Червената каня (Milvus milvus) — описание, ареал и опазване

Червената каня (Milvus milvus) — пълно описание, ареал и съвременни мерки за опазване. Научете за поведение, заплахи и възстановяване на популациите в Европа.

Червената каня (Milvus milvus) е средно голяма граблива птица от семейство Accipitridae. В това семейство има и други грабливи птици като орли, мишелови и блатари. Видът е разпознаваем по рижавото си оперение, дългата разцепена (видимо вилична) опашка и сравнително дългите крила, които при полет образуват характерна „V“-образна форма.

Описание

Дължината на тялото на червената каня е около 55–65 см, а размахът на крилете достига 170–195 см. Главата и шията са по-светли, често със сивкав или светлоръждив оттенък, гърбът и тялото — рижави до тъмноръждиви. Крилата са тъмни по краищата и дават контраст при размах. Младите птици са по-еднообразно тъмни и придобиват пълното си възрастно оперение след няколко сезона. Половият диморфизъм е минимален — самците и самките са сходни, като обикновено самките са малко по-едри.

Ареал и хабитат

Видът се среща в цяла Европа и Северозападна Африка. Той предпочита открити земеделски ландшафти с разпръснати дървесни масиви, крайречни горички и хълмисти райони, където има места за гнездене и добър достъп до храна. В по-меките части на ареала си се задържа през цялата година — най-вече в Западна Европа и Северозападна Африка, но птиците от Североизточна и Централна Европа зимуват на юг и на запад, достигайки понякога до Турция.

Поведение и хранене

Червената каня е известна с грациозния си полет — използва термични въздушни потоци, планира и може да излита и да се завърта бавно над земята. Храни се разнообразно: дребни бозайници (например полевки), птици, влечуги, насекоми и особено мърша — т.е. мъртва плячка (мърша). Често се наблюдава да търси храна по открити полета или да прибира остатъци от пътища и сметища.

Размножаване

Гнезди предимно на дървета, като гнездото се строи от клонки и често се подновява и използва години наред. Периодът на чифтосване е през пролетта; в гнездото се снасят обикновено 1–4 яйца. Инкубацията продължава около 30–32 дни, а малките напускат гнездото (фледж) след приблизително 5–7 седмици, макар окончателното им самостоятелно летене и осигуряване на храна да може да отнеме още време.

Заплахи и опазване

Понастоящем червената каня е защитен вид в много страни и е включена в европейски и международни конвенции. Основните заплахи за популациите включват преследване от хора (по време на аграрни дейности или при погрешно схващане, че птицата вреди на добитъка), загуба на подходящи местообитания, натравяния вследствие на отравяни примамки и случайни смъртни случаи от удар с транспортни средства и електропроводи.

В миналото популациите силно са пострадали от химически вещества — например ДДТ, който се отделя от плячката, довеждащ до изтъняване на яйчните черупки и намалена гнездова успешност. В някои райони фермери и ловци ги убиват или преследват, което също намалява числеността.

Мерки за опазване включват правна защита, програми за повторно заселване, контрол и забрана на опасни пестициди, преработка на опасни електрически стълбове и информационни кампании сред земеделци и обществеността. Благодарение на тези усилия популациите в Западна Европа са се стабилизирали и дори увеличават в райони с активни програми за опазване и възстановяване.

Примери и програми за повторно въвеждане

В миналото в някои части на Европа, особено в Великобритания, видовете са били почти напълно изтребени, останали са само малки групи в Южна Уелс. След социални и природозащитни инициативи червените кании бяха повторно заселени и техните популации започнаха да се възстановяват. През януари 2006 г. вестник "Индипендънт" съобщи, че за първи път от около 150 години насам в Лондон е забелязан червен змей (червена каня). През юни 2006 г. базираният в Обединеното кралство проект "Северни хвърчила" съобщи, че за първи път след повторното въвеждане на хвърчилата те са се размножили в долината Дервент, Тайн и Уеър.

Статусът на вида на глобално ниво (според IUCN) е "с минимални опасности" (Least Concern), но локално в някои държави популацията остава уязвима. Затова локалните мониторингови програми и превантивните мерки продължават да са важни за дългосрочното опазване на червената каня.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява червеният змей?

В: Къде се среща червената каня?

В: С какво се хранят червените змейове?

В: Защо червените кани са били унищожени в по-голямата част от Великобритания?

В: Възстановиха ли се червените кани в Англия и Шотландия?

Въпрос: Кога е съобщено за първото наблюдение на червена каня в Лондон?

Въпрос: Кога за първи път след повторното въвеждане на червените кани в долината Дервент, Тайн и Уеър, те се размножават?

Търсене по буква