най-голяма храброст. Той загива като герой. Фортът е превзет на 4 февруари 1670 г. Шиваджи Махарадж отвоювал един след друг и няколко други форта като Пурандар, Лохад, Махули, Карнала, Рохида. След това Шиваджи Махарадж атакува Сурат за втори път. На връщане той води битка с моголите при Вани-Диндори в окръг Нашик. В битката той побеждава Дауд Хан. Маратите под ръководството на Моропант Пингъл превземат Тримбакагад. След това армията на маратите нахлула в Баглан, хълмист район, който бил охраняван от девет крепости, най-силните сред които били Салхер и Мулхер, а останалите били по-малки крепости. Армията на Маратите не само превзема по-малките крепости в Баглан, но и крепостите Мулхер и Салхер, които се намират на границата между Хандеш и Гуджарат. Превземането на Салхер е събитие с голямо стратегическо значение. Тогава Салхер се превърнал в база за операции срещу богатите провинции Гуджарат и Хандеш. Моголите се опитали да си върнат Салхер, но не успели. През 1672 г. армията на Шиваджи Махарадж завладява княжеството Джаухар, а след това и Рамнагар.

Настъпление срещу Адилшахския султанат

Шиваджи Махарадж решава да разшири владенията си за сметка на Адилшахския султанат. На 8 март 1673 г. той превзема крепостта Панхала, която е във владение на Адилшах. След това превзема крепостта Парали близо до Сатара, крепостта Сатара и крепости като Чандан-вандан, Пандавгад Нандагири, Келанджа и Татавда.

Форт Райгад, столица на Чхатрапати Шиваджи Махарадж

Коронация на Чхатрапати Шиваджи Махарадж

Създаването на "Маратха Сварадж" е свързано с непрестанна борба в продължение на повече от тридесет години. Махарадж осъзнава, че сега Сварадж трябва да получи всеобщо признание като суверенна, независима държава. За юридическото признаване на Сварадж е необходима официална коронация. На 6 юни 1674 г. Шиваджи Махарадж е коронясан в Райгад от Гагабхат, учен пандит от Бенарас. Махарадж се възкачва на трона на Сварадж. Сега той става Чхатрапати на Сварадж. Като символ на суверенитет Шиваджи Махарадж поставил началото на нова ера, която започвала от датата на коронацията му. Тя е известна като Раджабхишека шака. Така Шиваджи Махарадж става основател на нова ера. По повод на коронацията са отсечени специални монети - златна монета, наречена хон, и медна монета, наречена Шиврадж, с изписана върху тях легенда Шри Раджа Шивачатрапати. След това цялата кралска кореспонденция съдържала думите: "Kshatriyakulaawatansa Shri Raja Shivachhatrapati".

Hon

Shivrai

Изготвен е речник, наречен Раджа-вявахара-коша, който показва санскритски заместители на персийски думи. Сабхасад, съвременен летописец, изтъквайки значението на коронацията, пише: "Не е никак малко постижение за един крал на маратхите да стане такъв велик чатрапати". Коронацията на Шиваджи Махарадж е революционно събитие в историята на средновековна Индия. Втората коронация на Шиваджи Махарадж е извършена под ръководството на Нишалпури Госави.

Кампанията в Юга

След коронацията Шиваджи Махарадж се отправя на поход за превземането на Фонда близо до Гоа и го превзема през април 1675 г. След това маратите завладяват Анкола и Шивешвар, което е последвано от анексирането на Колхапур. След това Шиваджи Махарадж завършва "Дакшин Дигвияй". Чхатрапати Шиваджи Махарадж планирал да пренесе армията си на източното крайбрежие на юг и да завладее провинция Адилшахи Карнатака. Той предприема експедицията в Карнатака през 1677 г. Карнатака отдавна се славела със своите богатства. В същото време тя била зле защитена от адилшахите. Чхатрапати Шиваджи Махарадж отишъл в Голконда, за да се срещне с Кутубшах. Той сключил договор за приятелство с него. През април 1677 г. той се отправя към адилшахите в Карнатака. Завладява Джинджи и продължава към Велоре. Градът издържа дълга обсада. Източната част на южната част била държана предимно от благородниците на царство Адилшахи. Вянкоджи, доведеният брат на Шиваджи Махарадж, си е извоювал княжество в Танджавур. В Тирумалвади, на северния бряг на река Колорон, Вянкоджи се запознал с Чатрапати Шиваджи Махарадж. Шиваджи Махарадж се опитал да накара Вянкоджи да участва в дейностите на Сварадж. Той не получава никакъв отговор от Вянкоджи. По-късно Махарадж завладява Бангалор, Хоскоте в Карнатака, някои други крепости, като например тези във Велоре, а също и някои части от царство Адилшахи. Постоянното присъединяване на юг увеличило силата на Махарадж и най-важното - той успял да изпълни плана си за отбрана, който щял да му помогне да устои на армиите на Аурангзеб в бъдеще. За управлението на новозавоюваната провинция Шиваджи Махарадж предприел отлични мерки. Той назначил Рагунатх Нараян Ханаманте за главен офицер, който да се грижи за тези новозавоювани територии. След като изпълнил южната мисия, Шиваджи Махарадж се върнал в Сварадж.

Шиваджи Махарадж решава да укрепи остров Кхандери, заемащ ключова позиция, тъй като се намира близо до Мумбай. Тогава британците решават да обсадят острова. В този морски конфликт англичаните трябвало да изтеглят флота си. Това слага край на военноморския конфликт между Шиваджи Махарадж и англичаните.

След няколко месеца Шиваджи Махарадж се разболява. След кратко боледуване той умира в крепостта Райгад на 3 април 1680 г.

Самадхи на Чхатрапати Шиваджи Махарадж - Райгад

Крал на народите

Свараджът, създаден от Чатрапати Шиваджи Махарадж, обхваща големи райони от окръзите Нашик, Пуна, Сатара, Сангли, Колхапур, Синдхудург, Ратнагири, Райгад и Тейн в Махаращра. Той включва и части от районите Belgaum, Karwar и Dharwad в Карнатака и Jinjee, Vellore и съседните им райони в щата Тамил Наду. Той създава ефективна и надеждна система за управление на този Сварадж. Администрацията била разделена на осем отдела. За ръководител на всеки отдел бил назначен министър. Неговият съвет от осем министри бил известен като Аща-Прадан Мандал. Шиваджи Махарадж следвал политика на насърчаване на селското стопанство. Той обръща внимание на благосъстоянието на селяните. Също така е загрижен за развитието на търговията и защитата на промишлеността. По този начин той превърнал Сварадж в Сураджа - държава, която се стремяла към благосъстоянието на всички. Той е бил велик военачалник, изключителен генерал и държавник. Имал е ясна концепция за военната организация.

Военната му организация се състои от пехота, кавалерия и флот. Строга дисциплина, бързи придвижвания, отлична разузнавателна служба и постоянно внимание към отбраната характеризираха военната му организация. Той полагал максимални грижи за защитата на своите поданици, особено по време на вражески нашествия. Шиваджи Махарадж се стремял да следи и за това войниците да не причиняват никаква вреда на поданиците. Той следвал толерантна религиозна политика. Най-голямото постижение на Шиваджи Махарадж е да внуши на народа си дух на независимост. Със своите велики дела и постижения Шиваджи Махарадж създал съвсем нов ред на нещата. Личността и посланието на Шиваджи Махарадж са толкова актуални днес, колкото и в миналото.