Река Сенегал — река в Западна Африка: география, притоки и язовири

Река Сенегал — география, притоки и язовири: разгледайте дължината, притоките, язовири Манантали и Мака-Диама, историческо и екологично значение за Западна Африка.

Река Сенегал е важна река в Западна Африка. Образува се при сливането на реките Бафинг и Семефе (на френски Falémé и Bafing) в района Бафулабе и тече към Атлантическия океан. Дължината ѝ често се посочва около 1 600–1 800 km, в зависимост от начина на измерване (включително някои от дългите ѝ притоки). Реката формира значителна част от границата между Сенегал и Мавритания.

Историческа справка

Плиний Стари я нарича Bambotus (от дума, означаваща „хипопотам“), а Клавдий Птолемей я познава като Nias. Според древни извори картагенският владетел Хано е достигнал до реката около 450 г. пр.н.е., по време на пътуване от Картаген към планината Камерун и Гвинейския залив. Връзките между северното крайбрежие на Африка и района около река Сенегал са били поддържани чрез търговски маршрути още преди падането на Картаген (разрушено през 146 г. пр.н.е.).

География и басейн

Изворите на двете големи притоци — реките Семефе и Бафинг — са в Гвинея. Река Бафинг тече през Мали, докато реката Семефе в значителна степен служи като граница между Мали и Сенегал, преди да се слеят в Бафулабе. Сенегалският басейн обхваща приблизително 483 181 km², включващ различни климатични зони — от влажните гори на източните части до полусухите савани и сухите райони на северозапад.

Устье, острови и крайбрежие

Близо до устието реката преминава през делтова и лагунна зона. Близо до устията преминава през район, наричан Бифеш, и в речната система има острови, сред които на един се намира град Сен-Луи (Saint-Louis). По пътя към морето реката прави завой на юг и формира тясна пясъчна ивица, която отделя речния залив от Атлантическия океан. Тази ивица често се нарича Ланг дьо Барбари. Накрая водите на реката се вливат в Атлантическия океан.

Притоки

Към река Сенегал се вливат редица по-големи и по-малки притоки. Най-важните от тях са:

• Фалеме (Falémé) — един от големите притоци, който допринася значителна част от водния режим през мусонния период;
• Каракоро — важен приток от зоните на вътрешното плато;
• Горгол — допринасящ за сезонните наводнения и подпочвените води;
• и други по-малки реки и сезонни притоци, които допринасят за вариабилността на оттока през годината.

Язовири и хидротехнически съоръжения

По течението на реката са построени два големи язовира с икономическо и екологично значение:

• Язовир Манантали (в Мали) — създава голям резервоар, използван за производство на електроенергия, напояване и регулиране на оттока. Резервоарът подобрява водоснабдяването в сухите периоди, но също така променя естествените сезонни цикли на наводненията.
• Язовир Мака-Диама — намира се на границата между Мавритания и Сенегал, близо до морето. Той играе роля за предотвратяване проникването на солена вода навътре по реката, което е важно за опазване на сладководните ресурси и земеделските площи в устовата зона.

Хидрология

Река Сенегал показва силно сезонно изменение — високи води през дъждовния сезон и ниски през сухия. Басейнът ѝ събира води от обширна територия (около 483 181 km²), а средният годишен отток се оценява приблизително на 20–30 km³ (зависи от годината и дългосрочните климатични колебания). Тези стойности варират значително между влажни и сушни години.

Икономическо значение

Реката има ключова роля за икономиката на страните в басейна:

• напояване и производство на храни — системите за напояване по долината поддържат оризови и други култури;
• хидроенергия — язовирите осигуряват електроенергия за местните общности и индустрията;
• риболов и транспорт — реката поддържа риболовни дейности и ограничен речен транспорт в по-широките участъци;
• туризъм и градско развитие — градове като Сен-Луи имат културно-историческо значение и привличат посетители.

Екология и опазване

Реката и прилежащите й влажни зони са местообитание за разнообразни видове риби, птици и водни бозайници. Присъствието на хипопотами и други големи видове в миналото е отразено още в древните наименования. Промените в хидрологията вследствие на язовирите, засушаванията и човешката дейност водят до промяна в местообитанията, ерозия, засоляване в устовите участъци и загуба на биологично разнообразие.

Управление и регионално сътрудничество

През 1972 г. Мали, Мавритания и Сенегал създават Организацията за подобряване на състоянието на Сенегалския бряг (OMVS - Organisation pour la mise en valeur du fleuve Sénégal). OMVS координира управлението на водните ресурси, хидроенергийни проекти, напояване и развитие на регионалната инфраструктура. Гвинея се присъединява към организацията през 2005 г, което допълнително разшири възможностите за интегрирано управление на целия басейн.

Проблеми и предизвикателства

Сред основните предизвикателства за басейна на река Сенегал са:

• колеблив и променлив климат — нарастваща честота на суши и екстремни валежи;
• засоляване и повишаване на нивото на морето — риск за плодородните крайречни зони;
• социални и икономически напрежения — разпределение на водни ресурси между държавите и местните общности;
• необходимост от устойчиво управление — баланс между хидроенергетика, напояване и опазване на природата.

Река Сенегал остава жизненоважна артерия за милиони хора в Западна Африка, като комбинира историческо, икономическо и екологично значение. Усилията за устойчиво и съвместно управление чрез инициативи като OMVS са ключови за бъдещето на басейна и благосъстоянието на населението в него.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява река Сенегал?

В: Кой е бил Плиний Старши?

В: Къде е отишъл картагенският цар Хано около 450 г. пр.н.е.?

В: Кои две реки се събират при Бафулабе, за да образуват река Сенегал?

В: Кои са двата големи язовира на тази река или в близост до нея?

В: От колко земи черпи вода?

Търсене по буква