Чхатрапати Шиваджи Махарадж (19 февруари 1630 – 3 април 1680) е основател на империята Маратха и една от най-почитаните исторически личности в Махаращра. Роден е в крепостта Шивнери на 19 февруари 1630 г. в семейството на майка Джиджабай и баща Шахаджи Бхонсале. Според преданието майка му Джиджабай се молела на Господ Шива във форта Шивнери за смел син и дала името Шиваджи в чест на хиндуисткия бог Шива.

Ранни години и възпитание

Шиваджи е роден в крепостта Шивнери близо до Джунар в област Пуна. Майка му, Джиджабай, дъщеря на Лахуджи Джадхаврао от Синдхед, и баща му Шахаджи Бхонсале — виден сардар в Декан, оказват значително влияние върху формирането на неговия характер. Шахаджи е служил при местните султанати в Декан. Когато Шиваджи е малък, голяма част от Махаращра е под властта на низамшаха на Ахмеднагар и адилшаха на Биджапур, известни като деканските султанати.

Шахаджи е притиснат от военните действия между моголите и адилшахите; след падането на низамшахите през 1636 г. става сардар на адилшахите в Биджапур и е изпратен в Карнатака. Районът, включващ Пуна, Супе, Индапур и Чакан парганас, е предоставен на Шахаджи като джагир, а той получава и джагир в Бангалор. Майка му Джиджабай и Шиваджи живеят няколко години при Шахаджи в Бангалор, докато Шиваджи е на дванадесет години.

Шиваджи израства сред хълмовете и долините на областта Пуна под ръководството на майка си. Джиджабай му разказва истории от индуистките епоси и писания като Махабхарата и за великите царства като Виджаянагара. Тези разкази формират у него идеята за независима държава и за военна доблест. Шиваджи е обучаван и в партизанска (гуера) война и укрепване на крепости.

Военна кариера и разширяване на властта

От ранна възраст Шиваджи започва да завзема крепости и земи, използвайки бърза мобилност и добре организирани партизански отряди. Сред най-известните му подвизи са:

  • 1659 г. — победата над афзал-хан при Пртапгад (известна като битката при Pratapgad), в която Шиваджи лично надвива своя противник чрез хитрост и подготовка.
  • Превземане и укрепяване на множество крепости в западните гхати, които стават основа за независимата му държава.
  • Организиране на крайбрежна флота и строеж на морски крепости, сред които по-късно са свързани обекти като Синдхудург, за да защитава крайбрежните райони и търговските интереси.
  • Успешни нападения срещу моголски сили, сред които прочутият удар срещу Сайста хан (Shaista Khan) в Пуна през 1663 г., при който Шиваджи успява да нанесе щети и да демонстрира мобилността на своите сили.

През 1665 г. Шиваджи подписва мирен договор (известен като Договорът от Пурандар) с моголите, посредничен от Мирадж Раджа Джай Сингх I; след това отива в Агре на среща с императорския двор, но бяга през 1666 г. Това действие укрепва неговия авторитет сред поддръжниците му и показва политическата му хитрост.

Администрация, реформи и армия

Шиваджи не е само военачалник — той създава лоялна и ефективна администрация, която поставя основите на по-късната маратха държава. Сред важните му реформи са:

  • Учредяване на денонощен съвет от министри (често описван като "Ашта Прадаан" — осемминистърски съвет), който отговаря за финансовите, военни и граждански дела.
  • Въвеждане на по-дисциплинирана военна структура и редовни гарнизони в крепостите, както и стимули за верните му воини.
  • Развитие на данъчната система и събирането на приходи, чрез които държавата финансира армията и администрацията.
  • Подкрепа за местния език и култура: използване и популяризиране на маратхи и санскрит в администрацията и правните въпроси.

Флота и укрепления

Шиваджи обръща внимание на морската отбрана — изгражда флот и морски крепости, с които контролира морските пътища и защитава крайбрежните райони от португалци и други морски сили. Неговата стратегия за укрепване на множество хълмчета и крепости прави прямото завладяване от по-големи армии трудно и осигурява база за партизанска тактика.

Коронация и държавен суверенитет

На 6 юни 1674 г. Шиваджи е коронясан като Чхатрапати (суверенен владетел) в Райджа (Раигад), официално учредявайки независим суверенитет на маратхите и приемайки тържествен статут, равен на другите индийски владетели. Коронацията утвърждава политическата и религиозната му легитимност пред поданиците и съседите.

Религиозна политика и междуверски отношения

Въпреки че Шиваджи е хиндуистки владетел и черпи вдъхновение от индуски епоси, той е известен с относителната си религиозна толерантност: в армията и администрацията му служат и мюсюлмани, а държавната му политика е насочена към стабилност и практични съюзи, когато това е необходимо.

Смърт и наследство

Шиваджи умира на 3 април 1680 г. в своята столица Раигад. След него наследява синът му Самбхаджи. Личността и делото на Шиваджи остават ключови за формирането на маратхката идентичност: той остава символ на борба за независимост, държавна организация и военна изобретателност в региона на Махаращра.

Значение и памет

Шиваджи е почитан като основоположник на маратхката държавност, чиито институции и военни принципи оказват влияние и след неговата смърт. Неговите стратегии за укрепване на крепости, организиране на мобилни войски и изграждане на автономна администрация се изучават и до днес като примери за държавническа мисъл и военно изкуство в индийския субконтинент.